В опит да наваксат значителното изоставане при въвеждането на електронното управление у нас редица институции ще похарчат още няколко милиона лева за подобряването на част от предлаганите онлайн услуги. Водеща роля отново ще има Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което е решило да даде 1.2 млн. лв. за развитие на платформата за електронни административни услуги на местната администрация. С парите ще се осигури и интегрирана среда за екипни действия на чиновниците.
Целта е 50-те най-използвани електронни административни услуги за гражданите, предоставяни от Столичната община, като издаване на удостоверения за раждане, за граждански брак, за семейно положение, за постоянен и временен адрес и други, свързани с местните данъци и такси, да бъдат реализирани и във всички останали общини. Освен това самите услуги ще се усъвършенстват с нови функционалности, като приоритет е даден на възможностите за работа в т.нар. облак. Предвидено е всичко да е готово до 30 септември, когато е крайният срок за усвояването на европейското финансиране за проекта.
Седмица по-рано пък (на 23 септември) Министерството на икономиката би следвало да има нов портал за предоставяне на електронни административни услуги с интегрирана към него специализирана информационна система. За реализацията му вече е обявена обществена поръчка с бюджет от 372 700 лева. Самата софтуерна разработка, внедряването й и закупуването на необходимите машини обаче ще глътнат едва 280 500 лева. Останалите пари ще бъдат похарчени за анализ, описание и реинженеринг на процесите (48 хил. лв.), разработване и актуализиране на вътрешните правила, процедури и инструкции за организация на административната дейност (25 хил. лв.) и обучение на служителите (20 човека), които ще работят с портала – 19 200 лева. Нелепото е, че всичко това ще осигури пускането на едва десет електронни услуги.
Може би най-осезаем ефект за развитието на електронното управление ще окаже намерението на Агенцията по вписванията да модернизира регистъра БУЛСТАТ, въведен в експлоатация през 1998-1999 година. В случая са предвидени близо 1 млн. лв. за неговото надграждане, свързването му с централните системи, а също усъвършенстването на съществуващите и внедряването на нови електронни услуги. Според условията до три-четири месеца след подписването на договорите с изпълнителите трябва да бъде осигурена връзка с ЕСГРАОН за актуализиране на имената на субектите, тъй като сега във фирмения регистър стоят стари данни. Предвидена е и връзка с Търговския регистър, с МВР (за справка на документите за самоличност), с Националната агенция за професионално образование и обучение – за проверка на лицензирани фирми за професионално обучение, както и с ГРАО (за справка на адресите, районите и пощенските кодове). Целта на всички тези безспорно важни нововъведения е да се отговори на изискванията ма Закона за комплексното административно обслужване, според който е задължително администрациите да обменят помежду си данни по електронен път, без да ангажират за това гражданите и бизнеса.
Големият въпрос сега е дали всички тези електронни екстри ще се случат, както ни обещават. По различни сметки за изграждането на т. нар. електронно управление в България и внедряването на компютърните технологии в администрацията през последното десетилетие са похарчени между 500 млн. и 1 млрд. лева. Кабели, платформи, сървъри, портали, регистри и какво ли още не е поръчвано и платено през годините, без да е оставило видим ефект за потребителите.
