Другата процедура, заради която не само "обвиняемият Бисеров", а и всеки необяснимо богат политик, магистрат или висш държавен чиновник би трябвало да не може да заспива от страх, е уредена в няколко текста на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Става дума за т. нар. ревизии при особени случаи, които данъчните от години правят, но тихомълком. Не само заради данъчната тайна, а и защото по правило под ударите им попадат дребни риби, но не и тези, които бодат очите на хората с луксозния си начин на живот – държавният елит. Затова си има обяснение, и то не е само в политическия натиск върху данъчните – просто управленците отдавна са намерили цаката на закона. Затова лъскавите джипове, които карат депутатите, по правило са "на приятели", а свръхскъпите "магистратски" вили край морето при проверка в Имотния регистър най-често излизат собственост на фирми.
Текстът на чл.122, ал.1, т.7 в ДОПК позволява на данъчните да облагат с данък всеки гражданин, чиито декларирани доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Органите по приходите могат да правят проверки и да налагат такъв данък както на юридически лица, така и на обикновени граждани – т.е. на всеки, който не може да обясни произхода на парите, които харчи.
При проверките, които правят, служителите на НАП събират буквално всичко, до което могат да се доберат като информация, за да определят с какво разполага съответният субект: какво работи, какво имущество има, какви са банковите му сметки и колко пари има в тях, цените на сключваните за години назад сделки, направените разходи за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина и куп още други данни. Важен е обаче резултатът: ако стойността на имуществото и разходите съществено превишават размера на декларираните доходи – върху разликата се начислява данък, съставя се ревизионен акт и ако последва отказ да се плати доброволно, се пристъпва към принудително събиране на задължението.
Най-важното е, че и в този случай я няма прословутата "презумпция за невиновност" – констатациите в акта се считат за напълно достоверни, а този, който трябва да доказва, че парите му са законни и нищо не дължи на държавата, е обложеният субект.
До момента обаче не е станало известно срещу Бисеров да е образувано такова производство.
