Йордан Йорданов завършва през 1976 г. Московския енергетичен институт, специалност "Атомни централи и установки", след което е назначен за инженер-оператор на II блок в АЕЦ "Козлодуй". Работил е като проектант в "Енергопроект" и като инспектор по ядрена безопасност в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. През1983-а се връща в Козлодуй, където заема различни длъжности, а през април 2000 г. става първият изпълнителен директор на АЕЦ след отделянето му като самостоятелно дружество.
Бил е експерт в групата на съветниците към генералния директор на Международната агенция за атомна енергия и е участвал в мисиите ОСАРТ в АЕЦ Сент Албан – Франция, АЕЦ "Дъндженес-Б" – Великобритания, и Ровенска АЕЦ – Украйна. През 2002-ра основава консултантската агенция "Нуклеон" за услуги в областта на общата и ядрената енергетика.
Г-н Йорданов, Вие сте първият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", след като тя стана самостоятелно дружество. Много неща ли се промениха през този период?
– Когато през 1997-а, след голямата хиперинфлация, ОДС спечели изборите, енергетиката бе в същото окаяно състояние, както и сега. И основната причина бе, че като настъпи демокрацията, не се създаде един работещ енергиен сектор, а съвсем по социалистически бе сътворено огромно предприятие – НЕК. Образно мога да го оприлича на казан със 100% държавно участие, в който бяха набутани всички останали дружества в енергетиката под формата на клонове. Начело на това предприятие се изредиха представители на всички политически сили, чиято единствена мисъл бе да сключват договори, с които да източват НЕК.
Когато Иван Шиляшки стана председател на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси, основната задача бе да се направят нов закон за енергетиката и стратегия, които да отговарят на съвременните изисквания. Ситуацията бе много сложна – специално за АЕЦ "Козлодуй" заварихме подписаните от правителството на Любен Беров споразумения за спиране на 1-ви и 2-ри реактор през 1997-а, а на 3-и и 4-и – през 1998-а. Заради икономическата криза западните партньори първоначално не ни закачаха, но през 1999-а вече ни натиснаха за реформа в сектора. След като бяха готови стратегията и законът, се започна с разделянето на НЕК. Срещу това имаше огромна съпротива, но на 26 април 2000 г., на същата дата, бе и Чернобилската авария, бяха подписани заповедите, с които енергетиката се раздели на производство, пренос и разпределение. А аз бях назначен за първия изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", която стана самостоятелно търговско дружество. Шест месеца отне преструктурирането й спрямо международните стандарти и тя продължава да работи по този начин. Това, което ме учуди, е, че за половин година централата излезе на печалба от 70 млн. лв., а на следващата тя достигна 150 млн. лева.
Искате да кажете, че дотогава не е била управлявана правилно?
– Ами, с шест реактора произвеждаше 15-16 млрд. киловатчаса електроенергия, а сега произвежда толкова с два реактора. Всеки сам може да си направи сметката. Установихме, че са били сключени и десетина много неизгодни договора от НЕК в полза на АЕЦ "Козлодуй". Част от тях успяхме да предоговорим, други ги прекратихме и от тези резерви атомната централа започна да печели. Проблем бе голямата складова база, в която се съхраняват съоръжения и материали. Складове има дори и във Враца и Бяла Слатина. Ние направихме оценка каква част от оборудването ще ни е необходимо и взехме решение да продадем останалото. Впоследствие обаче след нас процесът бе спрян и сега складовете продължават да съществуват и да се разграбват.
Трябваше ли да спираме малките блокове, или те можеше да продължат да работят?
– В закона и стратегията за развитие на енергетиката заложихме, че 1-ви и 2-ри реактор ще бъдат спрени през 2002-ра, а 3-и и 4-и ще бъдат модернизирани и ще изкарат проектния си срок на експлоатация, след като се направи прочутата партньорска проверка. Само ще кажа, че реакторите във "Фукушима", с които всички видяхме какво стана, са много по-зле по отношение на сигурността дори от първите два най-стари блока на АЕЦ "Козлодуй". Проверката показа, че всичко с 3-и и 4-и блок е както трябва, но решението за спирането им бе политическо.
Отделно ни задължиха да направим модернизацията на 5-и и 6-и реактор, защото "Козлодуй" произвеждаше много евтин ток. Всички реактори тогава бяха построени с пари от бюджета – без нито един лев кредит. Киловат от 1-ви и 2-ри блок струваше 1.2 стотинки, от 3-и и 4-и реактор – 1.6 стотинки, цената на енергията от 5-и блок бе 1.8 стотинки, а от 6-и – 2.2 стотинки. Условието двата 1000-мегаватови реактора да продължат да работят бе да вземем кредити от три големи международни банки. Сега себестойността на тока от тях е 5.4 стотинки. Но пък ние се възползвахме и заявихме, че модернизацията ще ни помогне за удължаване на срока на експлоатация, защото реакторите като такива имат 40 години живот, а останалото оборудване – 30 години.
Добре, а защо след като е била направена подобна мащабна модернизация на двата големи реактора, сега пак се налага да се дават 400 млн. евро за подобряването на работата им?
– Аз смятам, че сегашната програма за удължаване на срока на експлоатация на 5-и и 6-и блок е преекспонирана и пренатоварена. Тези средства, които се влагат за десет години удължаване на живота им, са прекалено много. И когато се говори за срок, по-дълъг от 20 и 30 години, това се прави единствено за да се оправдаят тези пари.
А не се ли случва всичко това, защото централата се превърна в заложник на политически игри през годините и за нейни директори се назначаваха хора, склонни да изпълняват партийната повеля?
– Точно така. Затова е много важна ролята на борда. Сега той е от едва трима човека. Ако сте чели "Свръхнатоварване" на Артър Хейли, там бордът на атомната централа е от 15 човека. В управата трябва да влизат общественици, писатели и т.н. – това е гаранцията за вземане на правилни, а не на манипулирани и партийни решения. По мое време в ръководството бяхме пет човека – с мандатност и имунитет и доказани имена в своята област. Председател на борда бе Антон Иванов, а заместник-председател Иван Хиновски – човек с международна известност. И още нещо ще ви кажа, един технолог, колкото и да е добър той, не става за изпълнителен директор. А години наред АЕЦ "Козлодуй" се управляваше именно от технолози, а не от мениджъри.
И Валентин Николов ли беше лош мениджър на АЕЦ "Козлодуй"?
– Той малко поне разбираше от бизнес…
Но отзивите за работата му бяха много негативни…
– Нямаше добри съветници и, както казах вече, борд на директорите. Имаше една млада еколожка за председател на съвета на директорите, която бе представител на принципала – държавата. А задачите на шефа на борда са да провежда държавната политика, да следи и контролира какво се случва в дружеството, да подписва протоколите от заседанията. Това съвсем не е шега работа. Но в резултат на подобно отношение се стигна до финансовата анархия в енергетиката, която застрашава сигурността на всички централи. Ето например АЕЦ "Козлодуй" има да получава пари от НЕК за продадена, но неразплатена електроенергия. Как при това положение се изпълняват програмите за ремонт, логистика, безопасност и модернизация? Ако бяхме тръгнали да правим 7-и и 8-и реактор с оборудването от "Белене" можеше и да успеем с някакъв кредит, а сега се чудя откъде ще се намерят в централата средства за тази програма за удължаване на срока на експлоатация. Ами оборотните й пари са около 800 млн. лева. Сега са спрели и извозването на гориво и не знам в каква степен се осъществява презареждането на реакторите със свежо гориво.
Чакайте, чакайте, не се ли получава един парадокс – АЕЦ-ът започва програма за модернизация на стойност 400 млн. евро, а в същото време няма пари за нея?
– Ами да, парадоксално е. Но да вземат да си съберат парите, които имат да получават от НЕК. Нали имат договор за това, а върху тези пари трябва да се трупат и лихви. Какво прави и предприятието "АЕЦ Козлодуй нови мощности", след като е ясно, че с "Уестингхаус" нищо няма да стане? Това е една хранилка. Ами, пиар отделът на АЕЦ "Козлодуй" с какво се занимава, след като на интернет страницата на централата не можеш да откриеш и елементарна информация за интересуващото те? Да не говорим за прозрачността при провеждането на търговете, която съвсем никаква я няма.
Като че ли това също е един от големите проблеми на АЕЦ "Козлодуй" – малък кръг от фирми печели обществените поръчки…
– Навремето, когато работеха шестте реактора, имаше много работа и участваха много фирми. Но сега търговете се печелят от едни и същи компании, защото те много добре знаят какви ще са заданията. Само че това се отразява не само на качеството на работата им, а и на безопасността. Законът за обществените поръчки не е подходящ за АЕЦ-а. Там пише, че печели този, който даде най-ниска цена. По времето на НДСВ заедно с колеги направихме проучване за практиката в други ядрени централи – в Англия, Франция, и внесохме предложение за промяна, конкретно за "Козлодуй". Тя предвиждаше да се прави пресяване на три нива – първо да се гледа кои са фирмите, после техните възможности, а след това да идва цената. Така щеше да се премахне субективният елемент при избора. Някой сигурно ще възрази, че има специфично оборудване за АЕЦ "Козлодуй", което може да се произведе само в Русия или Украйна. Да, но подобни технологии вече развиват и Унгария, Чехия, Румъния… Като правиш търг с покана до конкретни играчи, няма как да очакваш да се появят други и да има конкуренция.
Как гледате на търговете, организирани от АЕЦ "Козлодуй" за продажба на ток, които също са сред най-големите тайни в държавата?
– Централата трябва сама да продава своята енергия на свободния пазар, а не да се дава на прекупвачи, които да печелят от нея. Това е грехота, особено след като в същото време на народа се продава далеч по-скъпа електроенергия. Защото не енергийният регулатор, както при плановата икономика, трябва да определя цените, а пазарът. Сега чакаме енергийната борса най-накрая да започне да работи и виждате последните издихания на нейните противници – имало дългосрочни договори с ТЕЦ и с производителите на зелена енергия, които не можело да се разтрогват.
Кои са тези противници?
– Ами, като започнем от Румен Овчаров и още много други като него. Защо трябва 3/4 от мощността на АЕЦ-а да отива на т.нар. регулиран пазар на цена 44 лв. за мегаватчас, вместо 54 лв. за мегаватчас? Че и НЕК да не му ги плаща. Това пазарна икономика ли е? Къде е Българският енергиен холдинг като собственик и какво прави, за да спре тази практика – това е една паразитна структура, която формира печалба от дивидента на дъщерните си дружества.
Докога ще я има атомната централа?
– Ще увеличим с десет години срока за работа на 5-и и 6-и блок, а дотогава трябва да намерим начин да изградим два нови блока. Но всички водещи държави постепенно спират проектите за големи реактори – уранът започва да се изчерпва и става много скъп. Бъдещето на ядрената енергетика е в малките модулни реактори. И нашата система се нуждае от подобни мощности, за да регулира товара на възобновяемите енергийни източници, когато вятърът спре да духа. Освен това малките модулни реактори ще решат и проблема с отработилото ядрено гориво, а можеш да ги сложиш и до завод или в голям град, за да намалиш разходите за далекопроводи.
