Трудовите ресурси на Китай ще започнат да намаляват. Потокът мигранти от селските райони, които допринесоха за промишления подем на страната, почти пресъхна. Така държавата ще се лиши от факторите, подпомогнали стремителното й развитие, предупреждават икономисти. Тенденцията ще доведе до забавяне на икономическия ръст, до намаляване на инвестициите и загуба на конкурентоспособност. Сега за китайските власти е важно да извършат амбициозни икономически реформи, за да открият нови източници на растеж.
Днес редица специалисти, включително и от Световната банка, са единодушни, че страната е достигнала т. нар. точка на Люис, когато безкрайният поток на преселниците от селските местности е напът да приключи, а размерът на заплатите започва бързо да расте. Явлението носи името на икономиста и Нобелов лауреат Артър Люис, който още през 50-те години на миналия век твърдеше, че промишленият сектор в развиващите се държави може да расте дълги години без инфлация на заплатите – благодарение на пришълците от провинцията.
Растежът на БВП на Китай може да се забави от 9.8% през периода 1995-2009-а и от 7.2 на сто в периода 2011 – 2015-а, до 6.1% през 2016-2020-а, смята Цай Фан, вицепрезидент на китайската Академия на обществените науки, която консултира правителството. Една от основните причини за това е намаляването на работната ръка. Откакто през 1978-а Дън Сяопин започна пазарните реформи, в градовете са се преместили да работят 278 млн. души. Сега този процес е почти завършен. "През 2005-2010-а броят на мигрантите се е увеличил с 4%, а през 2014-а само с 1.3 на сто. През тази година той може да намалее още повече", казва Цай.
Втората неблагоприятна тенденция са стареенето на населението и последиците от политиката "едно семейство – едно дете". Подобно на развитите държави, включително и Германия и Япония, в Китай делът на възрастното население се увеличава. По думите на директора на Националното статистическо бюро Ма Цзянтян броят на жителите на възраст от 15 до 60 години е достигнал пика си през 2011-а.
Икономистите спорят кога точно китайската икономика е достигнала "точката на Люис", защото се опират на противоречиви данни и различни теоретични модели. Тъй като условията на регионалните пазари се различават, по-правилно е да се говори за "преходен период", а не за конкретна точка, отбелязват някои. Самият факт обаче не подлежи на съмнение. "Може да се даде стопроцентна гаранция, че "точката на Люис" е премината“, подчертава Рос Гарно от Австралийския национален университет.
Сега пред Китай стои още по-сложна задача – да повишава производителността на труда чрез по-ефективно разпределение на капитала, подобряване на мениджмънта и развитие на технологиите.
Китайските власти решиха да смекчат политиката "едно семейство – едно дете" в края на 2013-а. Оттогава съпружеските двойки могат да имат двама потомци, ако един от родителите е единствено дете в семейството си.
Тези ограничения започнаха да се налагат активно в края на 70-те години на ХХ в., за да сдържат увеличаването на населението. През 1979-а беше провъзгласена целта през 2000 г. китайците да са 1.2 милиарда. То обаче достигнаха 1.24 милиарда.
През последните години намаляването на раждаемостта бе подложено на критика от икономистите, които твърдят, че бързото застаряване на населението заплашва да подкопае конкурентоспособността на втората по големина икономика в света и да провокира пенсионна криза.
