Навечерието на 9 май се отразява зле на българския парламент. Част от депутатите са "за" честване на Деня на победата над хитлерофашизма, а другата – за тържествено отбелязване на Деня на Европа. Така шизофренно раздвоено в споровете Народното събрание май загуби собствената си идентичност – че е българско.
Спорът между еврофили и русофили пламна ожесточено покрай декларацията по повод 70 години от капитулацията на нацистка Германия във Втората световна война и Деня на Европа. Червената столетница използва момента, за да пробута в текста и признание за ролята на партизанското движение в България. А Радан Кънев от Реформаторския блок отказа да възхвалява ролята на Червената армия.
Какво ли ще стане, ако Михаил Миков и Радан Кънев получат възможност да се озоват в 40-те години на миналия век? Нещо подобно е описано в романа "Фатален срок" на американския писател Майкъл Крайтън, където чрез машина за пътуване във времето група студенти по археология и преподавателят им се озовават във Франция в разгара на 100-годишната война.
В нашия случай червеният Миков и десният Кънев се връщат назад в годините, но, за разлика от героите на Крайтън, си остават там. Защото, да речем, че междувременно роми са откраднали машината на времето и са я върнали като старо желязо за вторични суровини. За такъв сюжет Крайтън би дал мило и драго.
С каква реалност се сблъскват нашите съвременници Миков и Кънев в онази България? Изключително сложна и драматична – до март 1941 г. държавата е била неутрална като Швейцария, после се ориентира към оста Рим-Берлин-Токио, а на 9 септември 1944 г. прави рязък външнополитически завой и се присъединява към съюзническата коалиция СССР – Великобритания – САЩ.
С оглед партийно оцветената реторика на Миков и Кънев е любопитно какво би било тяхното поведение в онази реалност и какво биха променили тогава, според сегашните си възгледи и познания. Крайтън чудесно е разрешил този специфичен проблем на героите си: той е допуснал промяна в личната им съдба, но не и в хода на историческите събития, познати ни днес. Тоест 100-годишната война приключва така, както пише в учебниците по история.
Дори Миков да излезеше в Балкана като партизанин, а прогресивният Кънев тайно да стискаше палци на съюзниците САЩ и Великобритания в Нормандия, историята нямаше да се промени. Като хронология и факти 9 май щеше да си остане Ден на победата на Червената армия над фашизма. А четири години след тази победа Европа се озова в предверието на своето обединение, което на 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман дефинира за първи път.
Майкъл Крайтън знаеше, че човекът, дори и с помощта на физиката на елементарните частици, не може да бъде Бог и да промени хода на човешката история. Единственото, което може да направи, е да прости. След това да продължи напред…
