България има сериозен системен проблем, наречен "неефективно разследване". Това ни каза в прав текст Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург в решението си по едно от поредните дела, с които осъди държавата. Четем го в последния бюлетин с решения на ЕСПЧ по дела срещу България, който бе публикуван на сайта на Министерството на правосъдието. Той е събрал 22 решения по дела срещу държавата, постановени само за последните три месеца – от януари до март 2015 година.
На прост език констатацията на съдиите означава, че досъдебното ни производство е калпаво, защото някой по веригата – от полицая и следователя до прокурора, не си върши работата. Проблем, който у нас срамежливо се избягва или просто се подменя, като вината за оправдателните присъди и за липсата на справедливи наказания съвсем удобно се стоварва само върху съда. В резултат вече и децата повтарят култовата реплика: "Ние ги хващаме, пък те (разбирай лошите съдии) ги пускат". Само че дали е така?
Констатациите на Европейския съд, че в България имаме проблем с разследването, са изведени в решението по едно съдебно дело, заведено от 22-годишно момиче от Благоевград. През 1999 г. то е отвлечено, затворено в апартамент, бито и изнасилвано дни наред от цяла банда мъже, които на всичко отгоре искали да го изведат като проститутка в чужбина. Момичето успяло да избяга. Част от похитителите, които то разпознало, били привлечени като обвиняеми. Делото срещу тях обаче се търкаляло дълги години по полицейските участъци и съдилищата, приключило едва през 2014 година. С повече от унизителен резултат: двама от подсъдимите се отървали от наказания, защото обвиненията им били покрити с давност. А присъдите на останалите били драстично ниски – като компенсация заради проточилите се безумно дълго разследване и съдебен процес.
Освен това и до ден днешен никой не проявил ни най-малък интерес към твърденията на жертвата, че в престъплението били замесени и двама полицаи. Властите се ограничили да разследват само лицата, посочени от жертвата и не са предприели никакви стъпки да издирят и другите – двамата полицаи, констатира съдът в Страсбург. Затова и държавата бе осъдена да плати общо 17 500 евро обезщетение и разноски на пострадалата – заради този незаконен чадър над двамата съучастници на насилниците, заради калпаво проведеното разследване и проточилия се безумно дълго процес. Парите ще бъдат платени от бюджета. А конкретните длъжностни лица, виновни за поредния резил на държавата, отново ще останат анонимни – тях просто никой дори няма да ги потърси, такава е практиката у нас.
Историята е жестока, но тя съвсем не е най-важното в това съдебно дело. Не е толкова важен дори фактът, че за пореден път и без това отънелите ни джобове ще олекнат с още няколко хилядарки – благодарение на скудоумието на неколцина държавни храненици.
Далеч по-сериозен обаче е проблемът, за който случаят с 22-годишната благоевградчанка е просто нагледен пример: качеството на разследването. Съдиите в Страсбург подчертават, че не само в това дело, а в още 45 производства срещу България са наблюдавали едни и същи грешки: например забавянията в разследванията, които водят до изтичане на давността за наказателно преследване на престъпниците. Или необоснованото изключване на доказателства и свидетели, които "не пасват" на обвинителната теза, но впоследствие стават основна причина за оправдателните присъди в съда. Освен това съдът в Страсбург се е натъкнал на "многократни откази на прокурора да изпълни дадени от съда указания относно разследването".
Всичките тези констатации не са нови, а и ние си ги знаем – почти същото го пише и в годишните отчетни доклади на нашето държавно обвинение – в частта, в която се анализират причините за факта, че прокуратурата все по-често бива осъждана от оправдани подсъдими. (Б. ред.- само за 2013 г. прокуратурата е осъдена от 217 души и държавата ще плати заради това над 2 млн. лв. обезщетения.)
За качеството на разследването вината се стоварва главно върху гърба на прокуратурата, защото според нашето законодателство тя е "господарят" на досъдебното производство, тя ръководи дейността на разследващите органи, тя преценява кои доказателства да изключи, кои да събере, какви обвинения да внесе в съда и срещу кого. Но очевидно невинаги се справя. Поне не и с прословутите "знакови дела", от които най-често откровено мирише на разчистване на сметки – икономически, политически и чисто лични. Камарите "успешно" сключени споразумения за откраднати кокошки и шофиране на градус, с които се пълнят годишните отчети, в случая не са предмет на обсъждане.
Дали провалите на обвинението, които водят до осъдителни решения срещу държавата, са резултат на обективни причини, каквито безспорно може да има, или са плод на незнание, немарливост, рушвет, изпълнение на политическа поръчка? Това е въпрос, който не интересува съда в Страсбург, той си е проблем на държавата. Затова в ЕСПЧ са се ограничили само да вметнат, че българските власти в сътрудничество с Комитета на министрите трябва да решат какви общи мерки са необходими, за да се предотвратят подобни "издънки" за в бъдеще. Защото фактът, че вече си знаем, че имаме "системен" проблем, очевидно не е достатъчен, след като нищо не се променя: обезщетенията за сметка на хазната продължават да валят, а виновните прокурори си остават все така безнаказани и дори нещо повече – повишават ги за "вярна служба".
Впрочем, ако се чудите дали има връзка между момичето от Благоевград и поредицата "издънки" на прокуратурата като аферите "Батко и Братко" и "Костинброд", скандалния подкуп на бившия министър Николай Цонев, рухналите обвинения срещу Сашо Томов, оправдателните присъди на Марио Николов за източване на пари от "САПАРД" и ред още "знакови" провали, да ви го кажем направо – има. И тази връзка е именно калпавото разследване.
А че и "гнилите ябълки" в съда също са системен проблем – в това спор няма…
