Амбициозната заявка промените в конституцията и в Закона за съдебната власт да влязат в деловодството на Народното събрание в края на тази седмица се оказа неизпълнима. Вместо да постъпят в два поредни дни – в четвъртък и в петък, както беше обещано, законопроектите затънаха в преговорите между управляващите и опозицията. В четвъртък (14 май) представители на ГЕРБ, на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт, АБВ, БДЦ и министър Христо Иванов, и вицепремиерът Меглена Кунева установиха на закрита среща при парламентарната шефка Цецка Цачева, че е рано за шампанското.
След срещата стана ясно, че на едно мнение са само хората от ГЕРБ и от РБ. Партньорите им във властта – Патриотичният фронт и АБВ, изказали резерви не само към отделни текстове, но и по принцип за необходимостта от конституционни промени. Освен недоволството, че те не са съгласувани с тях, Патриотите изобщо не са убедени, че има нужда от прибързан ремонт на основния закон. От АБВ пък изразили за пореден път съмнението си, че разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии може да стане и без да се свиква Велико Народно събрание. От коментар на Румен Петков пролича обаче, че АБВ поначало не гледа с добро око на разделянето на съвета: "Това е все едно Народното събрание да работи чрез комисиите си, а не да взима решение в пленарната зала.”
Разно отношение пролича и в очакванията към опозицията, която не беше представена на срещата. БСП си остава против промените, но депутатите й твърдят, че не са ги търсили за разговори. Правосъдният министър Христо Иванов обаче обяви, че е провел разговори с опозицията. Дали става въпрос само за ДПС, или Иванов просто се е отказал да убеждава опонентите си, не стана ясно. Министърът каза, че предварителните разговори трябвало да се водят между депутатите, с което даде да се разбере, че ще се търси подкрепа сред отделни членове на опозиционните парламентарни групи. На този етап се търсело партийно съгласие в рамките на управляващото мнозинство. Имало "разнобои всякакви, различни мнения и допълнителни предложения“, но оставала подкрепата към гласуваната стратегия за съдебна реформа и политическата декларация към нея. А там е заложено разделяне на ВСС.
Междувременно представителите на Реформаторския блок решиха да предложат да се включи и право на индивидуална конституционна жалба, както и изрична възможност главният прокурор да бъде освобождаван от поста му. Това ще става в случай на системно нарушение на конституцията, на законите и при уронване на престижа на съдебната власт. Имало няколко идеи как да става това. Една от тях е такова предложение да се утвърждава от Народното събрание с мнозинство от две трети, а решението да взема президентът. За това пречело обаче тълкуванието на Конституционния съд, че в такива случаи е необходимо Велико Народно събрание. Поради тази причина се обмисляла идеята за въвеждане на тристепенна система за освобождаване – предложението на парламента да бъде отправяно към ВСС, който пък да предлага на президента освобождаването на главния прокурор. Той на свой ред да бъде задължен да се явява в Народното събрание при повикване и да дава информация по конкретни казуси.
Реформаторите обаче сами предлагат да се отложат промените, свързани със статуса на главния прокурор с цяла петилетка – за тях да се мисли в началото на мандата на следващия шеф на държавното обвинение, понеже не искали да ги подозират, че влагат "политически смисъл". Това отлагане е в тон с нежеланието да се обсъжда въпросът за намаляване на мандата на главния прокурор и въобще на т. нар. трима големи в съдебната власт. В такъв случай не става ясно ще бъде ли реализирана изразената от Сотир Цацаров готовност за ревизиране на сегашния йерархичен модел в прокуратурата, при който вътрешното убеждение на низшестоящия прокурор винаги може да бъде коригирано със задължителните указания на висшестоящия.
Основните предложения се очертаха: по отношение на кадровите и дисциплинарните въпроси ВСС се разделя на две колегии. Съдийската ще е с 13 членове – шестима избрани от общото събрание на съдиите, петима – от парламента, плюс председателите на двете върховни съдилища. Прокурорската колегия ще се състои от 12 членове – четирима избрани от общото събрание на прокурорите, един – от общото събрание на следователите, шестима – от парламента, плюс главния прокурор.
Съвместните заседания на двете колегии ще се наричат "Пленум на ВСС". Той ще приема бюджета на съдебната власт и ще го внася за разглеждане в парламента, ще организира квалификацията на магистратите, ще решава общи организационни въпроси и ще приема годишните доклади на органите на съдебната власт. Ще се обсъжда намаляването на петгодишния мандат на ВСС – но в два варианта – да бъде свит на три или на четири години.
Завишени са правомощията на съдебния инспекторат, който ще проверява магистратите и за наличие на конфликт на интереси, ще сравнява пълнотата и верността на имуществените им декларации, ще прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт. Предвидени са по-високи изисквания за съдебните инспектори и са конкретизирани съставите на проверяващите екипи. Остава обаче пълната недосегаемост на магистратите по отношение на постановените от тях актове извън класическия инстанционен контрол, при който те практически не носят отговорност, когато грешат или умишлено газят закона в полза на определени интереси.
Докъде ще стигнат усилията на т. нар. контактна група за конституционните промени е трудно да се предвиди. Необходимо е мнозинство от 3/4 от депутатите, което прави 180 души. По конституция това може да стане и с 160 гласа, ако при първото гласуване бъде постигнато мнозинство от най-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители. Това може да стане обаче най-рано след два месеца, като необходимият брой гласове пак изглежда труднопостижим. И това ще е така, докато не бъде предприето едно радикално действие, за което управляващи и опозиция, изглежда, никога няма да постигнат мнозинство – да бъде свикано Велико Народно събрание, което да лиши конституционната уредба от такъв орган, а броят на депутатите от Обикновеното Народно събрание да бъде сведен наполовина.
