Край на рахата за болниците. Не стига, че бюджетите им вече са лимитирани и директорите постоянно плачат, че не им достигат парите, но в най-скоро време ще им вземат и обществените поръчки. В проектопостановление на Министерския съвет, подписано от здравния министър д-р Петър Москов и икономическия му колега Божидар Лукарски, се предвижда публичните търгове в сектор "Здравеопазване" да преминат под командата на централизиран орган. Спецзвеното към здравното ведомство ще бъде посредникът между клиниките и дистрибуторите, ще следи изкъсо как се спазват рамковите договори между двете страни – точните количества на лекарствата, най-ниските цени и сроковете на изпълнение. До година след влизането на постановлението в сила трябва да е готова и онлайн платформата за електронни търгове. Тя ще подсили защитата срещу всеки евентуален опит за манипулация на конкурсите или корупция под всякаква форма.
Търговете за лекарства в болниците досега бяха "златна мина" за управителите, които търсеха "втория начин", за да закърпят бюджетите си. Това неотдавна бе установено и в доклад на БОРКОР, в който се отбелязва, че лечебниците са сред възложителите на обществени поръчки, които допускат най-много нарушения на закона и най-много злоупотреби. От много време клиниките като търговски дружества си купуват сами необходимите им медикаменти и медицински изделия. Преди пет години на централизирани доставки от здравното министерство бяха оставени само ваксините и лекарствата за лечение на СПИН, а скъпите онкопрепарати също преминаха на договаряне от болниците. В резултат на либерализацията между 2012 и 2014-а разходите за лекарства в онкологията се повишиха драстично от 116 млн. на 220 млн. лв. и мнозина експерти заподозряха, че именно в този сектор се ширят най-много и големи непочтени практики.
Любопитното е, че в началото на годината пред здравната парламентарна комисия министър Москов обоснова предстоящата промяна с
опит за либерализация и "изсветляване"
на пазара. "Поръчките няма да се бавят заради обжалване и така ще се избегне блокирането на големи суми пари и животоспасяващи лекарства – изтъкна тогава той. – В България има регистрирани 200 фирми, които могат да търгуват с лекарства. С тази електронна платформа ние даваме възможност веднъж на болниците да постигнат добра цена и втори път на средния бизнес да навлезе на този пазар, което да доведе до реална конкуренция. Съгласете се, че четири фирми да снабдяват всички болници, това говори, че имаме нещо различно от пазар."
Здравните търгове наистина вървят много тромаво, като над две трети от поръчките за над 100 000 лв. се обжалват. А другият търсен ефект е, че разходите за лекарства, заплащани от здравната каса, ще паднат с 20%, което не е никак малко, когато говорим за стотици милиони левове. Но дали само четири компании сега са в голямата игра и те ли ще бъдат най-ощетените от промяната? Официалната статистика сочи, че карето дистрибутори "Софарма Трейдинг", "Стинг", 'Фармнет" и "Либра-Фьоникс" държи около 90% от продажбите на лекарства, добавки, медицински изделия и доставката на апаратура. А годишният им оборот гони 2 млрд. лв., въпреки че продават на едро на сравнително ниски маржове. Ако обаче се разровим в регистъра на публичните търгове, възложени от болниците през 2015-а, ще открием и
други фирми с по-силни позиции
или пък явно с много атрактивни за някои болници цени. От началото на 2015-а болници и клиники са поръчали лекарства, консумативи, апаратура, услуги, гориво, ток и вода за над 17 млн. лева. Прави впечатление, че повечето конкурси с по няколко обособени позиции са разпределени равномерно между участниците – и малки, и по-големи. В 53 търга поръчки са спечелили 45 фирми, което до голяма степен е показател, че пазарът е отворен. "Софарма Трейдинг" се е отчела с лекарства за онкохематологията за 54 724 лв. и е доставила кардиостимулатори на ИСУЛ за 145 560 лв., а другите три големи компании изобщо ги няма в списъците.
Разбира се, трудно може да се направи генерално заключение само от поръчките за четири месеца, а и не е изключено някои от "заподозрените" да са наддавали, обединени в консорциуми с други претенденти. Има обаче участници, които редовно и сами печелят големи поръчки. Ако се съди по резултатите, най-големият играч е столичната "Екос Медика" ООД. Дружеството, собственост на Елка Илиева-Петрова и Николай Шейков, е сключило между януари и май 2015-а договори за доставката на разтвори и консумативи за диализа във варненската "Света Марина" за 2.16 млн. лв., получило е поръчка за конци за шиене и други консумативи от болница "Лозенец" по 12 позиции за над 1.6 млн. лв., спечелило е търг в "Токуда" за медицински изделия и лекарства за около 550 000 лв., а името му се среща и в по-малък конкурс във варненската "Света Анна".
Доста сериозен ресурс поглъщат и покупките на услуги. Например
Националната кардиоболница дава 779 040 лв.
на "Софийска перална компания Евростил" за пране и химическо чистене. За същото МБАЛ-Бургас плаща 282 000 лв. на фирмата "Белина Еко", "Света Марина" транспортира пациентите си от региона срещу 1.85 млн. лв., като изпълнител е "Клеа" ЕООД, а подобна услуга в силистренската лечебница излиза 114 791 лв., които ще вземе ЕТ "Павлин Павлов-Магнус". За сравнение – Белодробната болница плаща едва 54 600 лв. за транспорт на "Мото Пфое".
Има и други твърде любопитни поръчки. Например столичната онкология е договорила юридически услуги по европроект с "Глобал Консълтинг" за 139 500 лв., Първа градска дава на "Софийска вода" 200 000 лв. за доставка на прясна и отвеждане на мръсната вода. "Фаркол" е сключил седем договора за доставка на лекарства и разтвори с болницата в Мездра за 109 469 лв. и ще осигури медикаменти за лечебницата в Провадия за 120 000 лева. Стотици хиляди левове се плащат за сервиз на апаратура и резервни части, а най-оборотният здравен артикул в началото на годината без никаква конкуренция са медицинските изделия.
Като цяло се набива на очи фактът, че при около 90% от сключените контракти е договорена максимално допустимата цена, а голяма част от процедурите продължават да се провеждат само с един участник или пък по няколко обособени позиции има само един печеливш. Разбира се, не всичко върви по мед и масло за дистрибуторите. В много случаи те чакат с месеци и дори години, за да си получат парите, което затруднява дейността им. Но при всички положения обществените поръчки в здравеопазването са с доста спорни резултати и оставят големи съмнения за тяхната обективност. Електронните търгове под шапката на министерството със сигурност ще ударят "сивия сектор", само дано корупцията не се премести на други нива.
