Едва 25 жертви на престъпления са получили финансови компенсации от държавата за цялата 2014 г., сочи справката, предоставена на "Параграф 22" от Министерството на правосъдието. Сумата, която държавата е "похарчила", за да компенсира посегателството, понесено от тези хора, е 41 000 лева. А общо всички пострадали от престъпления, които изобщо са подали молби за такъв вид помощ, са едва семедесет.
Само за сравнение: бюджетът на затворите, претъпкани с осъдени, само за тази година възлиза на 74 млн. лева. А броят само на регистрираните в МВР престъпления за миналата година е 114 хиляди. След всяко такова деяние има минимум по една жертва.
Всъщност не са много хората, които знаят, че от 2006 г. насам у нас съществува специален Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. И служителите във всяко РПУ са длъжни да разясняват на пострадалите правата им по този закон. Но непознаването на закона е само едната причина за ниския брой на компенсираните. Другата е, че не всички отговарят на драконовските условия, за да им бъде осигурена такова подпомагане.
Законът предвижда два вида помощ: подпомагане (безплатни психологическа, правна или медицинска помощ) или финансова компенсация в размер от 250 до максимум 10 000 лв., която могат да получат лично пострадалите или техните наследници. Само че има и уловки: първо, тази помощ се полага на пострадали от изрично изброени престъпления: умишлено убийство, тежка телесна повреда, блудство и изнасилване (които обаче трябва да са довели до тежки увреждания на здравето), трафик на хора, престъпления на организирани групи, както и когато в резултат е настъпила смърт или тежка телесна повреда.
Предвидената финансова компенсация обхваща единствено имуществените вреди, не и т.нар. морални. И трябва да е свързана с пряка последица от престъплението – за погребение, за лечение, за съдебни разноски и други. А пострадалият трябва да докаже размера на вредата с документи. И не се полага, ако жертвата е получила каквото и да било друго обезщетение. Срокът, в който трябва да се подаде молбата до областния управител, е изключително кратък: два месеца от влизане в сила на присъдата или постановлението на прокурора, с което се спира или прекратява производството. Крайното заключение за компенсациите дава Национален съвет, който се събира веднъж на три месеца.
За да разшири поне с малко възможностите пострадалите да получат финансова помощ от хазната, правосъдното министерство предлага леки корекции в закона. Например увеличава се срокът за подаване на молбите от два месеца на една година. Разширява се и кръгът от престъпления, за които ще се получава финансова помощ: за пострадали от трафик на хора, тероризъм, получили средна телесна повреда, премахват се и измислените ограничения за жертвите на изнасилване и блудство. Кръгът на имащите право да получат компенсации при смъртните случаи също се разтваря – вече ще се полагат на всички наследници.
Промените не са съществени и не засягат цялостната философия на закона, но са полезни за хората. В проекта за изменение обаче има един пропуск, заради който на жертвите е "отрязано" правото на достъп до съд. Сега в чл.24, ал.5 от закона е записано, че решенията на Националния съвет за подпомагане и компенсация, с които на хората се отказва финансова помощ, не подлежат на обжалване. Но дали това трябва да е така? И доколко този текст съответства на практиката на Конституционния съд, който в свое решение номер 14 от 2014 г. изрично е записал, че законодателят има право да изключва съдебния контрол върху административни актове по изключение и в много тесен кръг случаи : "само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществeни интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика".
