Председателят на ДАНС ще може да забранява пътувания зад граница, ако има данни, че някой подпомага или участва в терористични групи и действия. Или ако застрашава не само сигурността на държавата, но и интересите й – това гласят измененията в Закона за българските лични документи (ЗБЛД), предложени от вътрешното министерство.
Промените се появиха тихомълком в края на миналата седмица в сайта за обществено обсъждане на бъдещи нормативни актове http://www.strategy.bg. Те бяха обяснени с нуждата българското законодателство да бъде съобразено с Резолюция 2178 (2014) на Организацията на обединените нации (ООН). Тя е посветена на борбата с тероризма и на мерките за сътрудничество, за обмен на информация между държавите и действията, които трябва да се предприемат за ограничаване на действията на бойците терористи и на помагачите им по света.
Само че у нас резолюцията на ООН се оказа "творчески" разширена и дообогатена. Оказва се, че към мерките за борба с тероризма внезапно е "пришита" и друга цел: защита на "интересите на държавата". Без да се уточнява изобщо какви точно интереси се имат предвид – икономически, финансови, в сферата на културата, на туризма, на енергетиката или пък може дори политически.
Как стана така? Ами простичко – с една наглед невинна "добавка" в закона. Защото всъщност възможността да се забрани на някого да напусне България вече съществуваше. В чл. 75 от ЗБЛД и сега е записано, че такава мярка – отказ да се разреши напускане на страната, може да бъде наложена за осъдени, на обвиняеми за тежки престъпления и на лица, за които "има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България" или че "с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна".
Сега към тези хипотези се прибавят още две: може да бъде отказано да напуснат страната на лица, за които има данни, че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност. Или които "застрашават интересите на Република България".
Една "куха" и толкова обща формулировка като "интересите на държавата" по правило е изобщо недопустима в закон, въз основа на който ще се посяга на основни човешки права. Но това посегателство за нашите законотворци никога не е било пречка, затова и подобни недомислия съществуват в почти всички нормативни актове. В случая обаче се поставя ограничение пред пътувания на граждани на обединена Европа, в която действа един основен принцип: свобода на движение за хора, капитали и стоки. И е твърде важно доколко свободата за придвижване може да зависи от някакво условие и от нечия преценка или да бъде подчинена на някакъв хипотетичен "държавен интерес". В сегашната ситуация в парламента и при очевадното "стиковане" на интереси между управляващи и опозиция обаче не вярваме да се намерят 55 депутати, които все пак да попитат Конституционния съд дали новите рестрикции не нарушават и основния закон в републиката, и европейското право.
Но и това не е всичко. Защото с "козметичните" поправки в закона всъщност се премахват и защитите за гражданите пред произвола на институциите. В предложените нови текстове отпада изискването за "достатъчност" на данните, които сочат, че един човек е възможна заплаха за сигурността на държавата. Отпада и необходимостта тази заплаха да е "непосредствена". Което значи, че дори само едно просто, анонимно и неподкрепено с никакви доказателства подозрение ще стига, за да се прибегне към такава принудителна мярка.
Така обаче от оръжие за борба срещу тероризма законът се превръща в мощно оръжие за натиск. При това безотказно, защото всяка заповед на председателя на ДАНС, с която на един български гражданин му се забранява да напусне държавата, подлежи на обжалване пред съда. Но това няма да спре изпълнението й.
Няма как да избягаме от подозренията, че с този закон може лесно да се злоупотребява – все още е твърде пресен споменът за тефтерчетата на Филип Златанов и нагледният пример за това как един държавен орган може да се превърне в бухалка срещу политически опоненти или икономически конкуренти. Пък и каква ще е санкцията за шефа на ДАНС, ако се "обърка" и наложи такава мярка на някого, който с нищо не заплашва не само сигурността, нито дори "интересите" на държавата? На практика няма такава. Ако шефът на ДАНС прецени, че интересът на държавата или на политическата партия, която я ръководи в момента, налага един опозиционен водач да не отиде на молитвена закуска с Барак Обама примерно, просто няма да го пусне. Пък после, че тази заповед щяла да бъде отменена от съда – много важно! Някой да е чул държавен чиновник да се е бръкнал в джоба и да е платил от своите пари обезщетенията, за които е станал причина и за които е била осъдена държавата? Пък и докато минат делата през всичките инстанции след няколко години, този началник и без това вече ще е сменен от следващото правителство.
Не е маловажен и въпросът как ще стигне информацията за предстоящите пътувания на гражданите до председателя на ДАНС, който ще налага забраните "в интерес на държавата". И каква основа той ще преценява дали са налице предпоставките на закона за стотици хиляди кандидат-екскурзианти едновременно, както беше например за едва отминалите великденски празници. Очевидно е, че ДАНС няма как да се превърне в туристическа агенция и че тези мерки ще се налагат само на "оперативно интересни лица". Въпросът е кои ще са тези лица и как ще бъдат определяни? И дали сред тях няма да изобилстват устати журналисти, политици или несговорчиви бизнесмени, чиито изяви в чужбина може да се третират като "заплаха" за интереса на държавата?
Едно е ясно: ако се приемат новите поправки в този вид, Петко Сертов вече съвсем няма да може да отскача тайно до Гърция. Човекът е обречен да стои у дома до жена си, щото току-виж иначе застрашил "системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България".
Що се отнася до другите, "обикновени" българи, преди да предплатят почивката си на Малдивите, ще е най-добре първо да потърсят връзки в ДАНС и да попитат: абе, аджеба, аз мога ли да отида, или интересът на държавата изисква да почивам само в Бургас? Иначе хем ще си платят, хем може за никъде да не тръгнат…
