Колкото по-безнаказани са престъпленията на магистратите, толкова по-екзотични начини за доказване на обратното намира прокуратурата. Тази седмица държавното обвинение ни зарадва с пореден "крупен" успех в прочистването на редиците си – отправи обвинение срещу прокурора от Софийската военна прокуратура майор Адалберт Кръстев. Вече е поискано и отстраняването му от длъжност.
Дотук звучи впечатляващо. После човек започва да се чуди, а накрая – и да се смее. Кръстев е обвинен, че е ползвал документ с невярно съдържание при участието си в последния конкурс за частни съдебни изпълнители. Военният обвинител решил да се пробва за доходната правна професия и ако успее – да напусне съдебната система. Но преди това се наложило да постъпи за лечение в Клиниката по ендокринология във ВМА. Там му е било открито заболяване, въз основа на което е била изготвена и съответната епикриза. Назначено му било и лечение, след което лекарска комисия във Втора МБАЛ – София, му издала експертно решение за 92% неработоспособност.
След всичко това в началото на декември миналата година майорът подал документи за участие в конкурса за ЧСИ. Сред тях била и карта за медицински преглед, в която пише, че е клинично здрав. От прокуратурата пък признават, че заболяването и свързаната с него неработоспособност, установена с решение на ТЕЛК, не били пречка Кръстев да работи както във военната прокуратура, така и като частен изпълнител. Наредбата за конкурса изисква от кандидатите единствено да представят медицинско удостоверение – няма специални изисквания за здравословното им състояние. В крайна сметка военният прокурор не минал през ситото и още на писмения изпит получил оценка "слаб 2".
В случая по-същественото е друго: ако така ще бъде чистена съдебната система от "гнилите ябълки" в нея, няма да стигнат и хиляда години.
Освен че случаят изглежда незначителен, едва ли може да бъде окачествен и като престъпление. Спорно е дали терапията при диабетно заболяване изключва пациентът да е клинично здрав, Законът за здравето определя информацията за него като лични данни, а Законът за защита на личните данни брани тяхната конфиденциалност. Не е ясно и въз основа на коя законова разпоредба военният магистрат е трябвало да впише ендокринологичното си заболяване точно в това медицинско удостоверение. А отделно от правната страна на въпроса е любопитно как е установено разминаването и дали случаят не е бил използван за разчистване на сметки.
