При Орешарски практически ни управляваше правителство на тройна коалиция, в която БСП беше третият партньор
Трябваха ни два месеца да принудим Станишев да поеме отговорност след провала на евроизборите
Сега реформираме реформаторите. Не знам докога ще ги оставим да експериментират на гърба на всички ни
Г-н Овчаров, гледахте ли едночасовото интервю на премиера Бойко Борисов по една национална телевизия? Има ли разлика в поведението му между първия и втория управленски мандат?
– Не, не съм го гледал, съжалявам. На пръв поглед изглеждаше, че има голяма разлика. Но сега, като гледам как пак всичко дължим само на него. Като го слушам как разказва за някакви коне и магарета в „Младост-4", просто си мисля, че се връщаме към извора, т.е. към онзи Бойко Борисов, който си познаваме от първия му мандат. Той е бащицата, всички добрини излизат от него, с всички лоши неща той се бори…
Ще вземе ли БСП левия завой?
– Зависи какво разбирате под ляв завой. Новото ляво не са претоплените леви лозунги със стогодишна давност, не е ляв радикален популизъм, а е нещо доста по-различно. Мисля, че БСП има да поработи по този въпрос. Изпитът, който в момента държи СИРИЗА – ако приемем, че тя е нещо като новото ляво – ще покаже и основния проблем на това т. нар. ново ляво. А той е прагматичният прочит на формулираните идеи на новото ляво. Как тези нови леви идеи могат да бъдат приложени в реалния живот. Виждате, че всички пазители на статуквото – и десни, и леви – правят всичко възможно, за да убият този зародиш на ново ляво в Гърция.
В правилна посока ли върви Михаил Миков? Не се ли движи твърде бавно и плахо?
– В БСП има пет неща, които трябва да бъдат направени. Първото – БСП трябва ясно и категорично да се разграничи от това, което се случваше по време на управлението на Пламен Орешарски. Когато БСП беше превърната в партия, директен изпълнител на интересите на една икономическа групировка. Второто, което трябва много ясно и категорично да декларира БСП и да даде доказателства, че това няма да се случи, е, че БСП повече не може да бъде зависима от друга политическа сила по никой начин. Третото е това, за което вече говорих – да се формулира новата лява визия. В какво се изразява тази нова лява визия не само за БСП, а въобще, за новото ляво. И четвъртото – да се намери неговият конкретен прагматичен прочит в България, защото от БСП хората очакват стабилност, последователност, визия, прагматизъм и реализацията на тези леви идеи. И петото – да се направят необходимите промени в структурите, механизмите, в устава на партията, така че първото и второто, за които говорих, да не се повтарят, а третото и четвъртото да бъдат реализирани. Мишо започна от последната точка. Промените, които бяха направени в устава, са стъпки в правилната посока. С тях се прави опит да решат някои от проблемите на партията – и с младите хора, и с феодализацията, и с изпълнението на решенията. Аз си мислех, че тези промени трябва да бъдат по-резки, по-видими, за да могат и по-бързо да възстановят доверието в партията. Но, както е казал Линкълн: „Вървя бавно, но винаги в правилната посока“. Така че може би Мишо е прав.
Има ли „пета колона“ на ДПС и модела КОЙ в БСП? На миналия Национален съвет и Вие, и Явор Куюмджиев нападнахте енергийния министър в кабинета „Орешарски“ Драгомир Стойнев.
– Не, аз не съм нападал никого. Но това е част от опциите да не се допуска повтарянето на точка първа от тези, за които говорихме. БСП е единствената партия, която управлява България четири пъти. Да, някои от тези управления са били много кратки, но така или иначе – четири пъти. Няма друга такава партия. И ние всеки път подминаваме най-важния елемент след всяко управление – отговорността. Защо се провалихме, кои са причините, кой е отговорен? Виждате какво се случва във Великобритания. Преди даже да са излезли окончателните резултати, Ед Милибанд пое отговорност за резултата от изборите. А в България ни трябваха два месеца да принудим Сергей Станишев да поеме отговорност след провала на европейските избори.
Трябва да се върне усещането, че всеки, който е в управлението от името на партията, дължи отговорност пред тази партия за това, което е правил. И това е изключително важно. Това е една от най-важните стъпки, ако искаме да променим партията. Нищо лично нито срещу Драгомир Стойнев, нито срещу останалите. Но трябва да се носи отговорност за това, което си правил. Фактът, че случайно си попаднал в скоростния асансьор, с който си се изкатерил набързо до най-високите етажи на властта, не гарантира нито правилност на управлението, нито дългосрочност на позициите. Даже по-скоро обратното.
Станишев ли направи БСП функция на икономическите интереси на друга партия, както казахте?
– Не само той, разбира се, но неговата заслуга е най-голяма.
А кой още му помогна?
– Е, няма сега да раздавам оценки.
На кого все пак служеше правителството „Орешарски“, което се водеше ваше, на БСП?
– Ами аз още на първия пленум, на който се формираше това правителство, си позволих да кажа, че ние лансирахме преди изборите правителство на националното спасение. След изборите формално реализирахме правителство на двойна коалиция с ДПС. А практически ни управляваше правителство на тройна коалиция, в която БСП беше третият партньор.
Това ли е основното, заради което Вашата партия загуби доверието на избирателите и последният й изборен резултат е катастрофален?
– Неслучайно повтарям, че БСП е единствената партия, която е управлявала четири пъти. И е единствената партия, която винаги досега е била партия с кауза, с морал, с идеология, а не властови проект на някого. Защото много от партиите, особено от спасителите, които се появяват през последните 10-15 години, са просто властови проект на определени икономически групировки.
БСП беше единствената партия, която не си беше позволявала да бъде използвана като маша, като властови ресурс на икономически интереси. Сергей Станишев допусна това да стане факт през 2013 година. Затова смятам, че неговата отговорност е много голяма.
Все още ли смятате, че жена трябваше да оглави БСП?
– Да, продължавам да смятам така. Не е някаква лична оценка за мъжете, но една жена начело на БСП беше видима промяна в партията. Промяна, която щеше да бъде различима от всеки българин и най-елементарният извод, който щеше да си направи, е: да, в БСП се променят, слагат начело жена. А и, честно казано, не мисля, че жените в управлението са нещо по-лошо от мъжете.
Мислите ли, че до местните избори БСП ще успее да излезе от блатото, или ще претърпи поредната голяма загуба?
– Надявам се да излезе от блатото. Надявам се, защото много хора вече точат кинжалите, за да си разчистят сметките с новото ръководство на партията. Едни мечтаят за реванш, други имат лични амбиции, трети търсят по-добрия вариант за БСП съвсем чистосърдечно. Но се надявам, че БСП ще успее да се отлепи от дъното. И резултатът от изборите ще бъде не толкова катастрофален, колкото си мислят някои нейни „доброжелатели“.
Как преценявате новия състав на КЕВР и нейния председател, бившия депутат от десницата Иван Иванов?
– Сложна ми е оценката. Комисията, с малки изключения, е със спорен експертен потенциал. Там има хора, които директно си признаха, че не знаят за какво ги назначават, за какво ги избират. Чисто политическият начин, по който беше сформирана тази комисия, доведе до този плачевен експертен резултат. От друга страна, Иван Иванов, колкото и да е спорен като политическо назначение, е все пак единствената ми надежда, макар и смътна, която имам в тази комисия. Защото с особеностите на характера си той не би допуснал да му дърпат конците и да му оказват конюнктурен политически натиск. Друг въпрос е дали ще му стигнат и експертните, пък и чисто човешките възможности да започне стъпки в правилната посока по отношение на функциите на тази комисия. А тя е изключително важна, тя балансира много сложен комплекс от интереси – и обществени, и лични, и държавни. Затова, ако сега се плъзне по линията на най-малкото съпротивление, много трудно ще се направи крачката обратно.
Трябва ли да има увеличение на цената на тока?
– Това не е въпрос към мен. Аз не съм в тази комисия, не мога да направя директния анализ за приходите и разходите на всяко едно от дружествата. Но ние трябва да се освободим от илюзията, че електроенергията е нещо, което пада от небето, което тече от контактите в стените вкъщи. То е производство, което има своите разходи. И тези разходи, ако не бъдат своевременно реализирани, водят до резултати, каквито наблюдавахме през ранната пролет на тази година, когато една трета от страната ни стоеше без електроенергия.
Аз знам, че ЕРП-тата са стандартният виновник за всичко в енергетиката. Но няма как да се случи те да изпълняват стриктно функциите си и да гарантират високо качество на услугата, ако примерно за изминалия ценови период ти не си им одобрил нито една стотинка инвестиционни разходи. А пък за сегашния регулаторен период си намалил оперативните разходи с 22-23 процента. Нали разбирате, че така с трици маймуни не се ловят. И определени разходи трябва да се правят, ако искаме да имаме някакво качество на услугата. Съвсем друг е въпросът, че през цената на електроенергията не може да се прави социална политика. Защото през цената ти субсидираш не най-бедните. Напротив, ти субсидираш най-богатите, които потребяват най-много. Енергийно бедният човек ползва 100 кВтч на месец. Докато този, който ползва 1000, 2000 или 3000 кВтч, за да си отоплява басейна в двора, и той ползва същата субсидия. Трябва най-после да разберем, че поддържайки неразумно ниска цена, ние субсидираме преди всичко богатите. И ролята на държавата е точно тук – да определи кои са бедните и да помогне на тях. Има най-различни механизми за това. А не да поддържаме някакви измислени ниски цени, с които да влошаваме качеството на услугата и да субсидираме най-богатите в България.
Тежка ли е управленската корона, която е сложена на главата на Реформаторския блок?
– Те според мен даже и не осъзнават каква точно корона са си сложили и какво си причиняват, като се пъхат навсякъде. Не е зле всички българи да знаят, че те в момента се опитват да реформират неща, които те самите правеха преди 15 години – и в съдебната система, и в системата на здравеопазването, и в пенсионната система. Защото всичките тези реформи – тогава също с много гръмки възклицателни около тях – стартираха точно по времето на правителството на Иван Костов и на тогавашните реформатори – наричаха ги “реформаторско мнозинство”. Сега реформираме реформаторите. Не знам докога ще ги оставим да експериментират на гърба на всички ни.
Румен Овчаров е роден на 5 юли 1952 г. в Бургас. Инженер и икономист, експерт по атомни централи. Специализирал е в САЩ и Европа. Бил е министър на енергетиката в кабинета „Виденов“, както и министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. От 1998 г. е член на ВС на БСП, бил е и заместник-председател на партията. Дългогодишен шеф на Софийската организация. Депутат в четири парламента. Женен, с три деца.
