Новият образ на съдебната реформа стана толкова еклектичен, че взе да се разпада, преди да е добил реални очертания. Тази седмица беше доукрасен с бюрото за борба с корупцията по върховете на властта. Тук четката размаха вицепремиерът Меглена Кунева, която откри, че трябва "да отидем наистина към целия арсенал от мерки", защото "сме опрени до стената". Арсеналът се състои от ползвани досега оръжия, чиято ефективност е напълно компрометирана. Но събирането им на едно място е представено като панацея. Оказва се, че въпросното звено ще е сбор от съществуващи структури, чиито бюджетни и кадрови ресурси щели да се слеят. Но оттук започват и неяснотите, доказващи, че и самата Кунева не е наясно какво всъщност иска да направи.
Предлаганият единен антикорупционен орган беше идентифициран и като Национално бюро за противодействие на корупцията, и като Национално бюро по установяване на конфликта на интереси. Той щял да обедини сегашната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, аналитичния център БОРКОР и структурата на Сметната палата, която се занимава с имуществените декларации на лицата, заемащи публични държавни длъжности, сред които са и магистратите. И понеже устройството и дейността на две от тези структури са уредени със закон, очертават се поне два закона, които трябва да бъдат синхронизирани или отменени, или от тях да се прави нов. Това вече би било сериозна промяна в законодателството, а не само обединяване на бюджетен и кадрови ресурс, плюс създаване на софтуер, който да засича декларациите за конфликт на интереси с тези за имотно състояние.
Проектът, изглежда, обаче е далеч по-мащабен, от което неяснотите стават още повече. А се оказва, че новата структура ще има и разследващи функции. Но пък няма да е под шапката на прокуратурата, което отново поставя уж решения вече от управляващите въпрос, че не можело да има две прокуратури. Засега още се чудят дали ръководството му да е едноличен, или колективен орган, както и дали да не го нарекат агенция – по румънски модел. Ясно е обаче, че става въпрос за компромисен вариант с цел да не се навлиза в територията на държавното обвинение. Там също направиха антикорупционно звено, но след споразумение между главния прокурор, МВР и ДАНС. А при представянето му Кунева поясни, че не става въпрос за нещо ново – просто подчертали взаимодействието между тях в работен документ, защото създаването на допълнителни специализирани звена не лекувало.
Сега обаче се предлага създаване на мегазвено, което освен всичко друго ще дублира и функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Новата структура щяла да започва проверки при разминаване между доходите и разходите в размер над 5000 лева. А ако разминаването е над 10 000 лв. – ще започва разследване. Тук пък разпоредбите на НПК се смесват с тези на Закона за гражданска конфискация. А в добавка трябва да бъде променян и Наказателният кодекс, в който подобно разминаване не присъства като престъпен състав. В същото време изобщо не е ясно докъде ще стига тази дейност, защото при потвърждаване на разминаването щял да бъде подаван сигнал в комисията за конфискация, а при обосновани съмнения, че средствата са придобити от престъпна дейност, ще бъде сезирана прокуратурата.
С оглед на казаното от Меглена Кунева в проекта присъстват и напълно абсурдни разпоредби. Наред със задължението да се декларират всички единични плащания над 500 лв. хората от властовите етажи ще трябва да обявяват и всичките си нетрудови доходи над 2000 лева. Което ще рече – да уличат себе си в престъпление. Но правото на всеки човек да не прави това е водещ юридически принцип в целия цивилизован свят.
Предвидено е да се започва и проверка по анонимни сигнали, което не беше допуснато нито в първия, нито и във втория закон за конфискация. Оттам е взет обаче обхватът на проверката, която ще включва и съпрузи, роднини, партньори и приятели. Проверяваните активи пък ще включват и парични наличности, и имоти, но и акции и дялове в търговски дружества и инвестиционни фондове.
Наред със заемките от закона за конфискацията се мисли явно и за промяната му – според Кунева сумата от 250 000 лв., предвидена в него като разминаване между законни доходи и притежавано имущество, което е основание за неговото отнемане, е много висока. Във Великобритания например пределно допустимата граница за необясними богатства била 10 000 паунда. Тези неща ги слушаме обаче напоително в последните години. А ефективността на гражданската конфискация беше сведена до минимум в резултат на правозащитна съпротива под знака на грижата за обикновения гражданин.
И за да е пълен ефектът върху аудиторията, в антикорупционния проект са включени разпоредби, от които да личи, че ще се залага на кадрите. Те щели да минават входящи, периодични и инцидентни проверки за почтеност, както се правело в държавите с успешни антикорупционни практики – Словения, Полша, Румъния и Литва. Наред с изискването структурата да се отчита пред Народното събрание тя ще бъде подлагана и на независими външни одити. Предвидено е също тя да провежда антикорупционни семинари и дори да раздава награди на граждани и журналисти за подадени от тях сигнали, по които има присъди. И всичко това било изработено с участието на представители на всички институции, имащи отношение към борбата с корупцията. Досегашният опит в държавата обаче извиква възклицанието – не може да бъде!
