Г-жо Атанасова, наясно ли са вече хората в председателстваната от вас временна комисия, с това, кой на кого какви указания е давал относно така наречените "преференциални депозити" в КТБ?
– Ще се опитам да разгранича работата ни по този въпрос по периоди.
Първото писмо, което изпратихме до синдиците на КТБ, бе във връзка с факта, че имахме данни – впоследствие те бяха и публично изнесени, за договори с преференциални условия, които са били трансформирани в нормални. Заради това на собствениците са им били изплатени гарантираните по закон размери на влоговете. Тази информация ни накара да попитаме синдиците каква е ситуацията по този казус. Поискахме да ни изпратят цялата кореспонденция, свързана с него, за да видим кой какви указания е давал във връзка с тези депозити. Те първоначално ни изпратиха четири писма, които съдържаха различни указания, давани от различни хора по различни поводи. Затова на комисията й бе изключително интересно откъде се получават разминаванията както по отношение на времето, когато са издавани писмата, така и по отношение на хората, които са ги подписвали и по отношение на даваните указания. Не можехме да разберем и защо г-жа Нели Кордовска е подписвала такива писма от името на Фонда за гарантиране на влоговете. Също така трябваше да уточним дали писмата, подписвани от Кордовска, на практика се разминават с тези, подписвани преди това от управителя на БНБ Иван Искров и от предишния председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов. От обясненията и от предоставените на комисията от г-жа Кордовска документи се установи, че тя е била упълномощена от Росен Николов да изпълнява задълженията му във фонда за периода от оставката, която той подаде до назначаването на негов заместник – сегашния председател на фонда Радослав Миленков. И в това си качество тя е подписвала от името на фонда писма, даващи указания от отношение на питанията на квесторите на банката, свързани с т. нар. преференциални депозити. Това е ставало в рамките на три дни.
Вторият въпрос, който възникна в комисията, е защо на питането за един и същ преференциален депозит има различни отговори. Според г-жа Кордовска е станала техническа грешка в кореспонденцията. Тя ни уверява, че всички писма, изхождащи от БНБ, третират, първо, различни проблеми, различни ситуации. Отговорът на конкретното писмо, изпратено ни от синдиците, за което в случая я питахме, се отнася до казус, различен от този в останалите писма.
Какво е различното, какво е това друго основание?
– Основание, което не е идентично с тези в другите писма със запитвания на квесторите по въпроси за преференциалните депозити. Кордовска твърди, че объркването идвало оттам. Този неин отговор аз съм го предоставила на другите членове на комисията, за да могат да се запознаят с него и сами да си съставят мнение. Друг аргумент на Кордовска е, че тя е служител в БНБ и при обсъжданията в Централната банка на поставените от квесторите казуси за преференциалните депозити е отстоявала позицията, че законът не бива да се заобикаля. Според нея е недопустимо да смятаме, че като представител на Фонда за гарантиране на влоговете тя е заемала позиция, обратна на тази, която е заемала като представител на БНБ. Аз като председател на Комисията не мога да изключа възможността несъответствията в писмата да се дължат наистина на техническа грешка. Такава вероятност наистина съществува. Защото първоначално наистина получихме само четири писма, в които бе констатирано противоречие в отговорите. Сега сме изискали и сме получили цялата кореспонденция по казуса. Предстои да сравним въпросите и отговорите по време и по теми, тъй като те наистина са много. Има въпроси, свързани с това: дали един депозит може да се смята за преференциален, след като лихвата му е намалена заради заповедта на БНБ, всички лихви по депозити в КТБ да бъдат намалени до средните за пазара. Имало е въпроси, свързани с различни специфични сметки на отделни специализирани професии – нотариуси, частни съдебни изпълнители и подобни. Има въпроси за сметки, открити по изпълнителни дела, и още куп подобни, много специфични случаи. И сега ние сме поставени в ситуация да сравняваме какви указания са дадени по всеки отделен казус и дали съответстват на нормативните и законовите разпоредби. Трябва да видим кой кога какво точно е питал, кой експерт по кой въпрос какво становище е дал и в крайна сметка какво окончателно решение е взето по всеки конкретен случай.
Така както ми обяснявате тези детайли, имам чувството, че вършите работата на следствието и прокуратурата едновременно. Имате ли и Вие такова усещане?
– Слава Богу, нямам това усещане. Всъщност надявам се прокуратурата, която разполага с много повече възможности и експертен капацитет от нас, най-малкото защото може да ползва вещи лица, бързо да успее да си свърши работата по целия този казус.
Оформиха ли вече становището си членовете на комисията по другите парливи теми, свързани с КТБ – прихващанията, ролята на различните надзорни органи при контрола на дейността на банката и така нататък?
– Трябва да е ясно, че дейността на временната парламентарна комисия, която председателствам, трябва да се раздели на три. Първата ни задача е да установим дали КТБ е била източвана в периода 2009-2014-а. Ние в доклада на комисията задължително трябва да отговорим на този въпрос. След това трябва да установим кои надзорни държавни институции са си свършили работата по случая КТБ и кои не. И след това трябва да установим какво се е случвало в КТБ между 2009-а и 2014-а. А този период е разделен на три части.
Първата е до поставянето на банката под специален надзор на 20 юни 2014-а, вторият е след това – до решението на съда за обявяването й в несъстоятелност, което сега се обжалва от прокуратурата и БНБ. И след това идва периодът на работа на синдиците. Прихващанията, за които питате, се отнасят към периодите от поставянето на банката под специален надзор до настоящите действия на синдиците. Защото именно сега синдиците трябва да установят кои от всичките прихващания са извършвани в противоречие на закона и да ги атакуват, за да осигурят коректното попълване на масата на несъстоятелността.
С други думи, вече не говорим да бъдат атакувани всички прихващания, а само тези, за които синдиците преценят, че са извършени в нарушение на закона. Така ли?
– Всички сделки, извършени през периода, за който говорим, ще бъдат разгледани. Но синдиците са натоварени по силата на Закона за банковата несъстоятелност с ангажимента да преценят кои от тях могат да бъдат атакувани пред съда.
Добре. Но комисията разгледа ли доклада на квесторите за тяхната дейност, особено частта, където те излагат основанията, на които са осчетоводявали прихващания?
– Да, ние разполагаме с този доклад. В него квесторите твърдят, че по тяхно време нищо в КТБ не се е случвало единствено на базата на техни самостоятелни решения. Това засега мога да кажа по тази тема.
Какво е общото Ви впечатление от работата на институциите, които са имали за задача да надзирават банката и са имали отношение към банковата стабилност в страната? Говоря не само за БНБ и КФН, а и за ДАНС, и за одиторите?
– От всичко, което видяхме в предоставените ни документи, не само моето впечатление, а и това на почти всички колеги в комисията, е, че държавните институции – дали поради незнание и некомпетентност, или по други причини, не са си свършили работата с КТБ съобразно правомощията, които им дават законите. Няма как да не засегна и темата за неформалните отношения. Не може гуверньорът на БНБ да е заснет в много близка приятелска среда с основния акционер на търговската банка и това да не поражда съмнения за безпристрастността на надзора. Няма как една дама от одиторска компания да е заверявала отчетите на банката и в същото време да е пътувала заедно със семейството на основния й акционер по различни екзотични дестинации по света.
Любопитно – за кои дестинации става дума?
– Мисля, че ставаше дума например за страни като Колумбия и Панама. Между другото не знам дали бившите шефове на управление "Банков надзор" Цветан Гунев и Румен Симеонов са били в някакви подобни неформални отношения с основния акционер на КТБ, но предполагам да е имало такива. Е, не може в една такава среда да се осъществява ефективен надзор.
А как изглежда ДАНС в тази ситуация?
– Всички данни за състоянието не само на тази банка, но и за цялата банкова система са били предоставяни на председателя на ДАНС…
Е, нали на базата на тях ДАНС изготвя доклади?
– Да, но е имало периоди, когато КТБ не е била проверявана от ДАНС.
Обясниха ли Ви защо в последния доклад на ДАНС за 2013-а нищо не се споменава за КТБ. В него дори пише, че нивото на риска за банковата система остава непроменено?
– Първо трябва да припомня, че съгласно Закона за ДАНС докладите на тази агенция трябва да бъдат внесени в Министерския съвет и той да ги внесе в Народното събрание. Председателят на ДАНС е внесъл докладите за 2013-а в Министерския съвет. Премиерът Пламен Орешарски ги е върнал на ДАНС с искането някои данни и теми да бъдат преработени. След това ДАНС вече не ги е внасял нито в Министерския съвет, нито в Народното събрание. Ние изискахме тези доклади. Те ни ги представиха. Но в тях няма каквато и да е информация не само за банковата система, а за никакви процеси в страната, свързани с тях. А 2013-а не бе една спокойна година, в която всичко вървеше по мед и масло. Помните, че тогава имаше протести, избори.
Имаше и обсада на парламента.
– Именно…
Е, не ги ли попитахте защо няма никакви данни поне за банковата система ?
– Попитахме ги. И ни отговориха, че не е имало данни за проблеми, свързани с банки или с плащания, с кредитополучатели. И според БНБ всичко е било спокойно. Казаха ни също така, че всяка дирекция в ДАНС си прави доклад за сферата, за която отговаря. След това тези доклади се пращат до председателя на агенцията и на базата на тях нейната аналитична дирекция изготвя общия доклад.
От всичко, което ми казвате, се вижда, че комисията е събрала огромен обем информация и има много работа по нея. Защо тогава се отказахте да искате удължаване на срока за нейното съществуване?
– Защото ние имаме яснота по почти всички въпроси, на които трябва да отговори комисията. Ние сме установили, че всичките органи, които е трябвало да упражняват контрол или надзор, не са го правили. Нещо повече – всеки ден излиза информация за привилегировани депозанти или за близки неформални контакти на лица, които е трябвало да контролират банката с нейния собственик, научаваме за писма, четем списъци, присъствени книги, тетрадки и какво ли не още… Но първата цел на комисията – да внесе яснота за това какво се е случвало в банката, според мен е постигната. Има и политическа воля да постигнем и втората цел – да се свали банковата тайна върху операциите, извършвани в КТБ. Третата цел е на базата на опита от този случай да подготвим промени в законите, регулиращи банковия сектор, така че да намалим вероятността това да се повтори. След като докладът на комисията бъде готов, ние ще изработим серия от такива законодателни предложения.
Разговора води Петър Илиев
