Съдебната власт трябва да започне да раздава справедливост
Вече ще се знае кой стои зад конкретни назначения
Г-н Делчев, достатъчни ли са предложенията за промяна на конституцията да коригират съдебната система по същество, или ще са само козметични?
– Съдебната реформа е нещо повече от конституционните промени. Фокусът й ще бъдат измененията в Закона за съдебната власт, там ще бъде основната промяна. Конституционните промени, които се правят, са само с цел да подсигурят това, че един ден някой няма да реши да атакува като противоконституционни дадени изменения, които ние ще направим в законите. Конституционните промени трябва да фиксират съдебната реформа, да я направят стабилна, те трябва да са основата на съдебната реформа. С оглед на това, че предвиждаме разделяне на Висшия съдебен съвет на две и по-голяма отчетност на прокуратурата. Това са двете предложения, за които Реформаторският блок настоява от много време, и те ще влязат в конституционните изменения. Първото е свързано с възможността главният прокурор да бъде изслушван в рамките на Народното събрание повече от един път годишно.
Правят се реформи и по начина, по който може да бъде сезиран Конституционният съд. Досега до него стигаха много ограничен кръг от хора. Ние настояхме за индивидуална конституционна жалба, което на част от колегите се стори доста смело решение. Според нас това беше най-лесният начин да се защитят интересите и изконните човешки права на гражданите. Все пак се прие един компромисен вариант – Висшият адвокатски съвет ще има възможност да сезира КС от името на клиенти, когато техни права са нарушени заради противоконституционност. С оглед на това, че тези неща ще влязат в предложението и – дай, боже, да бъдат гласувани от 3/4 от парламента – мисля, че можем да говорим за една първа правилна стъпка в посоката, в която се движим. Но пак казвам – Законът за съдебната власт е основното нещо, което трябва да се промени, за да имаме по друг начин работеща съдебна система.
Според юристи обаче най-слабото звено на съдебната система – прокуратурата, остава нереформирано, благодарение на политически пазарлъци. Така ли е? Защо се отказахте от идеята си да има нещо като импийчмънт на главния прокурор?
– Ние проведохме доста разговори с партньорите и нещото, около което се съгласихме, е това да започне съдебната реформа. Да не се вкарват нови идеи, които не са залегнали в стратегията за съдебна реформа, за да може този процес да стартира по-бързо. Защото ако ние сега излезем с нова идея, патриотите излязат с друга радикална идея, ще изпаднем в едни постоянни дискусии, ще дойдат местните избори и в крайна сметка няма да има конституционни промени. И тъй като не намерихме подкрепа за част от нашите идеи, ние се съгласихме да се фокусираме върху това, което на този етап е най-важното, а то е – разделянето на ВСС. Чух гласове отляво най-вече, че това нямало да донесе голяма промяна в съдебната система. Напротив! Това е голяма промяна, която е препоръчана и от ЕК в няколко поредни доклада. Тя нямаше как да стане без конституционни изменения. Разделяйки ВСС, ние ще имаме една квота от съдии, които ще могат да се самоуправляват. Ще имаме и една квота от прокурори. Ще се отстрани неформалното влияние на едното съсловие върху другото съсловие, те са прекалено различни, за да бъдат в един кюп. И това ще доведе до по-прозрачни процедури и до по-добро функциониране на съдебната система. Що се отнася до прокуратурата, ние сме предложили по-голяма отчетност на главния прокурор, което е много важно. Защото главният прокурор трябва да може да бъде контролиран от законодателната власт. На второ място, в Закона за съдебната власт, а и по съдебна стратегия, ще бъдат планирани и други изменения, които да засегнат прокуратурата.
А не трябваше ли все пак да бъде променен и съставът на ВСС, защото този вече е компрометиран?
– Не искам да изпадам в персонални оценки, тъй като за мен промяната на конституцията трябва да е преди всичко принципен въпрос, не персонален. Това да събереш 3/4 мнозинство в Народното събрание не е лесна работа. За това се иска изключителна политическа воля. И ако го правим само за да сменим тоя или оня във ВСС, това е абсолютно погрешен мотив. Въпросът е принципен – съдебната власт да започне да раздава справедливост. Това е, което гражданите искат. Всъщност гражданите имат изключително ниско доверие в съдебната власт, защото смятат, че там има лотария, покупко-продажба, там има влияние на прокурори върху съдии и обратното, но няма справедливост. Това нещо се опитваме да променим.
Смятате ли, че с разделянето на ВСС на две ще се предотврати порочното „назначаване“ на съдии, които изпълняват поръчки или са политически удобни?
– Това е основната идея – да стане ясно кой стои зад конкретни назначения. Защото едно е да стоят 22-ма човека зад назначението на председателя на Апелативния съд, да кажем, или на Градския съд. Друго е да е ясно, че колегията на съдиите заедно с парламентарната квота, тези две съсловия, стоят зад тази кандидатура. И когато председателят на Софийския градски съд изпадне в положението на предишния – да бъде наричан „гнила ябълка“, което е много обидно за цяла България, да е ясно кой носи отговорността тази „гнила ябълка“ да е там.
А тези „гнили ябълки“, които в момента заемат постове, ще си доизкарат ли мандатите?
– За всички, за които има сигнали за извършени нарушения, трябва да се предприемат действия. Хубаво беше, че съдебното съсловие даде знак по отношение на председателя на СГС. Предстои избор на председател на Апелативния съд, който не успя да се състои последния път, тъй като не се събра мнозинство във ВСС. Тоест, вече е започнала някаква промяна. Ако си спомняте, много години преди това нямаше никаква промяна и си бяха все едни и същи председателите, за които се знаеше, че има и корупционни скандали, и т. н. От началото на тази година мисля, че се виждат първите действия от това да натискаме за сериозна промяна в съдебната система.
Убеден ли сте, че тези промени могат да се направят от Обикновено Народно събрание? Да не се окаже, че някой ще сезира КС и той ще ги отмени?
– Ние сме се консултирали с достатъчно представители и на КС, и експерти, ГЕРБ са направили своите консултации, министърът на правосъдието също, и те казват, че така предложени, промените в конституцията няма как да бъдат отменени от КС заради това, че няма Велико Народно събрание. В крайна сметка ние затова се придържаме към някакъв минимум, затова сме направили изчистено предложение без прекалени екстравагантности, защото всяко едно нещо, което излиза извън съдебната стратегия и което тепърва трябва да бъде обсъждано, ако бъде прието набързо, след това КС може да го отмени заради това, че нарушава баланса на властите или защото не е имало ВНС. Тези предложения, които залягат в измененията на конституцията, са от компетентността на Обикновено Народно събрание.
Ще успеете ли да съберете нужните 180 гласа? Как ще убедите ПФ и АБВ, които имат резерви към промените? Ще са ви нужни и гласовете на ДПС, а те показаха, че са готови да се пазарят.
– Позицията на АБВ, която беше изразена миналата седмица, беше изключително непоследователна. АБВ гласуваха съдебна стратегия, в която пишеше ясно: разделяне на ВСС. Тогава никой от тях не направи уговорка, че за това трябва ВНС. Изведнъж АБВ да дойдат на контактна група и да обясняват как те си били преосмислили позицията, как били говорили с конституционалисти, но не им казват имената, и как трябвало ВНС. Това за мен е, меко казано, недиалогичност. В крайна сметка те осъзнаха погрешността на тази позиция, направихме още няколко срещи, предстои да видим дали ще се подпишат под предложението. Но дори и да не го направят, АБВ трябва да обяснят, ако не гласуват тези изменения, защо изведнъж са против тях.
С Патриотичния фронт нямаме чак толкова големи различия. Те имаха някакви предложения, част от които бяха чисто редакционни. Предстои да се създаде временна комисия за конституционните промени, в рамките на която ще има много обсъждания, дискусии, ще се канят експерти, ще се чуе мнението на всички. Мисля, че в тази комисия може да се достигне до един добър текст, който да не бъде отменен от КС.
Защо изненадахте така партньорите си от Реформаторския блок с кандидатурата на Соломон Паси, та чак предизвикахте стрес, ако се съди по реакциите на ДСБ?
– Аз не разбирам защо Соломон Паси предизвиква стрес, след като това е една доказала се личност от дясното пространство, бил е от СДС, участвал е във ВНС, демократ. Когато той е говорил за НАТО, дори още не е имало демокрация в България. Паси има и много международни отличия. Ако той бъде кандидат за кмет на РБ, би бил много подходящ. И това е шанс за блока да привлече периферия в София, не само твърди десни привърженици, така че да има шанс срещу Йорданка Фандъкова. Това е по въпроса за стреса. А за реакцията трябва да питате колегите защо беше такава. Просто беше оповестена една кандидатура, която е издигната от районната организация на ДБГ във „Витоша“, г-жа Кунева я обяви. Още по-добре, нека да има повече кандидати за кметове в София. И нека да изберем най-добрия от тях. В крайна сметка ние сме демократичен блок и ще си вземем решенията демократично.
Съгласен ли сте с Радан Кънев, че ако реформите в съдебната система и здравеопазването не бъдат подкрепени в НС, Реформаторският блок ще излезе в опозиция?
– Реформи трябва да има. За това сме дали сигнал още когато влязохме в това правителство. Ако няма такива, трябва да започнем да изчерпваме всички средства на демокрацията в това отношение. Ако конкретни министри не показват, че могат да ги направят, трябва да бъдат сменени. Реформата в здравеопазването е изключително важна, както тази в образованието, в транспорта, ако щете… Ние, с нашето поведение трябва хем да подсигурим стабилност, хем да натискаме докрай тези реформи да се случат. Мисля, че е още рано да се правят финални изводи кой пречи на реформите и кой не.
Димитър Делчев е роден на 27 август 1984 година. През 2003 г. завършва едновременно немска и английска гимназия в София. Магистър по право в СУ. Получава и диплома по „Английско и европейско право“ от Кеймбриджкия университет. Има и втора магистратура по „Мениджмънт и бизнес администрация“ от АУБ. Практикува в сферата на европейското административно и дружествено право, както и търговски сделки. Съветник на Меглена Кунева в кампанията й за президент през 2011 година. Учредител на ДБГ. Депутат в 43-ото НС.
