За вложителите битките тепърва започват

Протест на вложители пред КТБ

Административният съд в София-град ще разглежда делата за обезщетения за вреди, които вложителите в Корпоративна търговска банка водят срещу БНБ, срещу Фонда за гарантиране на влоговете и Министерството на финансите. Това реши петчленен състав на Върховния административен съд.

Определението на ВАС от 14 май тази година слага край на досегашното размотаване на папките с подобни искове между АССГ и ВАС.

Както "Параграф 22" вече писа, вложители в КТБ изпаднаха в абсурдната за нормална държава ситуация – никой съд да не иска да гледа делата им. Разказахме и историята на Саве Адина Дойна и Милен Велушев, които подадоха искове по Закона за отговорността на държавата срещу БНБ срещу Фонда за гарантиране на влоговете и срещу финансовото министерство. Те настояват държавата да им изплати обезщетения за това, че парите им са били "затворени" в трезора няколко месеца, преди да им бъдат изплатени поне гарантираните по закон суми – въпреки че според европейската Директива 94/19/ ЕС това изплащане трябва да стане в 20-дневен срок.

От ноември 2014 г. насам двамата вложители последователно подават молби в АССГ и във ВАС, но след месеците размотаване в крайна сметка и от двете инстанции получиха един и същ отговор: този спор не е за нашия съд. Ситуацията изглежда абсурдно и всъщност граничи с отказ от правосъдие – акт, който е недопустим за европейска държава.

Така се стигна до специалното дело за разрешаване на спор за подсъдност от петчленния състав на ВАС, който всъщност трябваше да определи къде в крайна сметка трябва да се гледат делата за вреди, заведени срещу държавните органи от Саве Адина Дойна и Милен Велушев. И съдът определи: тези дела ще се гледат в Административен съд София-град като първа инстанция. "Спорът е административен, подведомствен е на административните съдилища и съгласно правилата за родовата и местната подсъдност компетентен да го разгледа е Административен съд София – град", написа ВАС. Определението не подлежи на обжалване.

Всъщност посочването на АССГ като съда, в който вложителите в КТБ ще могат да подават исковете си срещу държавата, отново не е категорично. Защото не важи за всички искове. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по който текат тези спорове, дава възможност за избор: искът за обезщетение може да се предяви както пред съда по мястото на увреждането, така и по настоящия адрес или седалището на увредения. Така че ако вложителите са с адрес извън столицата, "техният съд" може да е и другаде в страната – според адреса им.

По-интересен е обаче един дребен детайл от становище на БНБ, което е било представено пред печтленния състав на ВАС по повод на спора. Защото казаното от централната ни банка вещае нови мъки за вложителите.

Според това становище БНБ може да носи отговорност само за умишлено причинени вреди. Аргументът е в чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), според който "БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено".

Но това е въпрос, по който същинската битка тепърва предстои за вложителите. На този етап те могат да са спокойни поне за едно: вече знаят пред кого ще я водят.

 

Започва се

До 22 юни е срокът, в който кредиторите на Корпоративна търговска банка трябва да предявят вземанията си пред синдиците. Това се прави с писмена молба, в която се вписват основанието и размера на вземането, а отделно се прилагат и всички документи, с които то може да се докаже.

Законът задължава синдиците да впишат служебно като кредитори всички вложители в банката. Същото важи и за служителите, които имат да получават заплати или други обезщетения по трудовите си договори. Въпреки това няма пречка те също да предявят вземанията си пред синдиците, ако се страхуват, че по някаква причина ще бъдат "пропуснати". Това няма да бъде нито незаконно, нито нередно – напротив, може да им спести дори допълнителни тревоги.

Всъщност според закона синдиците са длъжни да изготвят и да публикуват списъци на кредиторите на банката. Тези списъци трябва да са готови до 6 юли и да бъдат публикувани в Търговския регистър, където всеки ще може да ги види.

Ако се случи така, че някой вложител или друг кредитор на КТБ е "изпуснат" в списъка, той има 14-дневен срок да направи писмено възражение пред синдиците на КТБ. А ако те отново не го впишат, е предвидена друга защита: съдебна.

За тези кредитори, които пропуснат 22 юни и не предяват вземанията си пред синдиците на КТБ, остава и възможността да го направят с установителен иск – директно пред съда в едногодишен срок от датата, на която бе открито производството по несъстоятелност на банката (22 април).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст