В края на миналата седмица 12 депутати от ГЕРБ и от Реформаторския блок изневиделица решиха да възкресят един отдавнашен спор: да се премахне ли давността за престъпленията, извършени по време на комунистическото управление на държавата. За последно този въпрос бе чепкан в Народното събрание само преди година, отново по идея на ГЕРБ. Само че друг бе съставът на парламента. И предложението да отпадне давността не бе прието.
Същевременно се очаква да дойде редът и на друго предложение, само че направено от ДПС – също миналата година: да отпадне давността не само за престъпленията, извършвани по време на комунистическия режим, но и по време на "възродителния процес".
И в двата проекта тезата е една и съща – давността трябва да отпадне, за да не остава ненаказано зло и да се въздаде справедливост.
Първият проблем обаче е, че тази справедливост ще е отчайващо закъсняла: немалко от "извършителите" на тези престъпления отдавна са се преселили в отвъдното, където, казват, всеки все пак си получавал заслуженото.
Освен това периодичното претопляне на тази тема, по правило в навечерието на избори, вече взе да омръзва и на най-пристрастните избиратели. Още повече че вече две поколения българи израснаха без никакви свои спомени за престъпленията от времето на комунизма – те само са чували разкази за лагерите, за Белене и за "голямата екскурзия". Темата вече едва ли ги интересува и приоритетите им са съвършено различни.
На трето място идва и въпросът дали от отпадането на давността изобщо ще има някаква реална полза? А отговорът не е сложен: Няма да има.
И сега абсолютната давност за преследване на извършителите на престъпления в Наказателния кодекс не е никак кратка. Освен това варира според предвидените в закона наказания за съответните деяния. Но максималният срок, след който отпада възможността да бъдат наказвани най-тежките престъпления, минава 50 години (поне така пише в чл.80 и 81, ал.3 от Наказателния кодекс). Ако вносителите на всичките тези законопроекти бяха попитали, всеки следовател или разследващ полицай щеше да им каже, че след 20, 30 или 50 години едно престъпление е на практика неразкриваемо. И ако има изключения, те се броят на пръсти и са толкова редки, че за тях се пише и говори в целия свят. Чисто технологично разследването ще трябва да направи чудо, за да намери доказателства, а и чак толкова паметливи свидетели, които да опишат събития с дати, числа и конкретни факти отпреди 50 години и повече, когато са съществували например лагерите в Белене.
Само че идва и следващото "но". Защото дори и да стане това чудо, дело да се образува, да се намерят достатъчно доказателства и виновните след още едва-две петилетки съдебни баталии накрая да бъдат осъдени – какво от това? Беловласите подсъдими вече ще са болни старци, чието здравословно състояние най-вероятно няма да позволи да лежат в затвора. И никой няма да ги тикне да измират там – и изпълнението на наказанието ще се отлага до онзи момент, в който тези подсъдими ще се изправят пред Божия съд.
Затова премахването на давността е по-скоро поредната дъвка за наивници с право на глас. И ще донесе само поредната порция скъпоплатен, но бездарен цирк, който депутатите ще ни изиграят от трибуната на Народното събрание. В него – поне според досегашната практика, юридическите аргументи в полза на премахването на давността няма да са много. За сметка на това ще ни давят в емоции и по правило ще се стигне до откровено заиграване с тънката струна на страховете на хората – както по отношение на жертвите на комунизма, така и за пострадалите от възродителния процес.
От тези политически празнословия за най-болезнените и тъмни петна в историята ни избирателите със сигурност няма да спечелят нищо. Няма да спечелят и политиците, или поне не всички: ГЕРБ и Реформаторите няма да калкулират кой знае какъв електорален "прилив", дори ако успеят да добутат закона до пленарната зала. Единствено ДПС ще извлече дивидент и ще има коз за мобилизация на "своите" и в двата варианта на решение на парламента: и ако предложението да отпадне давността за "възродителите" бъде прието, и ако бъде отхвърлено.
Впрочем, надали някой ще се учуди, ако "Атака" или Патриотичният фронт внезапно решат да се включат в играта и предложат да падне давността и за кланетата на българи в Батак по време на Априлското въстание. Защото и това ще е исторически справедливо, откъдето и да го погледнеш. А че нямало да има никаква реална полза – много важно!
Де го чукаш, де се пука
В предложението на ГЕРБ и Реформаторите за отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим изненадващо са натикани и куп други престъпления: например за държането и продажбата на наркотици или за отглеждането на марихуана.
Само да поясним, че давността е правен институт, който сме наследили от правото на Древния Рим. И че тя съществува във всички държави. Отпадането на давността се приема като изключение от правилото, затова се прави по изрични международни споразумения и само за определени престъпления: престъпления срещу мира и човечеството, за геноцид, за военни престъпления.
Та пита се в задачата какво общо има един дребен наркопласьор, продал две дози на приятели, за да изкара пари за своята, с един главорез от африканска държава, изклал милиони хора? Ами нищо, разбира се. Освен може би че и двамата би трябвало да бъдат лекувани овреме.
Може би затова точно към това предложение мотивите на вносителите са повече от лаконични – предвид високата обществена опасност на престъплението. Ами тогава защо го няма убийството? Или животът на гражданите не е обществено благо, достойно за толкова "висша защита"?
Едно от предложенията е давността да отпадне и за престъпления, подтикнати от "радикална религия". Подобна терминология обаче е в състояние да хвърли в потрес всеки средноинтелигентен човек, който знае какво означава понятието "религия".
Друг текст в предложението буди още по-дълбоко недоумение. Той гласи буквално следното: "В чл. 81 на НК се създава ал. 3: Давност не тече през периода, в който деецът се укрива или се ползва с имунитет. В тези случаи ал. 3 не се прилага". Какво точно са имали предвид вносителите: коя алинея 3 се създава, коя алинея 3 отпада и коя алинея 3 няма да се прилага?! Божа работа.
