Бях пуснал радиото в колата за фон, но изведнъж някаква фраза убоде ума ми. Българка от Финландия съобщи, че за постъпване в първи клас там искали от децата единствено да карат ски и да могат да се ориентират в гора… Не да пишат буквички, да четат на срички и да броят до десет.
Въпрос на философия. Реших да попрочета нещо повече. И се натъкнах на това: „Или се учим да сме готови за живота, или за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото!”
Не знам защо ние избираме (още от деветнадесети век) второто. Може би по времето на килийните училища знанието е било важно, за да видиш по-далеч от оджака вкъщи и синора на нивата. „Рибният буквар“ е дал необходимото за това време. После нещата така се развиха, че знанието по света и у нас заплаши да ни удави. Сега вече ученото днес е остаряло още вчера. Питайте програмистите. Но ние продължаваме да се опитваме да догоним в свински тръс препускащия гепард на науката и технологиите. И зубрим дати, събития, теории, от които няма никаква нужда. Цял живот пълнят харддисковете ни с информация, която всеки човек с поне два пръста може да извади за секунди. Вместо да имаме мъдростта на своя страна. Да сме обучени за членове на гражданско общество с изострени сетива за демокрация, да имаме хъса на предприемачи, да умеем да се ориентираме в сложните семейни отношения, да можем да работим в екип дори и с труднопоносими характери.
Но, да разцепим мрака с още малко данни за Финландия. Системата на образование там е призната за най-добрата в света според рейтинга, съставен от Economist Intelligence Unit. Учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на второ място са в областта на естествените науки и на пето място по математика. Невероятното е, че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене. Така е, защото от 40 години там се провеждат сериозни реформи в сферата на образованието. Финландците смятат, че училището трябва да научи детето на най-важното – да бъде самостоятелно в бъдещия успешен живот. Затова децата се учат да размишляват и сами да получават знания. Учителят не разказва новите теми – всичко се съдържа в книгите. Важни са не заучените формули, а умението да ползваш справочници, текстове, интернет, калкулатор – да привличаш информационния поток, с който да решиш текущите проблеми.
Освен това педагозите не се намесват в конфликтите на учащите, предоставяйки им възможност всестранно да се подготвят за житейските ситуации, да развият способността да отстояват себе си.
Всички училища са присъединени към държавната електронна система Wilma, която наподобява електронен ученически бележник, към който родителите получават личен код за достъп. Педагозите нанасят оценките, записват пропуските, информират за живота на детето в училището; психологът, социалният работник, „учителят на бъдещето”, медицинската сестра също оставят информацията, интересуваща родителя.
Не е задължително децата да седят на чинове, могат да седнат и на пода (на постелка). В някои училища в класната стая има диванчета и фотьойли. В помещенията за най-малките ученици са постлани килими и килимчета.
Униформата отсъства, както и всякакви изисквания по повод носените дрехи. Всеки може да дойде, дори по пижама. Изискват се пантофи, но повечето деца от малките и средните класове предпочитат да тичат по чорапи.
Домашните са рядкост – децата трябва да си почиват. И родителите не трябва да помагат за домашните, а вместо това педагозите им препоръчват семейно посещение в музей, разходка в гората или на басейн.
Обучението ”излез на дъската” не се използва. Изпитване от този тип също. Децата не преразказват материала. Учителят прави кратко въведение към общия тон на урока, след това ходи между учениците, помага им и контролира изпълняването на задачите.
Така изглеждат нещата, когато на фокус е ученикът, т.е. бъдещето на нацията. А не както при нас – учителя с проблемната му заплата. И с маниерите от миналото – да преподава и изпитва както преди два века. Само дето сме му отнели дългата даскалска пръчка – шибучка.
