Общовалидна максима е, че в здравеопазването парите следват пациентите, а в образованието финикийските знаци вървят след студентите. Какви са резултатите от това "преследване" е съвсем друг въпрос. Но напоследък ситуацията в здравната система коренно се променя. След като болниците получиха твърди годишни бюджети от здравната каса, пациентите започнаха да гонят парите, тъй като лимитите имат "неприятния навик" да се изчерпват точно в най-неподходящия момент, когато има най-много желаещи да бъдат лекувани. От своя страна директорите на лечебниците потънаха във водовъртежа на финансови рестрикции, нормативни ограничения, административни сливания и всевъзможни други реформи, от които засега не е ясно дали ще произлезе нещо освен високо напрежение по каналния ред.
Не всички управители на клиники обаче са за жалене. Оказва се, че парите за модерна апаратура, които все още капят по старите европрограми, следват новите бордове на директори. Министерството на здравеопазването пусна доста апетитна обществена поръчка за 4.96 млн. лв., която засяга медицинското оборудване на три болници. Средствата са по оперативната програма "Регионално развитие", а печелившите са многопрофилните болници в Бургас, Благоевград и пловдивската университетска лечебница "Свети Георги". Те
ще се сдобият с последно поколение уреди
за гинекология, урология, лапароскопска хирургия, биопсия, видеоендоскопска система, мамограф и петскенер като част от проекта за изграждане на нови онкологични центрове. Твърде любопитен факт е, че и в трите държавни болници през последната година се случиха знакови управленски промени. В пловдивската мегалечебница дори влезе ДАНС, за да проверява как са се правили… публичните търгове.
Шестстотин осемдесет и две хиляди лева за апаратура ще получи бургаската болница, в която се редуват екстремни кадрили с участието на трима здравни министри. Сагата започва от юли 2013-а, когато изпълнителният директор на МБАЛ Бургас д-р Георги Матев внезапно подаде оставка. В мотивите си той е посочил "семейни причини", но според запознати рокадата е станала под давлението на новоизбрания министър д-р Таня Андреева. За временно ръководещ болницата, или прокурист, е избран д-р Бойко Миразчийски. Миразчийски я управлява до ноември 2014-а, когато принципалът – Министерството на здравеопазването, с ултимативен тон оповестява, че час по-скоро трябва да се извършат две рокади в съвета на директорите. По искане на служебния министър на здравеопазването Мирослав Ненков от борда е необходимо да излязат прокуристът Бойко Миразчийски и председателят му Мария Куманова, а техните места се заемат от д-р Лучия Добрева и д-р Георги Матев. Последният е върнат като директор на здравното заведение. Преди 20-ина дни пък на общо събрание основните акционери, здравното ведомство и община Бургас решиха да вкарат в управлението нови лица – доц. Петко Димитров, Момчил Момчилов и Мартина Колева. Драми с управителя обаче този път нямаше и д-р Георги Матев запази поста си.
Най-малко средства за техника – към 270 000 лв., са заделени за благоевградската болница, в която управленският екшън също е първокласен. Предишният й директор
д-р Владимир Пандев бе "агресивно уволнен"
от министър Петър Москов. Само че Пандев не пожела да напусне кабинета си и освободи мястото едва след намесата на прокуратурата и полицията. За нов управител бе номиниран д-р Огнян Митев, но ожесточената словесна престрелка между Пандев и Москов продължи. Първият се появи на препитване в Народното събрание, където заяви, че е бил освободен заради интереси за милиони на частна клиника, помещаваща се в болницата, като сравни казуса със скандала с "Дерма Прим" и Военна академия. Москов контрира, че пациентите, наречени от него "Лимончо" и "Портокалчо", които са влизали по една клинична пътека, а са изписвани по друга, двойно по-скъпа, са били засечени именно в благоевградската лечебница. Вече като председател на Общинския съвет на БСП-Благоевград Пандев продължи да сипе "стрелички" към здравния министър, определяйки решението за сливането на диспансерите с многопрофилните болници като "неадекватно". Бившият управител изрази и опасения, че бъдещето на МБАЛ Благоевград е под сериозна угроза, ако се потвърдят слуховете, че столична фирма ще строи втора частна болница в града.
Университетската болница "Свети Георги" ще се сдобие с "дефицитен" петскенер за 3.5 млн. лева. Но и тамошният управител – проф. д-р Карен Джамбазов, съвсем не може да бъде спокоен за поста си. През март, в разгара на кризата с Корпоративна търговска банка, Джамбазов бе нарочен от министър Москов като един от тримата директори грешници, нарушили закона, като са държали в кредитната институция над 25% от авоарите си. Другите двама бяха управителите на варненската "Света Марина" проф. Жанета Георгиева и на столичната "Света Анна" д-р Димитър Димитров. Триото все пак запази креслата си, тъй като
Москов нямаше как да ги смени без санкция
от общите събрания на болниците. Иначе през февруари 2015-а в директорския борд на "Свети Георги" като представител на здравното министерство влезе доц. д-р Васил Паница.
Пловдивската лечебница влезе в светлините на прожекторите и преди десетина дни, когато служителите на Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС атакуваха канцелариите й. Проверката бе окачествена като "рутинна" от агенцията и проф. д-р Карен Джамбазов. В случая не стана много ясно кое е общото между Закона за мерките срещу изпирането на пари и проведените обществени поръчки в болницата. В същото време местни медии писаха, че "тарашът" става по сигнал, подаден от служител на лечебното заведение, и всъщност се разследват търговете за доставки на лекарства, медицинска апаратура и договорите за наем през последните три години. Дали от този храст ще изскочи заек, предстои да разберем. Но в здравеопазването, за разлика от киното, всяко съвпадение с действителни лица и събития обикновено не е случайно.
