По едно решено дело месечно на съдия – това е равносметката за 2014 г., която прави Военноапелативният съд в София. Тя определя институцията като едно от най-мечтаните места за работа, гарантиращо едновременно висока заплата (при това редовно и без удръжки за осигуровки) с възможността цял ден да си я харчиш по кафенета и магазини, без на никого дори да му направи впечатление, че не си на работното си място – според сметките очевидно просто няма защо да си там.
Луксът на военните обаче е непостижим за който и да било редови съдия от Районен съд в София, който е принуден да "отмята" по 62 дела на месец – т.е. 60 пъти повече от колегата си с пагони. И който, за да се справи със сроковете, ако изобщо това е възможно, е принуден да пише дела посред нощите у дома и да изкарва в службата почти всичките си съботи и недели.
Това са двата полюса в таблицата за натовареността на магистратите за миналата година, което е на сайта на Висшия съдебен съвет.
Както обикновено, начело в класацията като най-натоварен съд в страната е Софийският районен съд. По петите го следват районните съдилища в Перник и Елхово (последният очевидно е затрупан с работа покрай бежанците, които прииждат вече цяла година през южната ни граница).
Най-малко са натоварени военните съдилища. Следвани веднага от специализираните – всеки от съдиите в Апелативния специализиран съд е решавал по няма и две дела на месец (1.82). А в първоинстанционния Специализиран съд с техните 8-9 дела на човек за месец изглеждат направо "заринати" с работа.
Таблиците за натовареността на ВСС показват обаче и друга тенденция: колкото повече спада броят на делата (а оттам – ангажираността на служителите, а и приходите от такси в съдебната система), толкова повече расте броят на съдиите и на служителите в съдилищата.
За тази "обратна зависимост" няма нито логика, нито оправдание. Но пък точно тя обяснява защо ВСС все по-често реве – пред всеки следващ финансов министър за още пари.
Какво казват числата: общо за годината съдилищата в страната е трябвало да разгледат 655 297 дела – в това число влизат и новопостъпили през 2014 г. изостанали отпреди.
Данните от таблиците обаче сочат, че само за една година броят на делата е намалял с 48 949 бройки. А това намаление съвсем не е инцидентно. То е трайно състояние, което е неизменно вече от няколко години: просто броят на съдебните спорове намалява. Причините за това са много, но на първо място са сривът на бизнеса и обедняването на населението, което все по-трудно си позволява да плаща високите съдебни такси и разноски по делата. Лошото е, че заедно с броя на папките в съдилищата се "топят" и собствените приходи на системата.
Разходите по издръжката на съдебните структури обаче продължават да растат. И то не само заради скачащите цени на тока, техниката, консумативите, а и заради напълно нелогичното управление на човешкия ресурс в системата. Което също допринася съдилищата от година на година да ни стават все по-скъпи – и в прекия, и в преносния смисъл.
Общо съдиите в съдилищата през 2014 г. са били 2128. В тази бройка не влизат магистратите от ВКС и от ВАС. Щатът е най-голям за последните три години – през 2012 г. броят на съдиите е бил 2176 човека. Заедно със служителите обаче щатът в съдилищата надхвърля 8370 човека. Само от миналата година насам броят на служителите е увеличен от 5638 на 5739 души – със сто души. Защо е било нужно това при очевидно намаляващия обем на работа можем само да предполагаме.
Любопитно е и как е разпределен целият този човешки ресурс.
В Районния съд в Брезник например работят общо 16 човека. От тях само двама са съдии – всички останали са служителки. Има и един съдия по вписванията и един държавен съдия-изпълнител. Толкова. А ако си мислите, че магистратите са били свръхнатоварени – не е така, на месец на всеки от тях са се падали по 23 дела (три пъти по-малко, отколкото на един съдия в София).
Не много по-различно е било положението Районен съд в Дряново, където също има двама магистрати и 12 служители. И няма нито една незапълнена бройка. А и натовареността на човек е била аналогична. Почти същото е било съотношението между магистрати и служители в районните съдилища в Котел, Гълъбово, Чепеларе, Девин и др.
Пита се в задачата как успяват в един районен съд Велико Търново например 18 съдии да работят с едва 39 служителки, при тях съотношението е почти 1:2. Или пък в Бургас, Добрич, Костинброд, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и още ред съдилища в страната, които са в пъти по-натоварени с дела от тези в Брезник или Дряново?
Проблемът с неравномерното разпределение на съдилища, съдии и съдебни служители тепърва ще търси своето разрешение. Но то очевидно няма да дойде по досегашния начин: с отлагане на реформите и с наливане на още и още пари в една каца, която очевидно няма дъно.
Лошото е, че този състав на Висшия съдебен съвет най-вероятно няма да успее да изпълни една от основните задачи, заради която беше избран: да изработи норма на натовареност, според която ресурсът в съдебната власт – имуществен, финансов и човешки, да се преразпредели така, че да няма съдилища, в които да са на целогодишен курорт, а другаде колегите им да се гърчат под камари папки.
Какво ще направи следващият ВСС обаче зависи до голяма степен от това какви хора и по кой начин ще попаднат в него. А това вече е друга, макар и също толкова болна тема.
