Двупартийната система, която доминираше в испанския политически живот от десетилетия, бе сериозно разтърсена на последните местни избори. Наистина консервативната Народна партия на премиера Мариано Рахой получи най-много гласове, но въпреки това представянето й беше най-лошото за последните двайсет години. Подкрепата за нея се сви с 5 млн. гласа в сравнение с последните парламентарни избори през 2011-а. Главната опозиционна партия – Социалистическата, се класира втора, но и тя претърпя съществени загуби.
За сметка на това обявяващата се против строгите икономии партия "Подемос" ("Можем") и пропазарната "Сиудаданос" ("Граждани") се определят като печеливши, тъй като завоюваха сериозни позиции. Особено като се има предвид фактът, че съществуват като политически субекти едва от една година. Нещо повече, двете формации изглеждат сериозно решени да променят из основи испанския политически пейзаж и скоро ще имат възможността да го направят – на парламентарните избори на 20 декември.
Лявата "Подемос", която произлиза от протестното движение на "Възмутените", нанесе най-големия удар. Подкрепяната от нея активистка против конфискуването на жилища заради дългове Ада Колау спечели кметската надпревара в Барселона. Кандидатката на "Подемос" в Мадрид – Мануела Кармена, се класира на второ място, но ако успее да се споразумее с класиралите се на трето място социалисти, вероятно ще детронира Народната партия от кметското място в столицата.
Повечето наблюдатели на процесите в Испания са обединени около мнението, че в политическия живот на страната се е вляла свежа струя, но е твърде рано да се говори за революция.
"Настъпва краят на двупартийната система, но всъщност в повечето европейски страни управляват многопартийни коалиции – коментира професорът по испански език и история от Кардифския университет Андрю Доулинг. – Утвърдените позиции на водещите партии са разклатени, но пред новите партии има още път. Те ще трябва още да пораснат, преди да променят политическата система."
Посланията на "Подемос", която е наричана от някои "испанската СИРИЗА" и която не крие топлите си отношения с гръцките си съмишленици, са насочени главно срещу политиката на икономии, налагана от правителството, и намират добър отзвук сред изправените пред висока безработица, орязване на социалните помощи и снижен жизнен стандарт избиратели.
В момента Испания е поела по пътя на икономическото възстановяване, но резултатите от него все още се усещат слабо. Миналия месец испанският кабинет вдигна прогнозния годишен ръст на икономиката от 2.4 на 2.9%, а само за тази година са открити повече от половин милион нови работни места. Сегашната безработица обаче е почти 24%, с процент по-ниска от гръцката, и дори според правителствените прогнози през 2017-а ще е на ниво от 17.7 процента.
Мерките за икономии, наложени на испанското правителство от кредиторите му, го принудиха да свие държавните разходи между 2012 и 2014-а с около 150 млрд. евро, като това удари особено болезнено образованието, здравеопазването и социалното подпомагане. Негодуванието от болезненото затягане на коланите още повече се подсилва от корупционните скандали както в управляващата Народна партия, така и в традиционната левица – Социалистическата партия. Те накараха много дясно ориентирани избиратели, които не биха подкрепили "Подемос", да пренасочат предпочитанията си към центристката партия "Сиудаданос", която яростно критикува корупционните практики на иначе близката й в идейно отношение Народна партия. Определяна от някои като "дясната "Подемос", за разлика от левицата "Сиудаданос" обещава да не пипа пазара, да не плаши инвеститорите, но да е безмилостна към корупцията, което всъщност я прави особено опасна за формацията на Рахой.
Новата политическа вълна разбърка още едни планове. Премиерът на Каталуния Артур Мас, който се стреми да извоюва откъсване на областта от Испания, разчиташе на местния вот, за да затвърди позициите на каталунските националисти. Вместо това партията му изгуби местния вот в главния град – Барселона, а в платформата на новата кметица приоритет имат икономическите въпроси.
