Иван Костов пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Костов, как се отразява фалитът на Корпоративна банка върху политическата и икономическата конюнктура в страната?
– В политически аспект тези, които атакуваха банката, рискуват да изпуснат контрола върху развитието на процеса. Важна фаза в него ще бъде внасянето на казуса за отнемането на лиценза и фалита на банката в съд извън България. Предполагам, че така ще постъпят засегнатите от тези решения лица, за да потърсят отговорност от властите за това, че с действията си те са им нанесли щети. Това е фаза, която според мен не беше предвидена нито от политиците, които атакуваха банката, нито от сегашната администрация.
Смятате ли, че политиците наистина не са си давали сметка, че може да има съдебни дела срещу решенията за отнемане на лиценза и обявяването на Корпоративна банка в несъстоятелност?
– Не само че го мисля. Това е очевидно, защото всички са учудени, че темата се повдига. А тук говорим за искове пред международни арбитражни съдилища, където постоянно текат дела и някой бива осъждан, и то за огромни суми от порядъка на милиарди. Моето подозрение е, че делото, което ще бъде заведено от лицата, твърдящи, че са ощетени от действията на държавата по отношение на Корпоративна банка, няма да се води като добре известните ни процеси пред съда в Страсбург за това, че някой ги е обидил и им е нанесъл морални щети за няколко десетки хиляди евро. Опасявам се, че делото или делата, за които говоря, няма да са такива, а ще бъдат пред международните арбитражи. И ако там бъдат спечелени от ищците, това вече ще доведе до лавина от искове пред съдилища извън България.
Но ние говорихме за политическия риск. Къде е той в целия този сценарий?
– Политическият риск е, че политиците губят контрол върху казус, който вече ще се реши със съдебни средства и на правни основания. Много от тези основания на пръв поглед звучат за политиците като формалности. И те наистина са формалности. Например недопускането на управителното тяло на КТБ като страна по делото пред Върховния административен съд, където се обжалваше решението на БНБ за отнемане на лиценза, може да е формалност за много политици. Но това може да бъде обстоятелството, заради което съд извън България може да реши, че банката е оставена без защита. Точно в делата, заведени пред съдилищата извън България, ще се преплетат политическите с правните аргументи. И правните аргументи ще надделеят над всякакви политически спекулации и опити за обяснения. Убеден съм, че тази фаза е пропусната от политиците, които атакуваха банката.
Не смятате ли обаче, че политиците разчитат, че делата в тези чуждестранни съдилища могат да се проточат изключително дълго във времето, и точно заради това те да не понесат отговорността за евентуалните негативни присъди? Има такива случаr като например с фирмата "Атомстройекспорт", която каза, че ще съди България заради провала на проекта с АЕЦ "Белене", а още не се знае на какъв етап е това дело.
– Разбира се, че такава сложна суфистицирана игра може да се води. Но това вече отива в сферата на спекулациите и аз не искам да разсъждавам в тази посока. Сигурно е обаче, че ще има дело. И след първото ще последва второ, което ще върне Цветан Василев, ако първото бъде успешно. И тогава политическите последици ще са свързани с огромна репутационна щета за тези, които защитават фалита на банката. Това ще доведе до още по-голямо отслабване на политическата система в страната. И аз подозирам, че може би това е целта на атаката срещу банката. Не удар срещу Цветан Василев, а дестабилизиране на политическата система в България.
Кой има полза от това?
– Наскоро един външен министър каза, че България иска да си вземе половината Македония (бел. ред. – става дума за изказванията на руския външен министър Сергей Лавров). Ето тези сили имат интерес от дестабилизация на политическата система у нас. Ако разсъждаваме геополитически за региона, Турция в момента е един много спорен член на южния фланг на НАТО. Тя практически не е солидарен и лоялен член на организацията.
Гърция е изключително тежко разклатена. Управляващата партия там СИРИЗА се разцепи по отношение на споразумението с кредиторите на страната, внесено за разглеждане от премиера и лидер на партията Ципрас. И срещу това споразумение е прокремълското крило в СИРИЗА.
И другият слаб играч на южния фланг на НАТО е България и тя може допълнително да бъде отслабена чрез дестабилизиране на политическата система, инструмент за което да е сриването на КТБ. Геополитически този удар изглежда точно такъв. Чрез внасяне на политическа нестабилност в държави членки на НАТО и на ЕС да се окаже натиск върху двете организации да отслабят санкциите срещу Русия.
Дотук говорихме за политическите рискове за България от сриването на КТБ. А какви са икономическите рискове?
– Те зависят от това какви ще са действията на синдиците. Ако синдиците тръгнат да атакуват големите цесии, най-грубо казано, те ще върнат назад счетоводния часовник. Това означава да се преразгледат счетоводни баланси, платени данъци, дадени и приети гаранции и какво ли още не, което се е случило във връзка с тези цесии за цялото това изминало време. Нали си представяте за какво говорим?
Цесиите са взети, те са осчетоводени и дори одитирани. Ако синдиците искат да върнат всички тези действия назад, те трябва да влязат в съда. Това означава да се заведат първо стотина дела, след това още толкова. Веднага ще възникне еднотипен казус, по който след време трябва да се произнесе Върховният касационен съд. И какво ще стане, ако по едно дело присъдата е в полза на синдиците, които искат разваляне на цесията, а по друго дело се вземе решение, че цесията не бива да се разваля. Всички, които са страна в делата по цесиите, отиват при Европейския съд. И ето ви отново риск държавата в лицето на данъкоплатците да понесе финансови щети заради определени действия, свързани с обявяването на Корпоративна банка в несъстоятелност. Освен това самите дела като съдебни процедури и като ефект върху фирмите, които са ги сключвали, ще затормозят бизнеса в страната. Представете си например какъв ще е ефектът върху дейността на едно предприятие като "Петрол", ако сключените от него цесии бъдат атакувани. Или например върху компания като "Български енергиен холдинг".
Може ли да се направи паралел между фалита на КТБ и банковите фалити през 1996-d и 1997-а?
– Този въпрос трябва да се разглежда в контекста на нормативната уредба. През 1996-а и 1997-а нормативна уредба на банковата несъстоятелност почти нямаше. Затова и банките без някакви сериозни правни спорове биваха обявявани в несъстоятелност. Те лесно влизаха в тази процедура и нямаха големи възможности за защита срещу нея. Не съществуваха и буфери за защита на спестяванията на гражданите от такива фалити. Това, от една страна, е добре, от друга страна – не е. Но самите процедури по обявяване в несъстоятелност, с малки изключения, приключиха много бързо.
Последиците от тези фалити обаче бяха грандиозни. Това бе второто по ред огромно ограбване на спестяванията след освобождаването на цените на 1 януари 1990-а. Това е втората анихилация на спестяванията и страховито обезценяване на капиталите. То бе толкова мощно, че до 2002-а и дори до 2003-а пазарът не можеше да се свести от този удар. На дъното се залепиха цените на недвижимите имоти и на пазара на земята, и то за много дълго време. В днешно време законът не позволява това да се случи. Но вижте какво се случва с институциите, които трябва да прилагат законовите защити срещу подобен катаклизъм. Управителният съвет на БНБ е в състояние гроги и поне в момента не е в състояние да носи отговорности. От друга страна, банковият надзор е абсолютно компрометиран.
Срути ли се митът за перфектното банково законодателство, или проблемът е в кадрите на надзора?
– Да не дава Господ отговор на тези въпроси да дава съдът. Защото стигне ли се до искове срещу действията на БНБ, ще се види, че целият проблем е възникнал заради лошото приложение на закона. Но аз си мисля, че отговорите ще дойдат от съдилищата извън България. Ако те кажат, че БНБ е действала не според закона, използвала е някакви оценки, за да осчетоводява загуби и други подобни, това ще означава, че тук закони е имало, но те не са прилагани правилно или въобще не са прилагани. Но за мен по-важното е, че в момента банковият надзор не разполага с капацитет да регулира банките.
Защо твърдите това? В надзора като средни и редови персонал в момента са същите хора, които са работили и преди една година.
– Да и много от тях са под една или друга форма включени в следствените действия на прокуратурата. Привикват ги като свидетели, като обвиняеми… Прокуратурата подгони всички. Вие как си мислите, че може да се работи с хора, подгонени от прокуратурата? Какъв, от една страна, е техният авторитет пред надзираваните от тях институции и от друга страна, какво е самочувствието, с което те си вършат работата?
Не виждате ли в какъв правен вакуум сме попаднали? Какво става с банковата тайна? Сега това е изпразнено от съдържание понятие. Отвсякъде сме засипани с данни за вложители и за длъжници. Чудното е, че и прокуратурата не прави нищо срещу това. Ами че тези данни могат да активизират криминалния контингент срещу вложителите в банката. И тук не говорим само за кражби, а за много по-страшни неща като изнудвания, отвличания, че дори за корупционен натиск. Кой ще поеме отговорността за това? Аз не говоря за спекулациите от рода, че вложителите в Корпоративна банка са алчни и лоши. Говоря по принцип. И питам има ли държавата потенциал да се противопостави на евентуален криминален натиск срещу тези хора. Мисля, че отговорът е очевиден.
Е, да де. Но сам виждате, че разкриването на сметките на вложителите е напът да бъде узаконено.
– Е, аз за това питам, дават ли си някои хора сметка какъв зъл дух от бутилката пускат. Тази банкова тайна не е нечия приумица или каприз. Тя е сложена с точно определени съображения, които са свързани с опазването на човешки права.
Може ли се да се постигне баланс между желанието на обществото да знае всичко, което се е случвало в КТБ, и правата на клиентите на банката?
– Няма общество, което да е наясно в детайли с такава сложна материя като банковите операции, особено пък когато говорим за специфични сделки като например цесиите. Това е нонсенс.
Но политиците пледират за прозрачност?
– Прозрачно е как бяха защитени влоговете в банката. Нали няма никакво съмнение, че Фондът за гарантиране на влоговете, който се финансира с пари на частните банки, взе заем от държавата, за да плати влоговете в КТБ? И го взе при лихви по-високи от тези, които държавата плаща за своите дългове. Нали е ясно, че при това положение държавата е дала пари на фонда, а не на КТБ, и ще си получи тези пари независимо от това какво фондът си събере от Корпоративна банка?
За нас по този въпрос няма никакво съмнение.
– Добре, като е ясно как политиците създадоха заблудата в обществото, че държавата има да си взема пари от КТБ? Ето ви го отговора на въпроса за баланса. При очевидни факти, когато срещу тях политиците провеждат масирана кампания, се създават превратни впечатления и настроения в обществото. Така че е нелогично да се надяваме, че вследствие на пълна прозрачност обществото може да си направи някакви правилни изводи.
Политиците се намират в пълна заблуда или пък просто спекулират с фактите, а какво да очакваме за масовата публика. Не е реално да твърдим, че една прозрачност ще доведе до по-висока информираност на публиката. Това не може да се случи. Особено в ситуация като тази с КТБ, когато има две противоречащи си тези – една, че банката е била атакувана и затова е загинала, а другата, че е фалирала заради лошо управление. Тези две тези се пледират. И вие много добре знаете къде се прави това. Прави се в съда. Цялото общество може да пледира тезата, че Корпоративна банка е била пирамида и затова се е сринала. Ако съдът обаче каже, че това не е така, неговото мнение е меродавното. Няма общество, няма авторитети, няма институции. Единствено съдът може да каже какво се е случило. А това какво смята обществото е без значение. При това положение да се пледира за сваляне на банкови и всякакви там тайни в името на прозрачността не е нищо друго освен политическа спекулация.
И какво излиза? Че целият този порой от информация и коментари по случая "КТБ", които заливат хората, само отклоняват вниманието им от основните проблеми?
– Ами в такива случаи винаги става така. Обществото не може да види големия проблем заради многото детайли, с които го занимават. То не вижда гората като гора, то я вижда като много дървета, клони и листа. В случая с КТБ вижда имена, числа, сметки, цесии. А не вижда големия проблем.
Много хора обаче заявиха, че фалитът на КТБ има оздравителен ефект, защото разграждал модела КОЙ, нанасял удар върху политическата обвързаност на финансовия бизнес и т.н. Може ли фалитът на банката да има оздравителен ефект?
– Разбира се, че не може. Това е все едно да изгориш юргана заради една бълха. Защо трябва да изгориш банка с активи от 6-7 млрд. лв., за да се справиш с няколко човека? Това е абсурд. Ако има някакви виновници, си има съд и прокуратура, а не се вменява вина на банката, на нейните клиенти и на вложителите й. Това е недопустимо. Поне в цивилизованите държави. Никъде не се твърди, че фалитът на една банка може да има оздравителен ефект. При нас във фалита на КТБ се търсеше друг ефект и той е разграбването на банката.
