Законопроектът за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, така горещо рекламиран от вицепремиера Меглена Кунева, всъщност не предлага нищо ново. Нито радикално, а още по-малко достатъчно ефективно, за да пресече опитите на държавните чиновници да "осребряват" позициите си във властта. Нещо повече: има поне три причини, поради които новото Национално бюро за предотвратяване на корупцията, което създава този закон, може да се превърне в поредната "бухалка" в услуга на управляващите. Те ще могат да я размахват върху главите на политическите си противници или икономически конкуренти.
Едно от основанията за такива съмнения е манталитетът на т. нар. ни "политически елит": той така си е навикнал да ползва институциите в държавата. Ако някой не вярва – да си спомни за Филип Златанов и неговите тефтерчета.
Втората предпоставка е не по-малко важна и се крие в самия законопроект за предотвратяване на корупцията, с който се създава споменатото Национално бюро. То всъщност ще "слее" три органа: досегашната Комисия за установяване конфликт на интереси (КПУКИ), звеното в Сметната палата, което проверява имуществените декларации на "елита", и БОРКОР – центърът за превенция на корупцията, който така и не успя да убеди обществото, че от неговото съществуване имаше някаква реална полза.
Големият проблем обаче е кой ще ръководи новото бюро и как ще бъде определен той. Моделът, възприет в проектозакона, е на еднолично действащ орган с директор, избран от Министерския съвет и назначен от президента. Държавният глава обаче няма кой знае каква възможност за реакция, дори ако не е съгласен с избора на управляващите: той има право да върне кандидатурата на директора само веднъж. А ако МС внесе същото предложение повторно, е длъжен да назначи посочения от правителството човек – даже ако той е най-неподходящият.
Промяната е драстична, защото досега шефовете на Сметната палата, която проверяваше декларациите на публичните фигури, се избираха от Народното събрание. А сигналите за конфликт на интереси се проверяваха от специалната комисия КПУКИ, чиито членове също се избираха, макар и на квотен принцип, от Народното събрание, от президента и от Министерския съвет. Този "паритет" между различните властови центрове в държавата не можа да спаси комисията от скандала, в който се набута покрай шефа си Филип Златанов и обвиненията, че е използвана чрез него за удари срещу неудобни политици. Но дали едноличният модел на управление на бюрото, при това от директор, избран само от управляващите, ще е по-добър и по-лесно контролируем от обществото? Надали…
Третата "яма" в законопроекта, пораждаща огромна доза съмнение, че напъните да преборим корупцията пак ще излязат ялови, са прословутите проверки за почтеност, които ще се правят на всички работещи в бюрото. Защото те не гарантират нито влизането на действително "читави хора" в него, нито осигуряват тяхната независимост по време на работа.
На такава проверка за почтеност ще бъдат подложени най-първо кандидатите за директор и заместник-директор на бюрото, преди още да бъдат одобрени от МС. Което звучи добре, поне на хартия. Само че какво ще представлява тази проверка? Ами попълване на декларация за имущественото състояние, на свързаните с кандидатите лица и техните интереси.
Освен това се оказва, че е напълно неясно кой ще проверява тези декларации на кандидат-директорите. Защото след влизането на закона в сила ще бъде закрит и отделът на Сметната палата, който може да я направи, а също БОРКОР и КПУКИ. А в това време новото бюро все още ще съществува само на хартия: то няма да има ръководител, няма да има и служители на щат – няма кой да им разпише трудовите договори, камо ли да ги накара да вършат работа.
Надеждата за контрола остава НАП, но тя най-много да може да направи проста засечка по имотните регистри или по декларациите за доходи и за платени данъци в собствената си система. И толкова. Нито ще могат да видят какви сметки и в коя банка у нас и в чужбина имат кандидатите, нито пък ще тръгнат да разследват дали съпругите или братята им са били съдружници с някой знаков бандит преди пет или десет години – данъчните нямат правомощията да издирват и "навързват" такива факти.
Така стоят нещата с началствата. Но проблемът с "почтеността" върви и по-надолу по веригата. Законопроектът предвижда всички инспектори, които ще работят в новото бюро, да бъдат подлагани на такива проверки за почтеност както когато постъпят на работа, така и инцидентно – вече по време на работа. В което няма лошо, напротив – звучи даже много добре. Само че никой не казва какво ще представляват тези проверки – правилата за тях ще се изработват еднолично от директора на бюрото. Освен това не става ясно и кой ще ги извършва: колегите на тези инспектори или общите им началници? И в двата случая субективизмът при оценяването и възможността чрез проверките да се оказва натиск върху служителите на бюрото е повече от вероятен. Още повече че ако един служител не премине успешно такава проверка, това ще бъде основание той да бъде освободен от работа.
Така кръгът се затваря: зависими служители под ръководството на манипулируем шеф, дължащ благодарност за назначението си на политици, които у нас по презумпция са корумпирани. А точно в каква машина за мачкане може да се превърне това съчетание – вече сме виждали. А доколко тя ще е в състояние да ограничи корупцията, можем само да предполагаме.
На всичко отгоре в ръцете точно на този орган се дава едно наистина страшно оръжие: възможност да иска конфискация при "необяснимо богатство", констатирано от нейните чиновници.
Налага се да поясним: след влизането на закона в сила всички висши държавни чиновници, кметове, шефове на агенции, магистрати, ръководители на политически партии, ректори на университети и куп още хора ще подават декларации пред бюрото за превенция на корупцията. По съдържание те ще бъдат чувствително по-разширени от досегашните. По тези декларации ще се прави първо "малка" проверка. Ако обаче тя установи разминаване между декларирано и действително благосъстояние в размер над 10 000 лв., ще започва пълна проверка на имуществото на съответния политик, магистрат или висш чиновник за десет години назад. И при наличие на "необяснимо богатство" ще се иска Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да предприеме конфискация.
В тази схема обаче има поне два момента, които изобщо не са ясни: първо, какво значи "необяснимо богатство". И второ – допустимо ли е с преходните и заключителните разпоредби на един закон да се подменя цялостната философия на друг нормативен акт. Защото законът за конфискация на имущество, по който работи КОНПИ, разрешава отнемане на богатства, но само за лица, които са били обвинени в престъпления, при това точно определени по списък. А в случая за обвинения и престъпления изобщо не става и дума.
Дали опасенията, че бюрото ще се превърне в бухалка за разчистване на сметки, са основателни, или не – тепърва ще гледаме. Факт е обаче, че депутатите все още имат време да прецизират текстовете в законопроекта така, че да не допуснат политическа злоупотреба с новата структура.
А дали изобщо някой в държавата има желанието да направи нещо, което наистина да работи, и то в полза на обществото, или просто за пореден път ни заглавикват с празни приказки – ще стане ясно твърде скоро: когато се чуе кой ще бъде директорът на Националното бюро. Тогава картите просто ще паднат на масата.
Отзоваване на депутати? Друг път!
Според законопроекта Националното бюро за предотвратяване на корупцията ще разследва и сигналите за конфликт на интереси. Добрата новина е, че занапред такива проверки ще могат да се правят и по анонимни сигнали, а това беше една от най-честите причини за прекратяване на производствата.
Лошото обаче е, че точно в тази част нормите, които определят що е конфликт на интереси, действия в частен интерес и каква трябва да е получената облага от тях, са дословно преписани от сега действащия закон. Който вече доказа, че всъщност не действа – както "Параграф 22" вече писа, за цялата минала година са установени едва осем случая на конфликт на интереси, при това нито един от тях не е свързан с хора от висшия ешелон на властта. Въпреки очевадното "раздаване" на милиарди на свързани с властта фирми, въпреки безобразията с обществените поръчки, въпреки необяснимото забогатяване на управници от всякакъв ранг.
Всъщност точно тази част от закона, свързана с установяването на конфликт на интереси, изисква и промяната на конституцията, която поиска вицепремиерът Меглена Кунева. Да може при установен конфликт на интереси не само чиновниците, но и депутатите например да бъдат отстранявани от длъжност и лишавани от топлите си местенца в парламента. Защото сега според основния ни закон това е недопустимо.
Дали депутатите ще допуснат подобна промяна? Хайде на бас, че ще стане, ама друг път! При все че са напълно наясно, че всъщност нищо не ги грози – поне не и с така разписаните в закона норми…
