В момента около Корпоративна търговска банка и около мажоритарния й собственик Цветан Василев текат няколко "съдебни сюжетни линии". Те са в състояние да объркат всеки нормален човек.
Бедата обаче е, че ако държавните органи допуснат "издънка" по коя да е от тези линии, това ще струва на бюджета десетки и дори стотици милиони левове. А някои от тези "издънки" вече прозират. Масрафът по тях няма да платят съдиите и прокурорите, а целокупното население на държавата.
Наказателното дело се превръща в епос
Да започнем с безспорно най-зрелищната част: Наказателното дело е срещу Василев и срещу още 15 обвиняеми, между които изпълнителните директори и служители на банката, както и срещу бившия подуправител на БНБ Цветан Гунев и други висши служители на Централната банка.
Към момента срещу Василев е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери. Тезата на прокуратурата е, че през периода декември 2011 – 19 юни 2014 г. той "умишлено е склонил" главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и изпълнителния директор Орлин Русев да се разпоредят със сумата от 206 млн. лева.
Миналото лято прокуратурата оповести официално, че на 28 юли миналата година Василев е бил "задочно" привлечен като обвиняем, защото е било прието, че е извън страната и е с неизвестно местоживеене. След една протяжна игра на "тука има, тука – нема", в която беше замесен дори и Интерпол, обявеният за издирване Цветан Василев сам се обозначи – в Белград, като се предаде на тамошните власти. Започна процедура по екстрадиция, която и до ден днешен е в мъртвата точка. Междувременно прокуратурата поиска, а съдът наложи обезпечителни мерки, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс: цялото му имущество бе поставено под запор и под възбрана.
Въпреки че мина почти година от началото на разследването, то едва ли скоро ще стигне до края си. Най-малкото защото няма как да приключи без прякото участие на Цветан Василев. Прокуратурата няма как да промуши цялото производство като "задочно" – адресът на Василев в чужбина е известен вече на цяла България и той просто трябва да бъде редовно призован. А пък и никой съд не би приел, че без неговия разпит би могло да бъде установена "обективната истина" за обвиненията на когото и да било от подсъдимите.
Като гледаме с каква скорост се придвижва искането за екстрадицията на Василев обаче, можем само да предполагаме колко години ще трае наказателното производство по казуса "КТБ". И това, от една страна, е напълно обяснимо: делото и към момента изглежда шокиращо по обема си – обвинените са много, престъпленията са цял списък, доказателствата – камиони. От друга страна обаче, агнешкото мълчание, с което нашите държавни органи и дипломати посрещат проточването на делото за екстрадиция в Сърбия, са твърде подозрителни – току-виж адвокат Николай Хаджигенов излезе прав, като казва, че всъщност никой не иска Цветан Василев да се върне у нас.
Законът обаче задължава прокуратурата в двегодишен срок да внесе обвинителния акт по едно дело. В противен случай трябва да отиде на съд дори при недоказано обвинение – по искане на когото и да било от обвиняемите. А тогава резултатът ще бъде предизвестен. Но дори и в най-оптимистичния вариант, ако все пак този срок бъде спазен, това ще е само началото на процеса. След което делото ще се търкаля по инстанциите поне още две-три години.
Само че никой не казва какво ще стане, ако Василев в крайна сметка бъде оправдан. А това според много юристи, запознати със събраното по делото, е съвсем реална възможност.
Отговорът е ясен: съдебно дело за вреди срещу държавата. При това за обезщетение в огромни размери.
Тука има, тука – нема… конфискация
Не било компютри, ами били компоти. И не било внос, ами износ… Помните ли го този стар виц? Сигурно. Е, сега му е мястото да го припомним. Заради "конфискацията" на имуществото на Цветан Василев, която според цял куп медии, упражняващи се по темата "КТБ", трябваше да почне буквално… тези дни. Стига да беше вярно.
Всъщност Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) наистина се занимава с делата на Цветан Василев. В момента се прави пълна проверка на състоянието на семейството му, проверяват се всички техни имоти у нас и в чужбина, приходите от бизнеса, разходите, дори платените сметки за ток, за бензин и вода. При това за 10 години назад – максималното, което допуска законът. Тази проверка изобщо не е новина – тя започна на 14 юли миналата година, след като КОНПИ беше сезирана от прокуратурата – такава е стандартната практика при повдигане на обвинение, включено в обсега на закона за конфискация на престъпно имущество. Срокът, в който тя трябва да приключи според закона, е 14 юли 2015 година.
Оттам нататък възможностите са три. Да се иска удължаване на срока за проверката, ако това е необходимо заради обема на работата, която трябва да се свърши, и ако се окаже, че е нужно още време. Законът допуска такова удължаване, но най-много с шест месеца. Втората възможност е да се иска прекратяването й, ако не се установи "разминаване" между доходи и имущество на проверяваното лице или ако то е в размер, по-малък от 250 000 лева. И едва на трето място идва искът за конфискация. Но и за тази процедура си има срокове и ред, които също ще отнемат месеци.
Всъщност и в момента всички имоти, коли, фирмени дялове, парични влогове на Василев и на семейството му вече са под запор и възбрана, само че са наложени по искане на прокуратурата. Проверяващите от КОНПИ обаче уточняват, че в тези случаи се иска налагането на нови обезпечения, и то по изискванията на техния, специален закон за конфискация. Така че най-вероятно това предстои. Но при едно условие: че проверката на имуществото на Василев приключи с констатацията, че той разполага с "незаконно" имущество – т.е. то е с недоказан произход. И че размерът на "незаконното" богатство е минимум 250 000 лева.
Няма причини за съмнения, че КОНПИ наистина ще поиска налагане на обезпечения, а впоследствие и конфискация на имуществото на Цветан Василев и на семейството му – обратното би било твърде нелогично за държавна институция, чийто шеф се назначава от министър-председателя и която изпълнява една държавна политика (съвършено ясно очертана – друг въпрос дали е правилна или погрешна).
Пак по-късно – в съда, ще стане ясно дали КОНПИ е изчислявала правилно приходите и разходите на семейството и фирмите на Василеви. Но и това ще стане след години. Досегашният опит показва, че делата за конфискация са едни от най-протяжните у нас и отнемат минимум по 2-3 години – при това в "по-леките" случаи. Процесите вървят с многобройни отлагания, с искания за събиране на документи и доказателства, безброй разпити на свидетели. Решенията винаги се обжалват докрай.
Интересно е какво ще стане, ако Цветан Василев в крайна сметка бъде оправдан.
Законът изисква три предпоставки, които трябва да са налице, за да се започне проверка на имуществото на едно лице с оглед бъдеща конфискация. Човекът трябва да е обвинен за извършването на точно определени престъпления. Иска се още да има несъответствие между "законните" му доходи и това, което е харчил през последните десет години. И това несъответствие да е в размер на 250 000 лева.
Към момента Василев е обвиняем. Срещу него, макар и задочно, е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери. Доколко задочното привличане е било законосъобразно е друга тема – за да започне проверката на КОНПИ, постановлението за привличане на Василев е повече от достатъчно. А какво ще стане, ако вече не е обвиняем?
Тук е мястото да уточним, че според КОНПИ между наказателното дело и това за конфискацията няма никаква връзка. Макар и неофициално изказана, тезата на КОНПИ е следната: дори и да има оправдателна присъда, тя няма значение и не е пречка конфискацията да бъде осъществена. Стига да е налице "незаконно имущество".
Само че е твърде спорно дали е така. Факт е, че законът предвижда изрично само няколко хипотези, при които дори и при спряно или прекратено наказателно производство може да се прави проверка на имущество. Оправдателната присъда далеч не е сред тях. Напротив – тя очевадно липсва.
Та според закона към проверката на имуществото може да се пристъпи само ако човекът е бил обвинен, но не е бил осъден заради изтекла давност, заради амнистия или ако внезапно го споходи лудост. Всичките тези хипотези са обединени от една ясна логика: прекратяването на делото съвсем не означава, че обвиняемият не е извършил престъплението, а само че законът не допуска да бъде наказан за него. А другата възможност е, ако подсъдимият е в неизвестност, т.е. укрива се от правосъдието.
Очевидно логиката на законодателя е била, че конфискацията е възможна за неосъдено лице и само когато съществува възможност "незаконното" богатство да е натрупано чрез престъпление. А след като за оправдан не се предвижда дори започване на проверка, то как би могло да се поиска конфискация, питат юристи. И с право.
С други думи, ако съдът допусне конфискация на имущество на Василев, преди да е приключило наказателното дело срещу него, а след това той бъде оправдан – "купонът" ще е пълен. Но ще е и изключително скъп. И ще е на гърба на всички ни, защото нито съдиите, нито прокурорите, нито чиновниците от КОНПИ ще си бръкнат в джоба.
Фалит, а след фалита – червеи
Фалитът на Корпоративна търговска банка вече е факт, но ако си мислите, че делото е приключило, много се лъжете. Макар че състав на Софийския градски съд обяви банката в несъстоятелност още на 22 април тази година, а това решение подлежи на незабавно изпълнение, то все пак може да бъде обжалвано. И беше обжалвано. Само че и до ден днешен жалбите и папките с материали по делото все още дори не са стигнали до Софийския апелативен съд. А кога ще бъде насрочено, разгледано и решено самото дело, можем само да гадаем.
Основният спор по него ще бъде за датата, на която ще се приеме, че банката е изпаднала в неплатежоспособност. Това е много важно, защото от тази дата ще зависи кои сделки, извършени с нейни пари или имущество, ще бъдат атакувани в съда и ще бъдат обявени за нищожни или са недействителни от гледна точка на интереса на кредиторите.
Междувременно, първо квесторите, назначени от БНБ, а после и синдиците, които вече встъпиха в длъжност и поеха управлението на КТБ, заведоха над 50 дела, с които на свой ред поискаха фалит за търговски дружества, които дължат пари на банката. Отделно се готвят и исковете за разваляне на сделки, които тепърва ще заливат съдилищата. Сривът на КТБ вече активира "ефекта на доминото" и ще повлече още десетки, а може би и стотици други фирми и търговци.
Цялата тази дандания ще отнеме години. Много от казусите, които тепърва ще възникват в съдебните зали, са изпитание за юристите, защото по тях няма никаква предишна практика. Освен това депутатите забъркват с пионерски ентусиазъм небивал нормативен хаос, като буквално през ден внасят по някоя промяна в някой закон заради "казуса КТБ". А това със сигурност ще доведе до необходимостта да се искат тълкувателни решения, което пък допълнително ще забави съдебните производства.
На целия този фон продължава да виси една въпросителна. Която като че ли всички забравят: доколко законосъобразно всъщност бе отнет лицензът на Корпоративна търговска банка, което пък бе поводът да бъде поискан фалитът й? Този въпрос ще се решава пред европейските съдилища. Адвокатите на Цветан Василев вече заявиха, че такова дело се подготвя. И основният мотив, с който ще се иска държавата да бъде осъдена, е, че тя не е осигурила достатъчно ефективни средства за защита на правата както на акционерите, така и на редовите вложители в банката. Защото, както вече многократно писахме, според българските съдилища те нямат право да обжалват отнемането на лиценза поради "липса на правен интерес".
Ами какво ще стане, ако съдът в Страсбург например намери за логично оплакването на който и да било редови акционер или вложител? И вземе, та осъди държавата? Това автоматично ще стане основание за възобновяване на приключилото дело във Върховния административен съд, с което се оспорваше отнемането на лиценза. Ами после? Колко милиарда ще струва "издънката", ако БНБ не успее да докаже законността на действията си по отношение на Корпоративна търговска банка?!
Всичките тези въпроси обаче ще ги задаваме след години, защото и българските, и европейските съдилища не са от най-бързите. А дотогава – я камилата, я камиларят. Я други на власт. Останките от КТБ отдавна ще са преразпределени на безценица и между "правилните хора". Но нашето няма да се загуби: масрафът ще си остане за нас. Както винаги.
