Политиците надуват поредните антикорупционни балони, антикорупционните ни органи ги пукат преди още да са окончателно надути. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) трябваше да възстанови чувството на справедливост у българите, конфискувайки имуществото на необяснимо богатите. За тежките законодателни битки и спорове около правомощията й пишем от години. Пишем и за липсата на резултати, оправдаващи обществените очаквания и едва покриващи разходите за дейността й. Но комисията си съществува и в сътрудничество с прокуратурата налива от пусто в празно. Сметката плаща естествено данъкоплатецътj.
Хората от КОНПИ периодично се хвалят със запорите, които са наложили, или с внесени искове за отнемане на имущество. От време на време бият тъпана и за някое спечелено дело. Сумарните годишни резултати са обаче смешни, а за загубите си комисията предпочита да мълчи. Тази седмица например стана ясно, че окръжният съд във Велико Търново е прекратил делото за конфискация срещу 73-годишния земеделец и бивш дългогодишен общински съветник Колю Милков. Искът е за отнемане на имущество на стойност близо 12 млн. лева.
Историята е отпреди близо пет години, когато тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов проведе сума показни акции с ефектни наименования. В средата на февруари 2010 г. членове на фамилията Милкови и данъчни служители бяха задържани демонстративно в операция, наречена "Недосегаемите". При претърсванията в дома на Колю Милков беше открито незаконно оръжие и започна производство по конфискация. Имуществото, върху което бяха наложени обезпечителни мерки, беше описано на близо 500 страници.
Преди година процесът спря заради образуваното тълкувателно дело във ВКС, свързано с прочита на стария закон за конфискация. То трябваше да отговори на въпроса задължително ли е да има връзка между конкретната престъпна дейност и необяснимото богатство, за да се иска отнемането му. Както се очакваше, съдът реши, че такава връзка трябва да има, и се оказа че богатството на Колю Милков не може да бъде обяснено с притежанието на споменатото незаконно оръжие. КОНПИ вдигна бялото знаме, оттегляйки иска си срещу земеделеца, а наложените запори и възбрани върху имуществото му бяха вдигнати. Друг е въпросът защо е направено това, след като Милков е отделно обвинен и в пране на пари?!
Биейки отбой, комисията решила да спасява собствения си бюджет от разноските по делото, но си направила криво сметката. КОНПИ оспорила платеното от Милков адвокатско възнаграждение в размер на 236 хил. лв. с обичайния довод, че е прекомерно. Съдът обаче се произнесъл, че то е всъщност ниско и няма основание да бъде намалявано. Нещо, което в комисията би трябвало най-добре да знаят, тъй като минималният размер на адвокатския хонорар се определя в случая като процент от материалния интерес по делото. И този минимален размер в случая е с 1/3 по-висок от посочената сума – възлиза на повече от 353 хил. лева.
Разноските по делото ще се окажат обаче най-малкото, което държавата ще трябва да плати на Милкови, тъй като загубите им са далеч по-големи. Те имат кредити към банки, които нито имат право да погасяват след наложените от комисията обезпечителни мерки, не могат да го правят и защото сметките им са блокирани в продължение на години. Банките обаче могат без проблем да реализират обезпеченията по отпуснатите кредити във вид на ипотеки и особени залози, което, разбира се, правят чрез разпродажба на обезпеченото имущество. И адвокатите на фамилията са сметнали, че дотук нанесените й вреди надхвърлят 2 млн. лева.
Сметката може да се окаже обаче доста по-сериозна с оглед на броя на засегнатите. Обвиняеми и подсъдими в групата на "Недосегаемите" освен Колю Милков бяха синът му Младен, две счетоводителки на фирмата на Милков "Спринк" ЕООД и шестима данъчни служители. Всички те трябваше да отговарят за участие в организирана престъпна група, ръководена от Младен Милков, и за източване на ДДС в размер на повече от 9 млн. лева. Отделно данъчните служители бяха обвинени и в престъпление по служба. А само запорираното от КОНПИ имущество на Младен Милков е в размер на 18 млн. лева.
Другите ангажирани с казуса структури за борба с организираната престъпност гарантираха обаче провала на процеса. След като разследва групата в продължение на три години и разпита повече от 2000 свидетели, прокуратурата внесе в Специализирания наказателен съд рекордно дълъг обвинителен акт от 650 страници срещу "Недосегаемите". Междувременно Милкови вече бяха завели дело в Страсбург заради смъртта на съпругата на Младен Милков – Анелия. Тя беше сред задържаните в полицейската акция. Две седмици по-късно я откриха обесена в килията и фамилията обяви станалото за убийство.
Милкови обявиха, че са им откраднати изчезналите от банков сейф на Окръжната прокуратура във Велико Търново 220 000 лева. Парите бяха иззети при обиските в офиса на Младен Милков. Но и до ден-днешен разследващите не дават отговор как са изчезнали. И претенцията за тази сума плюс лихвите по нея ще е срещу държавното обвинение. А с неговите действия спецсъдът обясни и прекратяването на съдебното производство миналата година. Мотивите са тъкмо като за Страсбург – нарушено право на защита, свързано с отстраняване от разследването на двама от адвокатите. Единият от тях – Менко Менков, който защитава Младен Милков, окачестви станалото като "организиран процесуален тероризъм". А подзащитният му Младен Милков добави: "Поръчковите дела свършват така. Аз работя, плащам данъци и чакам справедливост от Страсбург”. Коментарът на търновските окръжни прокурори беше обичайният – те са си свършили работата перфектно, но право на съда е да реши така.
Към днешна дата казусът с фамилия Милкови има славата на втория по обема на работа и подлежащи на конфискация активи. Първенец е осъденият за подкуп бизнесмен и общински съветник от Русе Виктор Епщайн. КОНПИ разкри и запорира около 90 негови банкови сметки в седем банки с наличност около 4 млн. евро. А стойността на описаните в 1000 страници активи е в размер на близо 62 млн. лева. И въпреки че разследването за пране на пари в размер на 52 млн. лв. срещу Епщайн буксува, а делото за конфискация е висящо, част от имуществото му беше вече разпродадено в полза на спечелилите срещу него делата си банки, фирми и физически лица. В същото време Епщайн твърди, че имуществото му не е престъпно и няма връзка нито с подкупа, нито с евентуално пране на пари. По нотариални актове имотите му били за 4.5 млн. лв., приходите от бизнес за последните 15 години – 42 млн. лв., а разходите – 38 млн. лева. Позицията на Епщайн е, че вещите лица са включили в оценката и негови жилища, които вече са продадени и са собственост на други хора. А узаконяването на пари от други сделки чрез строителство и магазини нямало как да стане, щом през всичките години се е разплащал по банков път, с данъчни фактури, с регистрирани касови апарати и е спазвал изискванията на ревизорите от НАП. "Бизнесът ми е бил прозрачен. Даже не знам какво означава пране на пари", твърди Виктор Епщайн.
