Вера Ахундова е един от дребните акционери в Корпоративна търговска банка и вложител с блокирани пари в нея чрез фирмата си. Лице е на Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите“, обединяващо хора с надгарантирани депозити. Преди това Ахундова беше активен член на движението „КТБ alive“. Преди дни тя и нейни сподвижници внесоха в Европейската комисия списък с 281 физически и юридически лица с вложения в банката. Общото между тях е, че са посочени в списъците й като роднини на властово обвързани представители на основните политически сили.
Госпожо Ахундова, малко преди да започнем разговора делото по несъстоятелност на КТБ беше разпределено в Софийския апелативен съд в присъствието на медиите и последвано от сигнал за бомба в Съдебната палата. Докога ще гърми бомбата КТБ?
– Няма готов модел, по който да изчислим точно финансовите, икономически и социални последици. По простата причина, че никоя държава не допуска краха на системна банка, каквато е КТБ. Емпиричните данни сочат обаче, че фалитът на системна банка дава отражение в период не по-кратък ит 10 години. И през втората и третата година от фалита негативният ефект се мултиплицира. Пак емпирично е доказано, че един процент спад в потреблението вследствие на загубени пари води до спад в инвестициите от 6 до 8 процента на годишна база. Точно такъв спад следва да очакваме в България за тази година. Единственият фалит на системна банка е допуснат през 2009 г. в Нигерия. Но става въпрос за тежка криза в цялата им банкова система, която държавата овладява с радикални действия. Единствено Африбанк не е спасена в същия й вид, но не е и унищожена като КТБ. Активите й са прехвърлени в създадената още същия ден Мейнстрийт банк, за да се запазят интересите на всички вложители, а лошите кредити прехвърлени към компанията – банка за лоши кредити „Асет Мениджмънт Ко”. И въпреки че спестяванията са спасени, ефектът се чувства силно до 2015 година. БВП на региона, в който е била съсредоточена дейността й, не може да достигне средния за страната.
Посочената схема беше приложена още по-успешно в кризата с португалската Ешпириту Санту. Там над 4 млрд евро бяха ползвани от акционерите за лични вложения и още толкова бяха ролвани през анголския клон на банката. Португалското правителството реши определените като лоши кредити да останат за сметка на акционерите и извади добрата част от активите, които работят безпроблемно до момента. Ангола на свой ред също реши да оздрави клона на нейна територия, за да не пострадат клиентите. Възможно най-нерационалното решение е да се фалира системна банка. Допуска се фалит на малки банки, от които нищо не зависи – имаше такъв случай в Холандия преди 10-ина години, а сега наблюдаваме и в Русия. Миналата година ЮАР реши да не допусне фалит на малка банка, защото реши че психологически и пазарно е по-добре хората да вярват в банковата система и да продължат да потребяват. При това в този случай помощта беше не държавна, а я предоставиха другите банки. А по отношение на КТБ беше приложен типично българският подход да биеш падналия и да ласкаеш онзи, които се възкачва. Няма значение, че се унищожава средната класа и БВП на страната се срива с 10 процента.
Какво ни казват всъщност списъците „КТБ“ – били те портиерски или VIP?
– Портиерските дори не бих ги коментирала, защото те са средство за отклоняване на вниманието. Кой бил в банката, кой не бил – очевидно всички тези хора са ходили там за пари. Без да познавам дейността на КТБ, моята фирма е там обикновен вложител, очевидно е че Цветан Цасилев е давал пари не само на специални инвестиционни дружества. Давани са и пари за благородни каузи като спорт, църкви и други, от които е трудно да получиш директна облага. Всъщност списъците излизат поне от 2 години, но след удара срещу КТБ ние се опитвахме да намерим, който е всъщност не VIP, а PIP – Political Important Persons. Това са хора от политиката като депутати, министри, участници в общинската власт, техни съпруги, деца, майки, бащи, любовници, снахи, зетьове. Тук е разликата между тези списъци и портиерските. Ако да речем Бойко Борисов отиде в КТБ, всички служители ще знаят кой е той. Но ако в банката отиде дъщерята, съпругата или майката на децата на такова лице, те едва ли ще бъдат разпознати като свързани с него по роднинска линия, ако не е пратена там с уговорката да си открие специална сметка. Поясненията в списъка за това кой кой е и на кого е роднина са автентични.
Важните дати в този списък са две – 31 май и 20 юни, 2014 г., като данните за последната идват от предоставената на Фонда за гарантиране на влоговете в края на октомври. От 44 сметки на лица, свързани с ДПС, 19 са на фирми на Ирена Кръстева. Лицето Делян Пеевски има няколко сметки с по няколко хиляди лева, но не защото е беден. А защото целият този кръг е изтеглил планово и организирано 114 млн. лева от общо 118 млн. лева. само за 20 дни. А от регистъра на обществените поръчки се вижда, че от 2012-та до 2014 г. свързваните с тези лица фирми са получили договори за 780 млн. лева. Дължимите от тях кредити към КТБ пък са над 700 млн. лева. и необслужването им съчетано с масовото изтегляне на средства тотално е блокирало банката. Де факто банката е управлявана не толкова от Цветан Василев, колкото от кръга „Пеевски“, за чията принадлежност към ДПС всеки интелигентен човек си прави изводи. Работила съм с много финасови експерти, в последните години предимно в чужбина, и всички си имат мото – съдбата на една банка се решава не от вложителите, а от големите кредитополучатели. Ако решат да не плащат, банката е обречена.
Всички се питаме какво се случи с банката след затварянето й.
Искаме да знаем защо прокуратурата мълчи, след като сме я сезирали за абсолютно безпричинната смяна през август миналата година на основната операционна система на банката. Преди това старата система не е имала никакви проблеми и не е давала дефекти, но БНБ е дала съгласие за инсталиране на друга. Наши членове ни дадоха информация от централната банка за т. нар. „отворени прозорци“ в затворената КТБ. Тоест, че от нея всеки месец се извършват плащания. Това продължава и в момента, тъй като банката продължава да е свръхликвидна. Тя разполага с повече от 400 млн. лева кеш в трезорите и държи над 800 млн. лева в ДЦК – общо към 1 млрд. И 300 млн. лева. В сигнала си до прокуратурата поискахме да бъде проверено извършват ли се плащания към облигационерите и одържавен ли е облигационният заем на държават към КТБ. Засега нямаме доказателства за това, но предполагаме че се е случило, за да не попречи репутационно при турнето на финансовия министър Владислав Горанов в Лондон за представяне емисията от 3. 1 млрд евро. Това е направено според нас заради обещанието на облигационерите в КТБ да създадат много проблеми за всяка следваща емисия на България. Притежаваме тяхна кореспонденция с Бойко Борисов и с Петър Чобанов, в която твърдят че са били излъгани. Още при предлагането на българските облигации в лондонското Сити от Чобанов, той им е обещал облигациите им в КТБ да бъдат изплатени до стотинка. Имаме и информация за извършени много на брой едновременни плащания в евро от КТБ преди Великденските празници. А тази техника се прилага само при плащания по купони на облигации, защото всичките им притежатели трябва да си получат едновременно парите на падежа.
Възможно ли е такова одържавяване да стане без изричен акт и да не остави следи?
Не, разбира се, стига управляващите да искат или поне да осигурят достъп до информацията. Трябва да се провери какво е положението с външния дълг и дали той не е нараснал с размера на платеното по облигациите. Тъй като ние нямаме достъп, а и трябва да пазим членовете си, поискахме от прокуратурата да провери операциите по системите за плащания SUIFT и ТARGET 2. Искаме такава проверка и по друг повод – подсказват ни, че много от политически важните лица и бизнесмени са получили парите си от затворената банка брой или по сметки в други банки. И вероятно при някоя от тези операции е допусната грешката средствата да са евро. И понеже другата система за разплащания – RINGS, се контролира и трие от БНБ, системата която преминава през Централната европейска банка ще подскаже кой се е излъгал да си получи парите по еврова сметка, включително в чужбина. При разговора ни с представители на Европейската комисия те почти се изпуснаха, че са открили такива данни.
Увереността, с която ДПС настоява за разкриване на банковата тайна, за нас означава че този кръг е получил парите си и е извършена пълна корекция на кредитната или депозитната им история. Те не казват откога искат да бъде свалена банковата тайна, но ако се окаже че имат предвид датата на отнемане на лиценза – 6 ноември, за какво сваляне говорим. Масово са били манипулирани ръчно сумите по сметките, свързани с минимално гарантираните средства. Показахме заповед за създаване на специална комисия, която да се занимава с преференциалните депозити, за които излезе информация, че са около 1000. И то след като БНБ намали служебно лихвите по тях до средните пазарни размери. Разминаването между нашите и на държавата суми за размера на гарантираните депозити и реално изплатените за тях средства показва, че са изплатени големи средства на „кухи“ депозанти. Това са всъщност реални лица, на които с подмяната на операционната система е създадена фалшива депозитна история с цел изтачване на банката. Отделно в затворената банка са сключвани граждански договори, по които са плащани баснословни хонорари по 250 хил. лв. на месец или 1000 лв. на час. Възоснова на консултантски договори са назначени 120 души, които да помагат на одиторските фирми, към които всъщност са работели. Тези хора са получавали само парите без да вършат нищо. Работата е вършил персоналът на КТБ без обаче да получава хонорари. Сред консултантите има лица с ЕГН от 40-та и 41-ва година с по 12 хил. лева възнаграждение. Тъкмо работа за Владислав Горанов, който в предишния парламен като депутат каза че не може да си издържа семейството. До края на декември бяха похарчени повече от 2 млн. лева само за адвокати без да е свършено нищо съществено. Куп лица и фирми са получавали пари за юридически услуги нищо без да се вясват в банката. Работят със синдиците по схемата „един синдик – един юрист“ и обратното.
Очаквате ли да се потвърдят прогнозите за избирателно атакуване на „вражески“ прихващания, съчетано с подминаване на „приятелските“?
– Някои странни обстоятелства ни накараха да се обърнем към председателя на гаранционния фонд Радослав Миленков с искане за тълкуване. Цесиите на държавните предприятия са около 25 % от общата сума или близо 250 млн. лева. И всички тези цесии са правени в затворен кръг между тях. А Горанов обяви, че ще бъдат атакувани 180 цесии на стойност 4. 6 млн. лева. В тях са събрали вероятно някакви дребни суми, които само пречат и създават бюрократична работа. Това, което уврежда кардинално масата на несъстоятелността, са освободените възоснова на осчетоводените прихващания обезпечения. Но забележете, въпросните държавни кредитополучатели пък изобщо не са предоставяли обезпечения. Това за мен означава без капка съмнение, че става въпрос за кредити отпускани под натиск, пък бил той и „приятелски“. Коя нормална банка, в случая – КТБ, би дала необезпечени средства на „Мини Марица изток – 2“, ако някой не е звъннал на Цветан Василев, за да му обяснява колко е важно миньорите да слязат под земята? В случая не става въпрос за т. нар. проектно финансиране чрез SPV-дружества, което беше раздухано като основен способ за източване на банката. При тях дори да има посредник, свързан с главния акционер, парите отиват за инвестиция в реална и печеливша дейност. А неоправданото наливане на средства в губещи държавни предприятия, които са отдавна в технически фалит и би трябвало да бъдат закрити, е чиста загуба за банката.
Да се върнем обаче на действията на прокуратурата при обиска в офисите на 20 дружества в сградата на КТБ. Взети са не копия, а оригинали на кредитни договори, което се прави само при нужда от изгатвяне на експертиза. В общия случай се изземват копия от документи. И какво се получава? Всяка една банка може да възстанови съдържанието на кредитните досиета – баланси, ревизии и прочее документи. Но не може да възстанови оригиналния договор за банков кредит. Представете си, че сте длъжник и банка ви каже: „Абе, знаеш ли, че сме изгубили договора за кредит – би ли ни донесъл твоя, за да му направим едно нотариално заверено копие за нас?“ Е кой длъжник ще изпусне такъв златен шанс да не плати, особено ако банката е фалирана! А помните ли как гуверньора Иван Искров раздуха тезата на прокуратурата за липсата на кредитни досиета, което е и най-голямата му вина. Наливани са, значи някакви си пари, които мажоритарният собственик си е ползвал, както си иска. Всъщност всяка от SPV-веригите води до поне един или два реални и модерни обекта, повечето във високи отрасли. Да, вярно е че за обезпечения на тези кредити масово са заложени първите кредитополучатели по веригата. Но пък в тази връзка питаме за какво ще ни е международна детективска компания. Всеки ревизор в НАП, които влезе в такава фирма и прегледа платежните нареждания и оборотните ведомости, ще види къде са инвестирани парите. Оттам- насетне е въпрос на юридичедски процедури дължимото да бъде поискано и събрано.
Не смятате ли, че много от цедентите вероятно ще бъдат измамени или просто няма да вземат парите си от цесионерите? Масовото условие по договорите за цесии е за отложено плащане. И цесионерите дори да не са недобросъвестни имат право, защото не са сигурни че прихващането ще бъде реализирано.
– Абсолютно сте прав, това е вторичният грабеж. По принцип нито един от цедентите не е получил досега нито стотинка, въпреки че има схеми и графици за осчетоводени прихващания. И най-вероятно нищо няма да бъде платено заради продължилото месеци наред нищоправене и дозабърканата със спешно законодателство юридическа каша. Цесионерът има една генерално правило, което е и първото му условие в договора за цесия: „Не искам да плащам два пъти“. И точно заради това отказва да обезпечи по какъвто и да било начин цедента. Но тук пак стигаме до темата за „приятелските“ и „вражеските“ цесии. Докато много вложители В КТБ се отказват от договорите за цесии по изброените причини, защото прихващанията по тях са забавени и осчетоводени след отнемането на лиценза, научихме че от 22 април е започнало масово осчетоводяване на цесии със задна дата. И това продължава ежедневно и сега, въпреки че някои от договорите за цесия не са валидни – в тях има прекратително условие, че действието им изтича, ако не бъдат реализирани до определена дата. Вероятно за това ги осчетоводяват с вальор 6 ноември, което е обаче напълно антизаконно антидатиране.
Ако наистина КТБ разполага реално с 1 млрд. и 300 млн. лева, това вероятно ще е максимумът който може да бъде разпределен. По начина, по който обезцениха активите, едва ли ще вземат за тях и 100 млн. лева. Съотношението между гарантирани и надгарантирани вложители сега е 45 към 55 процента. И в това съотношение трябва да бъдат разпределени тези 1 млрд. и 300 млн. лева, като приспаднат разходите. Тоест половината от тези пари да бъдат дадени на гарнционния фонд, а другата половина – за изплащане на надгарантираните влогове. Но явно целта е гаранционният фонд да вземе поне 1 млрд. лв. или всичко и с това процесът да приключи. Затова трупат сметките по влоговете в общ списък, а крайната цел на това упражнение е чисто механично да орежат броя на кредиторите. Описахме всичко това в писмо до господин Миленков, той призна любезно че сме в един ред с фонда при разпределяне на имуществото, но по същество отговор нямаме.
Ще бъдат ли показани консултантските доклади на одиторските фирми, възоснова на които беше направена 4-милиардната обезценка на активите?
Явно нямат намерение да ги покажат. Комисията „Атанасова“ е успяла да си издейства копие от докладите, но дори не знаем дали са им ги дали в цялост или като сдъвкано резюме. Вероятно – не, защото самата комисия си поиска именно резюме. Може главният прокурор да разполага с докладите, но мълчи. Е, защо са му тогава тези доклади, които при това не може да бъдат използвани като доказателства съгласно консултантските договори за изготвянето им. Та нали тези доклади са платени с нашите пари, имаме право да видим какво пише вътре. Как договарят от името на вложителите секретна клауза, щом като обещаха пълна прозрачност? И що за унижение е депутати от парламентарна анкетна комисия да четат докладите в стаичка с двама пазванти на вратата без да имат поне лист и химикалка, за да си водят бележки? Да не говорим за ползваната за обезценките методика, която е в тестов период и може да влезе в сила едва от 2018 година. Прилагането й от БНБ без да е ратифицирана и без да има правилник за приложението й не би трябвало да има правна сила и правни последици, но всъщност унищожи КТБ. При това по оригиналната методика кредитният портфейл би трябвало да бъде разпределен в 6 групи, а те са ги свели до 4, като в 3-та и 4-та група са вкарали повечето фирми и обезценката е пълна. Вземете завода „Рубин“. Той е бил в трайно предфалитно състояние и „Булбанк“ е продължавала 9 пъти договора му за кредит, преди да го цедира на КТБ. Ами вижте го сега след направената в него инвестиция в него. Предприятие – витрина, а те са му сложили тотална обзценка.
Извършеното граничи дори с абсурда, защото в договорите с одиторските фирми има изрична клауза, че те не правят оценка на активите. Но са направили обезценка върху списък от 40 фирми, които са им били спуснати и им е казано точно какво се иска от тях. Апетитните предприятия са били предварително напазарувани. Грабежът е заради спирането на големите енергийни проекти и относителното затягане на контрола по еврофондовете. Свежите пари намаляха и се прибягва големи удари срещу банки, пенсионни фондове и игри с бюджета.
Един риторичен въпрос – вярвате на балона с избор на международна разследваща фирма, която да издири парите на КТБ?
В работния доклад на Европейската комисия по мониторинга за дисбалансите във финансовата и банковата система се изисква независим международен одит на активите на КТБ. Това е нещо, от което те бягат като дявол от тамян, защото само така можем да разберем законно ли беше отнет лицензът й. Съдът отказа да го направи. Да, НАП може да направи много, но вместо това ревизира и тормози неудобни лица и фирми, които са загубили пари. Тези международни издирвачи, които ще ангажират, ще открият на книга пари, повечето от които може да открие и НАП. И какво от това, ако те не може или не трябва да бъдат събрани? Да речем, че стигнат до инвестиция от 100 млн. лв., която е в работещо предприятие. Какво ще спечели държавата, ако то печели и си плаща кредитите по утвърден погасителен план – ще търси начин да го съсипе ли? Но издирвачите ще кажат: Открихме инвестиция за 100 млн., дайте ни 10 млн. за свършеното. С такива и доста по-високи тарифи работят, спомнете си „Краун Ейджънтс“. Но преговорите са поверителни, такъв ще е явно и договорът. И ако бъде уговорено плащане върху намерените, а не върху върнатите средства, а те реално ще намерят 7 млрд., това ще е подигравка с цялото общество и трябва просто да затворим държавата.
Релна и изпълнима ли беше офертата за спасяване на КТБ отстрана на консорциума между Оманския фонд, ЕПИК и Джем Корп?
-Да. Офертатат предвиждаше очертаващата се капиталова дупка от 4.6 млрд. лева да бъде покрита наполовина от консорциума и наполовина от държавата. А след 6 месеца капиталът да бъде намален и всеки от акционерите да получи по-голямата част от вложеното. Идеята беше консорциумът да създаде свое собствено SPV, което да използва активите на предприятия като Виваком, НУРТС, Авионамс. Уговорката е била вероятно те да бъдат заложени, за да бъде набран кешовият капитал. А ключовата реплика на Искров във връзка с офертатат беше: „А, ние ще дадем свежите пари, а те ще апортират активи, които са в патримониума на банката!“ Освен, че това не е вярно, защото тези активи са извън нейния патримониум, той дори не коментира другите предложения – за разплащане с кредиторите и вложителита в банката от самата нея без ангажиране на гаранционния фонд. А ето какво ни казаха от ЕПИК в прав текст: „Ние можем да минем и без участието на държавата, но искаме тя да участва като гаранция за оздравяване на банката и да вложи достатъчно сериозна сума, за да сме сигурни че няма да ни удари след два-три месеца“. И не беше необходимо държавата да дава парите кеш, достатъчно беше да даде банкова гаранция, за да спрат тегленията на вложителите. А не беше необходимо и консорциумът да дава 2.3 млрд., защото при държавна банкова гаранция банката щеше да бъде стабилизирана с не повече от 1 млрд. лева. Реакцията на Искров е измама на милиони българи в особено големи размери. И странното е, че до този момент вече никой не му вярваше, а изведнъж всички в управлението му повярваха. От консорциума споделяха, че през цялото време са ги обвинявали за липсата на повече конкретика в офертата, но БНБ така и не е предоставила реални доклади и данни за състоянието на КТБ. Най-актуалното, което са им дали е одиторският й доклад за 2013 г., а този за 2014 г. и досега не е показан. Бяха им отрязани всякакви възможности за дюдилиджънс, възоснова на който да направят реална икономическа оферта. Искров отсече, че ще разговаря с тях, само ако сложат всичките 4. 6 млрд. на масата. Възможното обяснение е, че всичко е било предрешено.
Не смятате ли, че сценарият се е развил донякъде в движение. В началото имаше и подозрения, че искат да вземат банката от Цветан Василев, а не да я съсипят.
– Не, защото можеха да я придобият чрез друга банка. БНБ можеше да използва законовата възможност да обезсили акциите на мажоритарните собственици и да продаде банката на друга финансова институция с банков лиценз. Целта е била придобиване на свързаните с КТБ активи и „амнистия“ за някои едри кредитополучатели. Имам и своя друга гледна точка защо се случи това. Защото банковият надзор у нас хал хабер си няма какво става в банките. И имам усещането, че това е трайна политика на държавата. Иван Искров и Нели Кордовска признаха, че реално в Управление „Банков надзор“ работят 30 човека на щат при 1000 души персонал в БНБ. За мен е шокиращо, че обвиниха Славияна Данаилова, която е влязла на 8 юни, 2014 г. в КТБ, за да упражнява на място надзор и е подавала всеки ден онлайн информация за операциите до Дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции”. Излиза, че са знаели какво става, но запушват устатат на свидетели, които трансформират в обвиняеми. А като са знаели какво става защо не разрешиха КТБ да ползва дори собствените си над 300 млн. лв. минимални резерви, които щяха да успокоят вложителите. В този период, който никак не е малък, банката се изправя три пъти срещу кризата без да й бъде оказана помощ и се справя два пъти сама. Последният удар е с анонимката за разследването срещу шефа на надзора Цветан Гунев.
