Ако Бойко Борисов подкрепи Сакскобургготски за президент, той ще има шанс
Банковата тайна е измислена от хората, които имат много пари и власт
Една на пръв поглед добра идея – и адвокати да бъдат членове на Висшия съдебен съвет (ВСС)
Проф. Герджиков, Вие вече сте извън политиката. Как изглежда тя отстрани?
– Трудно може да се определи с една дума. Непрекъснато възникват някакви проблеми и конфликти, които мен лично ме тормозят, като виждам колко неща още не са направени, както трябва, и колко липсва истински професионализъм.
Онзи ден гледах по телевизията предаване за едни шефове на полицията във Варна. Те са почти неадекватни, на ниско равнище. Полицията е прогнила отвътре с подкупи, за да не хващат крадците по моловете… И това се подкрепя от полицейските началници. Това е жестоко.
Виждам какви големи проблеми има в здравеопазването. Грешката е системна, защото хора, които са чисти, некорумпирани, които не желаят да правят нередни неща, са принудени да правят такива, да източват касата, да я фалират. Всичко това не може да не ме тормози.
Как Ви се струва сегашният парламент, пък ако искате и предният, и по-предният?
– Не е особено високо качеството в състава на парламента. Отдавна нямам илюзията, че там трябва да бъде елитът на нацията. Няма как да стане това. Това е средностатистическият българин. Известно е, че имаме много качествени хора, но за съжаление голяма част от тях напуснаха страната ни, търсейки по-добър стандарт на живот навън. Много от хората, които са в парламента, мислят за собственото си благополучие. Други изобщо нищо не мислят, просто седят. Разбира се, има и такива, които наистина милеят, които движат нещата – и слава Богу, че ги има тях! Ако ги няма, наистина ще е много зле. Има хора, които мислят за България, хора с добри идеи, но те като че ли не са мнозинството.
Как се отрази влизането на ГЕРБ и Бойко Борисов в политиката?
– Честно казано, като една свежа струя, независимо от това, че много хора са склонни да атакуват и личността на Бойко Борисов, и неговата партия. Но така или иначе това е партията, която получи и вече дълги години има подкрепата на българския народ. И дали на нас ни харесва, или не, не може да бъде определящо. Важен в случая е вотът на хората. Мнозинството от тях в крайна сметка го харесват. При тази избирателна система, при тези фалшификации, при това масово купуване на гласове, с което управляващите очевидно не желаят да се преборят. Или са толкова некадърни, че не могат да го направят, защото почти всяка партия разчита да купува гласове. Ето, това е проблем, който дъвчем вече от колко години!
Пак ще се променя конституцията. Последният път беше при управлението на НДСВ, когато вие бяхте председател на Народното събрание…
– Да. С оглед приемането ни в Европейския съюз промените бяха наложителни и сполучливо направени.
Сега подготвяните промени са във връзка с т. нар. съдебна реформа. Необходими ли са? Правилни ли са? Това ли е пътят, по който трябва да се върви?
– Много е сложно и нямам това самочувствие да кажа кое е категорично правилно и кое не е. По такива въпроси трябва да се организират широки дискусии, кръгли маси, където да се канят и юристи, и социолози, и политолози, качествени хора, които да обсъждат. Трябва да има публична дискусия по телевизии, радиа, по вестници, да се чуват нещата. Защото аз мога да хвана едно, две, три неща и да кажа това не ми харесва, тука е сбъркано. Но друг може да ми опонира и да се окаже, че аз не съм правият. Така че, ако ви кажа нещо сега, може да се окаже, че не съм прав, защото не съм чул насрещното мнение.
Тези промени все пак не са ли на парче?
– Точно това е нещото, което мен винаги ме е дразнело – работата на парче, на "барабан". Това е характерно за нас. Ние сме една такава особено устроена нация, която решава за момента нещо и тръгва да го прави, без да се съобразява докъде са достигнали нещата, какво трябва да се направи в перспектива. Липсата на поглед напред е нещото, което винаги ме е тормозило през последните години.
Предполагам, че сте запознат с предложенията на правосъдния министър за промени в Закона за съдебната власт?
– Да, запознах се в известна степен. Категорично има хубави неща, които са помислени така, че да бъде направено нещо добро. Но има и други, които като че ли не са домислени докрай. Те са дребни, но всяко нещо, всеки детайл в един закон има значение. Така че, ако искаме да сме правова държава, трябва много точно да спазваме всеки юридически документ. Идва ми на ума сега една на пръв поглед добра идея – и адвокати да бъдат членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ама, само на пръв поглед е добра, защото адвокатът се явява пред съдии, значи той е зависим в някаква степен от тях. От друга страна, той пък им се явява началник в този кадрови орган (ВСС) и съдиите се оказват зависими от адвоката. Една такава преплетена зависимост, един конфликт на интереси, който вероятно може да доведе до недобри неща.
Ами, проблемът с прокурорите е същият, затова искат да разделят ВСС на две колегии.
– Да, това на пръв поглед изглежда добро решение. Втори въпрос е дали и доколко може да стане без промяна в конституцията. И то дали извършена от Обикновено Народно събрание, или от Велико Народно събрание. Този казус е деликатен и не смея да се произнеса категорично с оглед на едно старо решение на Конституционния съд, което, образно казано, доста връзва ръцете на Обикновено Народно събрание по отношение на промени в конституцията.
Защо толкова много хора се уплашиха от евентуално връщане на Симеон Сакскобургготски в политиката след онази пресконференция, на която беше предложено той да стане нещо като човек за специални мисии на държавата?
– Ами, трябва тях да ги питате защо се уплашиха. Аз смятам, че Симеон Сакскобургготски е национален капитал. И това не се страхувам да го повтарям, защото наистина е така. Вярно е, че във вътрешнополитически план неговият ресурс е изчерпан. За добро или за лошо. Но той има огромен потенциал в международните отношения и се ползва с огромен авторитет във висшите политически кръгове по света. Изключително късогледство е нашата държава да не използва този национален капитал. Няма друг български държавник, политик или какъвто и да е, който да може във всеки един момент да звънне на когото си поиска политик по света, на кралска особа или президент и да разговаря с него, да се срещне с него и т. н. Той е единствен.
Но нали видяхте реакцията? Отново яростно се нахвърлиха върху него, оплюха го пак. Лансира се, че всъщност той се готви да стане президент. Има ли нещо вярно в това?
– Ако ние искаме да имаме един качествен президент, това би било великолепно решение. Защото държавният глава в България няма особено много власт – не сме нито президентска, нито полупрезидентска република. Но той има авторитета да представя България навън. А страната ни би стояла много тежко, ако Симеон Сакскобургготски е президент. А щеше да бъде още по-добре, ако беше станал такъв още преди 15 години, в самото начало, вместо да тръгне по пътя на изпълнителната власт. Ако тогава той беше станал президент, България щеше много да спечели. Това е моето дълбоко вътрешно убеждение.
А не може ли сега да стане президент?
– Теоретично има такава възможност, но за това трябва да има съгласие на водещите политически сили, които да дадат подкрепата си на неговата фигура. Тогава би могло. Това не стане ли, просто няма смисъл да се мисли в тази посока.
А ако Бойко Борисов го подкрепи?
– Да, ако той го подкрепи, вероятно и други ще се намерят, които да застанат зад кандидатурата му. Тогава вече има известен шанс. И това би било наистина добро за България.
Смятате ли, че трябва да падне банковата тайна, за да се реши казусът с КТБ?
– Аз отдавна съм се замислил изобщо за смисъла на банковата тайна. Тя е измислена от хората, които имат много пари и власт. Защото те никак не обичат да се знае точно колко са парите им и откъде са. Така че аз все повече се замислям за този благовиден предлог, че всъщност банковата тайна е част от личната сфера на всеки и че не може това да бъде публично достояние. Аз съм готов да си покажа всичките спестявания в банките, всичките мои имоти. И за всичкото това аз мога да гарантирам, че повече от 5 лв. разлика не може да ми се намери между това, което имам като спестявания и имущество, и това, което съм изкарвал през годините и съм плащал данъци. Защо другите не направят това? Защо не кажат – ето моите банкови сметки, ето моите имоти, моля ви, вижте моите декларации, вижте данъците, които съм плащал дали съответстват. Защо не го направят? Защото не искат!
Вероятно има какво да крият?
– Аз нямам какво да крия! За първи път го казвам по този категоричен начин, защото ми е омръзнало от подмятания.
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк", а в момента е професор по търговско право в СУ. Избиран е два пъти за депутат от НДСВ, като е бил и председател на 39-ото Народно събрание. Носител е на орден "Стара планина".
