Предстоящите на 7 юни избори в Турция няма да са за президент, а за парламент, но и за поддръжниците, и за противниците на Реджеп Тайип Ердоган е ясно, че ще са от огромно значение за политическите амбиции на трикратния министър-председател и сегашен държавен глава.
За дълбоко поляризирания турски електорат вотът тази неделя фактически изпълнява ролята на референдум за подкрепа на най-могъщия политик в държавата. На карта е поставена амбицията на Ердоган да пренапише турската конституция и да промени парламентарната система на управление в президентска.
След като в продължение на 11 години Ердоган беше начело на страната като премиер от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), през 2014-а той се съобрази с нейните собствени правила, които не му позволяваха да се кандидатира за четвърти пореден мандат, включи се в надпреварата за президент и безпроблемно я спечели.
Макар че според конституцията президентът трябва да е надпартиен, Ердоган яростно агитира в полза на ПСР. Забравил церемониалните си функции, той обиколи надлъж и нашир Турция, като само за една седмица през май турските телевизии излъчиха на живо повече от 44 часа с негови предизборни прояви.
За да прокара конституционната реформа, която да предаде в ръцете на държавния глава изпълнителната власт, на управляващата партия ще са й необходими две трети от 550-те депутатски места, тоест най-малко 367 мандата. Ако не сполучи да събере такова мнозинство, ще й трябват 330 гласа в парламента, за да инициира референдум за промяна на основния закон. Всеки резултат под този би означавал, че от Партията на справедливостта и развитието ще трябва да потърсят подкрепата и на някоя друга парламентарна сила.
На какво разчита Ердоган?
С името на президента се свързва началото на ерата на стабилност и засилване на средната класа в Турция. От 2002- ра до 2012-а икономиката бележи ръст от средно 5% годишно, а БВП на глава от населението почти се е утроил. Страната привлече големи чуждестранни инвестиции и управляващите построиха множество болници, мостове, пътища, търговски центрове. Социалната политика бе пренасочена в полза на най-уязвимите слоеве от населението.
В южната ни съседка настъпиха и дълбоки културни промени, особено по отношение на правата на мюсюлманското мнозинство, които бяха дотогава ограничавани от секуларистки настроените управляващи, зад които стояха военните. За много обикновени турци управлението на Ердоган донесе стабилност, просперитет и невиждана дотогава религиозна свобода. Икономическият растеж обаче се забави и през миналата година падна до под 3% при 4 на сто през 2013-а. Критично настроени анализатори смятат, че Турция разчита прекалено много на строителството, потреблението и кредитите. "Турската икономика е вид балон. Тя живее от наливането на чуждестранни капитали, даващи възможност на хората да взимат заеми и да харчат“, твърди главният редактор на Turkey Analyst Халил Каравели.
Показателно е, че темата за икономиката преди бе използвана като коз от управляващите, но в сегашната предизборна кампания все по-често опозицията се спира на нея. Противниците на ПСР изтъкват растящата безработица, високата задлъжнялост и ниската производителност на труда. Към тези теми се прибавя, разбира се, и страхът, че авторитарният стил на управление, налаган досега от Ердоган, ще намери нови възможности за изява при едно разширяване на президентските му правомощия.
И така, какви са шансовете на 61-годишния държавен глава да получи това, което иска? Последните проучвания на електоралните нагласи показват, че подкрепата за Партията на справедливостта и развитието се движи някъде между 40 и 42 процента. Възможна е, естествено, промяна, тъй като според турските закони публикуването на допитвания се прекратява десет дни преди вота, но тя едва ли ще е драстична. При положение че на изборите през 2011-а ПСР взе почти 50% от гласовете и получи 312 депутати, надеждите за конституционно мнозинство могат да бъдат отписани. При тази ситуация голямата въпросителна е дали най-влиятелната кюрдска политическа формация – Народната демократична партия, ще успее да влезе в парламента? Една от особеностите на турската избирателна система е изключително високият праг за влизане в него – цели 10%, което дава повод на критиците й да я определят като една от най-недемократичните в света. През последните месеци НДП гравитира постоянно около тази граница и ако не успее да я прескочи, това дава някаква надежда за солидно мнозинство на ПСР. Но ако успее, ще получи около 60 депутатски места, което вероятно ще означава край на идеите за конституционна реформа, а може би дори и на надеждите за самостоятелно управление на Ердогановата партия. Лидерът на кюрдите Селяхатин Демирташ се кълне, че няма да допусне Ердоган да получи нова власт, и дори го оприличи на "султан".
Все пак не бива да забравяме, че именно Реджеп Ердоган сложи край на десетилетната война, която се водеше в източните провинции на страната между кюрдските сепаратисти и турската армия, и всъщност правителствата на ПСР съществено разшириха гражданските права на кюрдското малцинство. И при все че неговите лидери сега твърдят, че не биха подкрепили промени в конституцията дори и срещу още по-големи отстъпки, не можем да бъдем сигурни, че няма да си променят мнението.
