Столично ДКЦ. Кабинет на личен лекар. Моят личен лекар. На вратата виси табела: "Направленията свършиха!" Виси си постоянно поне от две-три години, което означава, че такива изобщо няма. С изключение на първо или най-късно второ число на месеца. Но с предварително записване от поне два месеца по-рано. Чакащите пред кабинета гледат омърлушено, защото докторът вдига революция при всяко подобно искане. Изучил съм нрава му – колкото и да ме ядосва, избива ме и на смях. А всъщност няма нищо смешно. Напротив!
Влизам. Както винаги, шансът да кажа за какво идвам е изключително рядък. Трябва да се възползваш от него в подходящия момент. След като докторът е обявил час и половина преди края на работното си време, че приема последния пациент, гледа всеки следващ като бик на червено. Да, ама аз му влизам превантивно в тона с обичайния въпрос: "Е, това ли ни е здравната реформа?!" Той почти изревава от болезнен гняв. Следва безкраен монолог, в който сипе огън и жупел срещу здравната реформа, здравната система, здравното министерство и здравната каса. И се оплаква от здравния си статус.
" Ще мрете, това е – няма кой да ви лекува! Всички ще избягаме, ако преди това и ние не измрем. С тоя прост народ и тая слаба държава всички сме пътници. Тръгнали да катерят Околчица по стъпките на Ботевата чета… Че те, Ботев и Левски, ако видят докъде сме се докарали, обратно през Дунава ще хукнат." После докторът дава да се разбере, че му идва да взриви здравната каса, която постоянно го глобява, понеже ощетявал бюджета й с раздаването на повече направления. "Като дойдете да ви лекувам, какво до правя? Отпуснали са ми 70 направления за 1600 човека! Хайде, старите съм ги отписал, ама и за децата ли да не давам? Ама дам ли, ония цербери ме жулят с по няколко хилядарки – семейството си вече не мога да храня!"
Тук решавам да извадя актуалния коз с реформата на сегашния здравен министър Петър Москов, който се ползва с висок рейтинг, но някои болници протестират, че искал да ги затрие. Привеждам аргумента за обединяване и съкращаване на администрациите, което щяло да спести разходи за чиновническа дейност и освободените средства да отидат за лекарите и пациентите. Секунди по-късно съжалявам горчиво за грешката си.
"О-о-о, Москов ли?! Е, те с тая реформа вече ще видите звезди посред бял ден. Сега чакате по два месеца за направление, а след нея и за шест няма да ги дочакате. Какви пари ще освободят от заплатите на 100-200 души, това са пълни глупости! То се краде с милиони, циганията и сиромашията пет пари не дават за здравни вноски, те до секретарките опрели. Пълни дивотии, ами казвай да те записвам ли за нещо отсега за 1 август, че това ще е за последно."
Механично и светкавично отвръщам: "Пиши ме". За какво – не знам. Може ли човек да знае какво ще го свие след три месеца при този интензитет на здравната реформа? От която Москов твърди, че няма да отстъпи нито крачка назад…
