Примерите за липсата на правов ред в България брой нямат. Разликите и комбинациите между тях показват само отделните елементи на беззаконието – дали става въпрос, че не се прилага закона или за лошо законодателство. А понякога се оказва, че такова изобщо няма, но на никого и не му пука. Не е случайно.
Тази седмица министърът на околната среда и водите Ивелина Василева се оплака пред медиите от несекващия рекет на екоактивистите, който вкарва в съда почти всеки по-голям инвестиционен проект. "Нашето законодателство дава всички възможности за прозрачен процес, за изразяване на мнения и позиции, включително за обжалване на всички актове. Но това, което не разбирам и не приемам, е злоупотребата с права. В този смисъл съм притеснена, че голяма част от актовете, които се издават от компетентните органи, се обжалват. Това в някои случаи забавя работата по важни стратегически обекти. Има междуведомствена комисия, която се състои от 18 членове – всеки един с равно право на глас, която има за задача да разглежда екологични планове и програми и да изразява мнение по екологични оценки за тях. Всички документи се публикуват, предмет са на обществено обсъждане, допуска се изразяване на позиции и мнения, но решенията се взимат от компетентния орган", обясни Василева. И добави, че ведомството вече е сезирало прокуратурата за т.нар. екорекетьори, които масово блокират вече одобрени проекти.
Идентично оплакване направи пред медиите почти по същото време шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров по повод на забавеното свързване на магистралите "Марица" и "Струма". Екоминистерството решило, че няма нужда от изготвяне на доклад по ОВОС по простата причина, че връзка между пътищата в едната посока има и сега, и ще се прави само още едно платно. Лазаров призна безпомощно, че "ни спъват навсякъде", и посочи като главен рекетьор боса на „Коалиция за устойчиво развитие“ Дончо Иванов. Не е трудно да се досетим, че организацията обжалва решението на МОСВ с обичайния мотив – че ОВОС-ът е абсолютно необходим и без него ще настъпи едва ли не истински апокалипсис. Преди това нейни представители отишли в АПИ и поискали в прав текст да получат дарение в размер на 200 000 лева. И след като им било отказано, заявили с безподобна наглост, че занапред ще обжалват всички решения на пътната агенция.
Всеки, който прегледа биографията на Иванов, ще разбере на мига що за птица е този човек. От студентската скамейка – направо в ръководството на Комитета за радио и телевизия преди промените. После седесар, мултак, медиен активист и началник, издател, синдикалист, организационен психолог, преподавател по национална сигурност, член на куп консултативни съвети, зашити към властта и оперативните програми, участник в безброй проекти с помпозни наименования. И точно този човек, вече като виден еколог, се оказва най-големият борец за чистотата на околната среда и правата на животинските и растителните видове.
В началото на април "Нова телевизия" спипа със скрита камера Дончо Иванов да си иска 200 000 евро по същата схема. Но не от държавен инвеститор, а от частен, който осъществява проект за газифициране на Пирдоп и Златица. Проектът е блокиран заради две жалби в съда срещу разрешението на местната регионална екоинспекция за започване на неговата реализация. Мотивът е, както обикновено, въздухарски и в посока към звездите – инспекторите от РИОСВ не били отчели риска от замърсяване на природата. Инвеститорът бил потърсен директно от човек на Иванов, който се оказал общински адвокат. Офертата е парите да бъдат дадени със стискане на ръка, след което жалбите да бъдат оттеглени. Следва среща на инвеститора с Дончо Иванов, който потвърждава "джентълменското" споразумение, подчертавайки предимствата на сделката – спестяват се финансовите загуби и съдебните разправии около забавянето на проекта.
След излъчването на репортажа беше обявено, че по случая вече работят полицията и прокуратурата. Но на третия месец от "работата" им цари пълно затишие, а досъдебно производство не е образувано. Което означава, че всичко е на етап полицейска преписка и прокурорска проверка. А тя в един момент ще бъде прекратена тихомълком поради липса на данни за извършено престъпление. Междувременно стана ясно, че Иванов се е сдобил с нов апартамент в столичния район „Витоша“, закупен за 156 000 лв. – без заем и ипотека, и без данни за продаден преди това друг имот. В същото време сдружението с идеална цел на Дончо Иванов декларира символични доходи и не пропуска да пази природата от всеки сериозен проект, като например столичния завод за боклука. Прилага схемата дори с газопровода "Южен поток", чийто доклад по ОВОС първо е оспорил, след което е оттеглил жалбата си.
След репортажа някои хора се разприказваха и стана ясно защо чуждестранните инвеститори идват трудно в България. Те държали проектите им да бъдат реализирани в съгласие, но представителите им у нас били наясно, че не могат да водят диалог с екорекетьорите, ако не им платят. Те работели както за себе си и своите покровители, така и за конкурентите. Всичко това беше казано за първи път публично и на висок глас през август 2012 година. Тогава представители на най-големите металургични компании в страната обявиха на съвместна пресконференция, че зад масираните атаки на различни неправителствени организации срещу техния бранш стоят изнудване и политически поръчки. Те ставали най-агресивни с наближаването на избори, каквато е и сегашната ситуация.
"Всичко, което се случва тук, се вижда навън и отблъсква потенциалните инвеститори. Много важен момент е имиджът на страната ни зад граница. Колкото и важни фактори да са плоският данък, конкурентното заплащане и ниският бюджетен дефицит, инвеститорите слабо се интересуват от това. За тях най-важното е да има гаранции за инвестициите им, прозрачност и върховенство на закона. Необоснованите атаки срещу бизнеса ги отблъскват", заяви тогава заместник-председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Алекс Нестор.Стигна се дори дотам протестът на "еколозите" да бъде последван от контрапротест на работещите в минната индустрия, организиран от КНСБ. А в последните години защитата на инвестиционни проекти от страна на засегнати браншове и граждани стана обичайна гледка.
Показателно е, че на същата съвместна пресконференция именно Дончо Иванов и неговата "Коалиция за устойчиво развитие" бяха посочени като "модел за натиск" и този модел беше описан. На първо място екологичните организации, обединени в тази коалиция, не са никакви организации, защото в тях членуват по двама-трима души, които не развиват реална дейност. Тези организации са обаче десетки на брой и осигуряват необходимата критична маса за участие в международни проекти. Методът им на работа е да отидат в дадено населено място, да намерят двама-трима недоволни граждани и да регистрират инициативен комитет. След това дават пресконференция в София и показват колко недоволна е местната общност и колко вредна за здравето на хората и за околната среда е дейността на предприятията.
Опитите за екорекет най-често минават през публичните лица на компаниите или през юристите им. Псевдоеколозите заявяват директно, че ако получат исканата сума, няма да се занимават с инвеститора. Легитимирането на заплащането става с фиктивен договор, който е в нарушение на закона, защото цели заобикалянето му и не отразява действителната воля на страните. С него инвеститорът се задължава да финансира някакъв проект на дадената организация, който тя сама предлага и сумите са повече от солени. При отказ започват публични атаки и манипулации през медиите и оспорване на проектите по всички възможни процедури. При това екорекетьорите дори не си правят труда да присъстват на обявените обществени обсъждания, а направо пускат жалбите в съда. И понеже таксите по административни дела са ниски, това изключително ги улеснява. В същото време прокуратурата не може да намери текст за наказателно преследване. За изнудването, каквото е наименованието на рекета в Наказателния кодекс, е необходимо принудата с цел набавяне на имотна облага да е наложена чрез заплашване, което държавното обвинение не си прави труда или не иска да доказва. Текстът да подкупа пък е неприложим, защото изисква приемащата страна да е длъжностно лице. В крайна сметка излиза, че държавата в лицето на правораздавателните органи изобщо не приема екорекета за корупция, независимо че става въпрос за особено извратена нейна форма. И това вече никого не учудва, включително и чуждестранните инвеститори.
