Чудесата български никога не свършват. Оклюмалата следкризисно българска икономика произвежда бюджетни постъпления, невиждани за последните седем-осем години. В отчетите четем за над 1.15 млрд. лв. приходи в повече от предвиденото в основния финансов закон за тази година и над 2 млрд. лв. повече в хазната до май 2015-а в сравнение със същия период на миналата година.
Има два основни въпроса – откъде (в смисъл по кои приходни пера има преизпълнение) и накъде (т.е как ще бъдат похарчени тези мечтани допълнителни пари)?
Първо, трябва да се направи разграничението, че тези 2 млрд. лв. в плюс за тази година се разделят почти поравно между пари, възстановени от европейски фондове – около 1 млрд. лв., и натрупани от вътрешни данъчни приходи – пак толкова. Точно затова икономисти побързаха да охладят ентусиазма на официалната власт, като заявиха, че фискалните подвизи на администрацията ни се дължат в голяма степен на вече върнати ни от Европа вече похарчени средства. Също – от затягане на събираемостта. И в никаква степен – заради реформи.
Преди дни представители на Министерството на финансите се похвалиха, че през юни няма да се поема държавен дълг на вътрешния пазар. Това било заради доброто изпълнение на приходната част на бюджета и защото е високо нивото на фискалния резерв, в който има над 11 млрд. лева.
Пазарните аналитици обаче развалят ведрото ГЕРБ-ерско празненство. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика смята, че е твърде рано за оптимистично отношение.
"Изпълнението дотук не показва, че бюджетът е в много добро състояние. Ръст на данъчните приходи е имало през януари. За останалите три месеца на сегашната година приходите са минимално над стойностите от миналата година", обясни той.
Според Георги Стоев, също анализатор, половината от увеличението от 1.9 млрд. за четирите месеца е резултат от касов ефект, произтичащ от възстановяването на европейски средства от минали периоди. Това е касов излишък.
Потърсихме коментар и от икономиста от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Той каза, че приходите идват предимно от ДДС, от акцизи и мита, от социални осигуровки. Но благотворният ефект от евросредствата е напът да приключи, защото почти всички забавени пари вече са ни върнати. Така надеждите остават да закрепим бюджета чрез фискалната дисциплина.
Източниците на излишъка са ясни. Но няма никаква яснота за ролята на двете приходни агенции – НАП и Агенция "Митници". Средата на годината е, а държавата все още няма отделни планове за събираемостта на приходите, която трябва да постигнат двете отговорни институции.
„БАНКЕРЪ“ помоли Георги Ангелов да коментира този феномен. "Излиза, че те се състезават на тъмно. През минали години, когато имаха планове, те не ги изпълняваха. Сега нямат никакъв ориентир, но реализират преизпълнение. Да не би да е налучкан верният подход"?, смее се той.
Припомнихме му, че премиерът допълнително замръчка точния отговор на въпроса с неколкократните си заявления, че Първият митничар Ваню Танов ще остане на поста си, "ако преизпълнението е поне 1.5 млрд. лева". Вече е почти сигурно, че той говори за общото преизпълнение на НАП и на "Митници". В крайна сметка остана неясно защо ако хората от НАП са "виновниците" на приходния бум, Танов ще се кичи с лавровия венец? Както и защо, ако той даде огромния принос за приходното охолство, неговият колега – шефът на НАП Бойко Атанасов, няма да понесе укори?
По втория важен въпрос: "Накъде?", анкетираните икономисти са почти единодушни. "Излишните пари ще отидат, казано елегантно, за подобряване на гъвкавостта на правителството. Знаете ли какво значи това?"
Обясняват ни: Бойко не обича крясъците и писъка на вувузелите. Той ги тушира с пари. Така че: който излезе на мирен протест пред "Дондуков" 1, ще получи със сигурност парче от излишъка.
Лъчезар Богданов е скептик. Той смята, че едва ли ще се намери смислено приложение на "излишните" пари. Това правителство няма сили за реформи, то ще върви по утъпканите пътеки. Лекари, учители, военни ще глътнат допълнителните приходи. Но всъщност това значи липса на реформи, казва той.
"По принцип реформи би трябвало да се правят, като има пари. Но за тях обикновено се говори, когато пари няма. А не се правят, защото са опасни за властовото здраве на политиците“, коментира той.
Това само български синдром ли е, попитахме ние. На което Богданов отговори, че не е. „Това е всеобщ политически синдром“, каза той.
Георги Ангелов още каза за "БАНКЕРЪ", че прахосването на излишъка ще бъде поредният сигнал за липса на желание за реформи.
Общо взето, оптимизмът и стилните обещания на властта не секват. Според финансовия министър Владислав Горанов допълнителните постъпления в бюджета ще бъдат използвани за намаляване на дефицита. "В бюджета за 2015 г. е заложена "дупка" от 2.489 млрд. лв., или 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Ако цялото очаквано преизпълнение (към 1.5 млрд. лв.) бъде използвано за попълване на дефицита, отрицателното салдо в края на годината може да бъде намалено до около 1 млрд. лв., или около 1.2% от БВП."
За да стане възможна подобна операция, бюджетната рамка за тази година трябва да бъде актуализирана. Това пък каза председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. След толкова лоши предходни актуализации "добрата" актуализация щяла да е възможна заради по-високите от планираните приходи. "Ако имаме много голям излишък , мисля, че трябва да отиде изцяло за покриване на дефицита. Това не може да стане без актуализация на бюджета. Правителството само не може да изхарчи нито един лев", каза Стоянова. Според нея най-подходящото време за подобна ревизия е през октомври.
Добрите вести идват бързо.
Лошите – още по-бързо – такава е практиката.
