Банките ще продължават да вадят изпълнителни листове срещу длъжниците си по "бързата процедура", и то само въз основа на извлечения от собственото си счетоводство. С гласовете основно на ГЕРБ и на ДПС в четвъртък (18 юни) в парламента бяха отхвърлени всички предложения на хората от БСП и от Патриотичния фронт за промяна в прословутия чл.417 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Той урежда издаването на заповедите за незабавно изпълнение и съответните привилегии за банките.
Новината бе лоша за длъжниците, добра за кредиторите. Но в никакъв случай не беше неочаквана. А резултатът от гласуването роди следния злободневен диалог между червената фурия Мая Манолова и колегата й от ГЕРБ Данаил Кирилов: "Колега Кирилов, срещали ли сте се наскоро с банкери и правили ли са ви предложение, на което да не можете да устоите?" – "Не госпожо Манолова, не съм се срещал с банкери нито в гаража си, нито никъде другаде", отвръща Кирилов.
Член 417 от ГПК дава възможност не само на банките, а и на много други държавни институции, общини, фирми, търговци и граждани да започнат незабавно принудително изпълнение срещу длъжниците си, ако притежават изискваните от законите документи. Процедурата наистина е скоростна: съдът еднолично, без призоваване на страните, издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и веднага се пристъпва към събиране на вземането. А длъжникът научава това чак когато съдия-изпълнителят се изправи пред него и му каже, че такова производство е започнато срещу него. И даже твърди, че не дължи парите – каквото и възражение да направи, какъвто и иск да заведе – жалбите му няма да спрат изпълнението.
Процедурата наистина е безмилостна към длъжниците. Затова срещу нея винаги е имало протести – още от 2008 г., когато бе въведена с новия ГПК. И това съвсем не е първият опит прословутият чл.417 да бъде "редактиран" и от него да се извадят поне банките. Но опитите винаги пропадаха – така, както се случи и тази седмица.
Всъщност длъжниците с право негодуват, че едни счетоводни извадки на частно дружество се приравняват на установено чрез съд вземане. Още повече че когато се подаде молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът изобщо не проверява дали сметките на банката са верни, дали лихвите са правилно начислени – издава изпълнителен лист, а другото – евентуално и някога по-късно. Вече има и десетки съдебни дела, с които граждани осъдиха банките и доказаха, че са им начислявани лихви в нарушение на закона – например благодарение на неравноправни клаузи в договорите.
Банковите мениджъри обаче също имат своята логика и също са прави, като настояват, че дадената им привилегия не е самоцелна, а им е дадена. Защото те са особен вид стопански субекти, които боравят на практика с чужди пари – с парите на вложителите. И че ако съдебните оспорвания се точат с години, може да се стигне до дестабилизация на банки, а от това да се разклати и цялата финансова система на държавата. Затова и този по-бърз способ за защита на техните интереси всъщност защитава в някакъв смисъл цялата държавна система.
Освен че е много оспорвана, темата за "лошите банки" и за "горките длъжници" е особено благодатна за всевъзможни популистки упражнения на политици. Особено в навечерието на избори, както е в момента. Затова и съвсем според очакванията дебатите се превърнаха в истинско зрелище за ценителите на депутатски лакърдии и закачки.
Ако оставим настрани задълбочаващата се "дружба" между ГЕРБ и ДПС, която все по-често поражда основателни съмнения за общи интереси и действия на двете политически сили, отвъд популизма, съмненията за лобиране и предизборните закачки, истината е следната: дори и да беше отпаднала привилегията за банките да си вадят скоростно изпълнителен лист само въз основа на техните счетоводни справки, трезорите щяха да прибегнат до други способи, за да постигнат същото – например като въведат задължително условие договорите за кредит да са с нотариална заверка. Или пък да карат клиентите си да подписват записи на заповед за дължимите суми. Така отново щяха да получават изпълнителни листове по същата "бърза процедура". И в положението на длъжниците нищо нямаше да се промени.
Другото възможно решение бе просто процедурата да отпадне изцяло – т.е. да няма заповед за незабавно изпълнение, но за всички. И да остане само обикновеното производство, при което ако длъжникът възрази, че не дължи – изпълнението се спира и всички чакат съдът да се произнесе – колкото и ще години по-късно. Такова предложение обаче щеше да върне принудителното събиране на вземания към времената на стария ГПК. В онези условия един кредитор може да чака и десет години или повече, за да си прибере парите, даже по напълно неоспоримо задължение. Точно задръстването на съдилищата с подобни "брадати" дела доведе до промяната в закона и до въвеждането на "незабавното изпълнение".
Иначе да – няма спор, че балансът между правата на длъжника и на кредиторите му сега го няма. Прав бе депутатът Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, когато каза, че благодарение на привилегията си банката може да се снабди с изпълнителен лист, да разкаже играта на длъжниците си и да им съсипе живота, без те да имат каквато и да било възможност за равноправен съдебен процес, с който да се защитят. И дори ако срещу тях се действа недобросъвестно. Само че не точно сегашните предложения за промени в ГПК бяха правилният начин за възстановяването на този баланс.
Впрочем проблемът, че доскоро добросъвестни длъжници стигат до невъзможност да си плащат заемите, не е на банките и не може да бъде прехвърлян върху гърба им. Това е проблем на икономика, на работни места, на прилични заплати. Все неща, които зависят именно от тези хорица в парламента, които все забравят какво точно работят. Особено преди избори.
