Г-н Джамбазки, колко пъти българските евродепутати са канили ръководството на МВР на обсъжданията на бежанския проблем?
– В България много често. Тук обикновено каним Кристалина Георгиева и гръцкия еврокомисар по миграцията Димитрис Аврамопулос. И той идва всеки понеделник. Позицията му обаче е една и съща – трябва солидарност, трябва това, трябва онова, но нищо конкретно. Иначе в София непрекъснато каним представители на държавното ни ръководство.
Тогава защо се създава впечатление, че нито ръководството на МВР, нито кабинетът като цяло имат представа каква позиция отстоява националната ни делегация в Европарламента?
– В момента, в който излезе предложението на комисията за квотите, го изпратих до вътрешния министър Бъчварова, на премиера Бойко Борисов, на президента Росен Плевнелиев и на външния министър Даниел Митов. Пратих го и в парламента – и Красимир Каракачанов излезе, и направи декларация още същия ден. Но ми прави впечатление, че управляващите дори не са отстоявали – всъщност не са искали, България да получи статут на държава в извънредна ситуация. Просто не са го поискали. Как да ти откажат нещо, ако ти си го поискал? Ние възразяваме срещу позицията на Еврокомисията за квотите. За миналата година сме дали 2.5 пъти повече хуманитарен статут на бежанци в сравнение с Гърция. И 2.7 пъти повече, отколкото е дала Италия… Планът за квотите просто трябва да се преразгледа, да се преразпределят бежанци в други държави. Поляците например обаче не ги е грижа – оправяйте се вие…
Не е ли някакъв мит така наречената европейска солидарност?
– Пълен мит.
Това обаче не води ли към извода, че на ЕС му липсва стратегия по бежанския проблем, за случващото се в Северна Африка, за инвазията на Ислямска държава, за деликатните отношения на ЕС с Турция, която е гранична с Ислямска държава. За отношенията на ЕС с Русия и за евентуалната й роля като въздържащ фактор срещу Ислямска държава? Всичко това е свързано…
– ЕС губи ролята си на фактор, определящ политиката по тези проблеми. А ситуацията е тежка – на юг има пълен разпад на държави – Либия, Сирия. Те съществуват само номинално. Залива ни бежанска вълна. А на изток има военна граница с Русия, там нещата ще продължат години наред. Европейският съюз просто губи позицията си на формиращ политиката в този район.
