Основният проблем на земеделието през първия програмен период на усвояването на европейските програми у нас е липсата на национални цели, около които да се концентрират финансовата помощ и секторните политики. Това беше основният извод на икономистите от Българската академия на науките (БАН) в Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2015-а. Той бе представен през седмицата. Акцентът в документа е изпълнението на Оперативната програма "Околна среда", на Общата селска политика на Европейския съюз и направеното по Програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 година. Изготвили са и анализ, който показва в каква степен тези програми са спомогнали за икономическото развитие на страната.
Изводът, който правят икономистите на БАН, е, че България е успяла до голяма степен да усвои предвидените средства (близо 80%) по Общата селска политика и Програмата за развитие на селските райони, без обаче да формулира и позиционира националните си приоритети за постигане на растеж в земеделието, в производството на храни и за развитие на селските райони.
Учените изтъкват като недостатък на досегашната аграрна политика незначителната подкрепа за дребните и средните производители. В резултат на това 78% от финансовите средства от Евросъюза се усвояват от едва 3-4% от фермерите – всъщност от едри стопански структури, които акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници.
Основният проблем, на който според тях не се обръща внимание, е липсата на конкурентоспособни семейни ферми. А според проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания, точно това е трябвало да бъде в центъра на политиката в аграрния сектор. По-скоро е било наложително да бъдат подпомогнати и създадени съвременни и добре оборудвани семейни ферми. Но точно това е останало извън полезрението на нашата земеделска политика, смята професорът.
Доц. д-р Дарина Русчева и доц. д-р Огнян Боюклиев пък съобщиха, че според техния анализ за последните 130 години в отрасъл "Земеделие" не е влизала толкова внушителна сума, колкото са получените чрез европейските програми инвестиции. Въпреки че парите влизат в нашето земеделие обаче, брутната добавена стойност намалява, обявиха учените.
Според изследването в отрасъл "Земеделие" брутната добавена стойност в абсолютно изражение е около 4 млрд. лв. по постоянни цени от 2010 година. След 2008-а обаче се наблюдава свиване и достигане до нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода преди членството на България в Европейския съюз. Според сравнението с данните от 1998 до 2006 г. делът на селското стопанство в общата брутна добавена стойност спада под 5% за първи път, откакто има статистика, съобщи доц. Боюклиев.
По думите му до 1989-а страната ни е произвеждала два пъти повече зърно, отколкото сега, но преди не изнасяхме зърното, а то се трансформираше във фураж, в брашно, в тестени изделия. Фуражът съответно в месо и мляко, а те – в млечни и месни продукти. Така се увеличаваше добавената стойност.
Според икономиста най-голямата добавена стойност се получава по линия на туризма. Ако в зърното имаме 5% добавена стойност, то в "чинията на туриста" тя е 20 пъти повече, подчерта той.
Анализът на учените показва и още нещо. След като страната ни се е превърнала в износител на зърно, теоретично у нас се губят хиляди работни места и близо 1.5 млрд. лв. добавена стойност средногодишно. Затова и икономистите от академията съветват фермерите да произвеждат скъпи храни. На практика ние сме страна от средиземноморската географска зона, за която е типично производството на грозде, на плодове и зеленчуци за прясна консумация. И вино, етерично-маслени култури, мляко и месо – продукти с висок дял на добавената стойност, обясниха анализаторите.
По отношение на изпълнението на Оперативната програма "Околна среда" през първия програмен период икономистите на БАН отчетоха частично подобряване на публичната инфраструктура с изградените 13 пречиствателни станции у нас.
Ефектите върху подобряване на управлението на отпадъците и защита на почвите обаче са частични, констатират учените. Според гл. ас. д-р Дочка Велкова у нас се изпълняват 129 проекта. Завършени са две депа за битови отпадъци, а в процес на изграждане са още 19 с общ капацитет от над 16 млн. т. отпадъци. Велкова препоръча за изпълнението на ОП "Околна среда" от 2014 до 2020-а да се осигури приемственост с първия програмен период и спазване на предварителните условия в Споразумението за партньорство с Европейския съюз, за да се предпазим от опасността да бъдат спрени програмите за екология, земеделие и конкурентоспособност на българската икономика.
Изводите на учените у нас звучат като предупреждение за начина, по който страната ни ще продължи с усвояването на европейските средства в анализираните сектори. Но както е добре известно, у нас мнението на специалистите трудно стига до ушите на управляващите. Но ако те не стъпят именно на техните анализи, за пореден път ще стигнем до ситуацията: пари много – ефектът от тях съмнителен.
