Бившият вече шеф на Столичната следствена служба Петьо Петров вероятно диша спокойно. Въпреки че ВКС в решението си едва ли не в прав текст го обвини в престъпление – че е извършил т. нар. "провокация към подкуп". По всичко изглежда обаче, че и никой няма намерение да му търси отговорност за това.
Всъщност в прословутото си решение по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и бизнесмена Тенчо Поповсъдът казва следното: "Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров, под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение". Когато през февруари тази година решението видя бял свят, цялата правосъдна машина бе впрегната да "обследва" казуса Петьо Петров.
Първо, прокуратурата отказа да се занимава с него, като след проверка по случая установи, че няма достатъчно данни да го превърне от следовател в обвиняем. После ВСС отказа да му дири дисциплинарна отговорност. Защото, видите ли, давностните срокове били изтекли – трябвало да се образува дисциплинарно производство срещу него още преди години, когато е протичало разследването за подкупа, а не сега, когато го посочи ВКС.
Междувременно пък Петьо Петров внезапно се разбърза сам да напуска системата – но да си вземе всичките заплати, които му се полагат по закон, накуп. Заради вярната служба, разбира се. И подаде молба за напускане, която на 29 април ВСС уважи без възражения. Въпреки протестите, че така всъщност парира всяка възможност да се търси дисциплинарна отговорност от следователя.
Тогава пък правосъдният министър се запъна и оспори освобождаването на Петров в съда. С мотива, че при направено искане за дисциплинарно производство магистратът не може да бъде оставен да напусне системата и да избегне евентуално дисциплинарно наказание. Юристите на министерството поискаха изпълнението на решението на ВСС за освобождаването на Петров да бъде спряно.
Но в сряда (17 юни) тричленен състав на Върховния административен съд все пак мъдро заключи: няма как да се иска спиране на изпълнение на решение, което вече е било изпълнено. Защото се оказа, че Петров е бил освободен от работа още в същия ден, в който ВСС е приел оставката му – без нито секунда двоумене и забавяне. И най-важното- преди още правосъдният министър да седне да си пише жалбата до съда.
Сега остава съдът да реши дали и самото освобождаване на Петров е било законно – делото обаче ще се гледа чак през септември. Но и какво от това, ако излезе, че не е? Няма да го върнат, я? То няма и как да стане точно?…
Казусът Петров съвсем заприлича на гротеска. В която обаче се виждат съвсем ясно безпомощността и абсолютната несъстоятелност на една цяла държава.
