На предстоящите местни избори на 25 октомври за пръв път ще бъде зачетен вотът на гражданите, които гласуват машинно. Всъщност дали ще се случи това, все още не е сигурно.
Досега техниката се използваше експериментално и резултатът от нея не се признаваше. Нищо, че за евроизборите на 25 май 2014-а държавата похарчи близо 170 хил. лв., за да наеме съответните машинки. Сега вероятно ще й се наложи да се бръкне отново за закупуването на такава техника, като окончателното решение зависи от Министерския съвет.
Говорителят на Централната избирателна комисия Александър Андреев заяви за "БАНКЕРЪ", че на кметските избори машинно гласуване може да се проведе в до 500 секции. Но колко точно ще са те ще стане ясно 50-55 дни преди вота. В момента България не разполага с необходимите машини, тъй като досега такива са ползвани под наем.
Разногласия по въпроса за машинното гласуване има между Реформаторския блок и ГЕРБ. Според депутата от блока Димитър Делчев тяхната група ще настоява то да се използва в максимален брой секции. Той смята, че това е пътят напред, който дава по-голяма сигурност и лекота при осъществяването на изборите. Реформаторът посочи и две основни предимства на този тип гласуване.От една страна, това би помогнало много на неграмотните, които не могат да четат и пишат. Делчев даде пример с Индия, където машинното гласуване решило проблема. Там партиите не били написани, а нарисувани със символи, които избирателят разпознавал и посочвал. Машинно гласуване се провежда и в САЩ, обясни реформаторът. По думите му така ще бъдат премахнати и практиките, при които неграмотните избиратели влизат в тъмната стаичка с връвчица, дадена им от конкретна партия, която е с определена дължина. И като я наложат от началото на бюлетината, краят й показва за коя формация да гласуват.
Другата полза, която изтъква Димитър Делчев е, че с машинното гласуване вотът ще е по-сигурен, преброяването на бюлетините ще става по-лесно и бързо, а и ще се ограничат манипулациите и фалшификациите. Освен това от Реформаторския блок напомнят, че информационни специалисти на Държавната агенция "Национална сигурност" опитали да разбият софтуерната система на машините, но не успели. Не е за пренебрегване и че в дългосрочна перспектива държавата ще спести пари от печатането на бюлетини и наемане на по-малко хора за броенето и превозването на бюлетините.
На друго мнение е председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ. Той заяви, че няма как резултатите от вота да са сигурни, след като се пренасят на флашки. "Какъвто и да е софтуерът, когато е поднесен на флашки и го носят през цяла София, няма гаранция какво ще се получи накрая." Кирилов е на мнение, че машинното гласуване е отживял способ и се използва сред необразованите нации. А основната трудност е доказването на тайната на вота. Проблемът е същият, както и при дистанционното гласуване по интернет. Според Кирилов по-модерното и по-важно за държавата решение е налагането на гласуването от разстояние чрез компютри, като основната цел е в изборите да участват и хората извън България.
Очевидно най-голямата партия у нас не симпатизира на машинното гласуване. Странното е, че стане ли дума за промени, които да подобрят и изчистят изборния процес от порочните практики, политиците все си измислят аргументи да ги отхвърлят. Включително и като ни причисляват към високообразованите държави.
