Опасването на българо-турската граница с телена ограда се оказва май единственото спасение от бежанския наплив. На редовното си заседание в сряда (17 юни) Министерският съвет отпусна още 30 млн. лв. за проектирането и изграждането на временно ограничаващо бегълците съоръжение по българо-турската граница, с което потвърди, че наистина не вижда друго разрешение на проблема. Новината за поредното бъркане в републиканския бюджет по този повод се чу буквално часове, след като на заседанието си в Люксембург вътрешните министри на страните от ЕС не постигнаха съгласие за критериите, по които да бъдат разпределяни бежанците, струпани в Италия и в Гърция. Този въпрос ще се обсъжда на техническо ниво и няма яснота дали до края на юли системата за квотно разпределение на бежанци ще влезе в сила.
Съветът по правосъдие и вътрешни работи трябваше да гласува кат точно 40 000 бежанци, добрали се до Италия и Гърция, да бъдат разселени в останалите държави от ЕС. Слава Богу, до окончателно решение не се стигна, въпреки продължилите повече от 5 часа дискусии. От заседанието в Люксембург стана ясно, че страните членки нямат общо виждане дали приемът на бежанци трябва да е доброволен или задължителен.
Има дълбоки различия и по въпроса какви ще са критериите, по които ще се изчисляват квотите за разпределение. Според гръцкия еврокомисар по миграцията Димитрис Аврамопулос отлагането на гласуването е стъпка в правилната посока. В същото време обаче той заяви, че Еврокомисията няма да намери покой, докато не се стигне до споразумение. ЕК все пак ще защитава докрай предложението за квотно разпределение, обяви Аврамопулос.
В началото на юни България настоя квотното разпределение да бъде преразгледано. Според плана на Еврокомисията в следващите две години България трябва да приеме 788 бежанци, от които 572 са пристигнали в Италия и Гърция (съответно 343 от Италия и 229 от Гърция). За приема на всеки бежанец ЕС отпуска по 6000 евро помощ на държавата приемник. Това разпределение трябваше да влезе в сила най-рано в края на юли.
Участниците в срещата в Люксембург са изразили принципно съгласие за общи действия в миграционната криза в Гърция и Италия. Пред националното радио вътрешният министър Румяна Бъчварова сподели преценката, че страната ни трябва да прояви солидарност, каквато е била и досегашната ни позиция. Утре и на нас може да ни се наложи да поискаме такава помощ, каза тя.
За нас утре обаче е започнало днес, ако не и вчера. Поне това бе впечатлението от разговора на премиера Бойко Борисов с федералния президент и министър на правосъдието и полицията на Конфедерация Швейцария г-жа Симонета Сомаруга тази седмица. Пред нея Борисов обяви, че в момента основен проблем не само за страната ни, но и за Европа, е бежанската вълна. "Полагаме огромни усилия, харчим огромни средства, натоварваме полицията с ангажименти, виждате хората – едва издържат. Чупи се техниката, трябват над 100 млн. лв. за заграждение, за нови бежански лагери", оплака се Борисов. Той обаче бе категоричен, че България пази отлично външната граница на ЕС, въпреки че понася много щети покрай проблема с бежанците. В отговор на чутото г-жа Сомаруга в протоколен стил оцени положително предприетите мерки за охрана на границата. И толкоз. Няма как да бъде другояче. По българо-швейцарската програма за сътрудничество страната ни разполага със 76 млн. франка. Парите от програмата обаче не са предназначени за охрана на границата. А оградата ще продължи да лапа пари, които сами трябва да дадем, ако искаме да я проточим по цялата граница. Пари ще са необходими и за друго – в началото на юни стана ясно, че половината от съоръжението вече се нуждае от ремонт. От изградените по време на кабинета "Орешарски" 30 км ограда близо 15 км вече искат потягане. Това обяви на блицконтрола в парламента премиерът Борисов.
Общата граница с Турция е 259 км, от тях 126 км са по река. Първата част от оградата, вдигната при управлението на тройната коалиция, ни струваше 9 млн. лева. Поне толкова обяви кабинетът на Пламен Орешарски. Правителството на Бойко Борисов очевидно е вдигнало мизата, тъй като премиерът споменава сумата от 100 млн. лв., необходими за изграждане на съоръжението. Дали пък не са решили да правят оградата от позлатена тел?
И докато ние се блещим пред калкулатора, ЕС се вдига и на оръжие, за да брани Италия и Гърция от бежанци. Предстои военноморска операция за борба с трафикантите на мигранти през Средиземно море. Тя би трябвало да се изрази в следене на морските съдове на трафикантите и унищожаването им. Но Съветът за сигурност на ООН не е дал мандат за военни действия. Но дори и без мандат от ООН първият етап от операцията изглежда ще лапне огромни средства – трафикантите ще бъдат наблюдавани и анализирани с помощта на военни кораби, от патрулни самолети, чрез подводници и дронове. Това струва камара пари, които европейските данъкоплатци, сред които сме и ние, вадят от джоба си. В същото време никой в институциите в ЕС не обелва и дума за това, че Черно море е напът да се превърне във втората по големина гробница за бежанци, които пренасочват оттук каналите си за спасение. За зелената граница изобщо не говорим…
