Европейската комисия одобри през седмицата и последните две оперативни програми за периода до 2020 г. – "Околна среда" и "Региони в растеж". Новината, разбира се, бе представена като изключителен успех от българските власти. За по-голяма убедителност дори еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу се оказа уж случайно на посещение у нас, след като преди това бе отменила (без мотиви) планираната си за края на май визита. Но тези дребни брюкселски номера не са нищо ново и трудно могат да омаловажат факта, че въпросното решение е много закъсняло.
На практика вече измина година и половина от началото на втория програмен период за България като страна членка на Европейския съюз, а едва сега се утвърждават инструментите за финансиране. За сравнение, държави като Литва, Латвия и Дания имаха пълен пакет одобрени програми още през ноември 2014-а. Къде тогава са научените уроци, след като при нас се повтаря сюжетът от 2007-а? Отново имаме нулеви години и пак ще треперим до последния момент дали закъснението ще бъде наваксвано, или ще трябва да връщаме пари. Едно време началниците се оправдаваха с липсата на опит и административен капацитет, но след похарчените стотици милиони левове за ограмотяване на чиновниците и подобряване на материалната им база подобни тези са несъстоятелни. Затова вината този път се хвърля върху предишните управници, нищо че, формално погледнато, и едните, и другите отговарят на определението "предишни". Иначе от оправданията ползата, естествено, е никаква – нито ще се върнат пропуснатите 18 месеца, в които можеше поне да се съберат и разгледат проектите за финансиране, нито ще се избегнат същите грешки в бъдеще.
Вместо да се занимават с хвалби и тупане в гърдите ще е добре властите да вникнат в посланието на комисар Крецу: "Радвам се, че с приемането на последните две от програмите България е поела в правилната посока. Но сега най-важното е тези нови програми да бъдат изпълнени ефикасно и навреме". Защото това, че за нас има предвидени няколко милиарда евро, въобще не означава, че всички пари ще стигнат до икономиката и ще бъде постигната желаната ефективност.
7.6 млрд. евро е общият бюджет на седемте оперативни програми за периода 2014-2020 година.
Бюджетът на последните две одобрени от Еврокомисията програми формира почти половината от всичките 7.6 млрд. евро, с които ще разполага страната до 2020 година. Само за "Околна среда" са предвидени 1.77 млрд. евро, от които 1.5 милиарда са по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Влагането на тези значителни средства в управлението на отпадъците и водите, опазването на околната среда, биоразнообразието и качеството на въздуха несъмнено би могло да допринесе за постигането на устойчив растеж, за създаване на работни места, а и за подобряване на условията на живот. Европейските финансови инжекции са в състояние да допринесат и за създаването на действащи системи за предотвратяване и управление на риска, както и за по-добра реакция при природни бедствия като наводнения и свлачища. Но за да се случи всичко това, са необходими и умения и правилна преценка за какво да се харчат парите. През изминалия програмен период точно нехайството на отговорните институции и честата смяна на приоритетите поставиха под риск редица проекти за пречиствателни станции и ВиК мрежи, а една голяма част от средствата за екология бяха насочени към закупуването на нови автобуси за градския транспорт в София и коли за пожарната, само и само да не бъдат загубени.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева обаче не обелва и дума по тези въпроси. "Чрез оперативната програма "Околна среда" имаме възможност да инвестираме в подобряване на ВиК инфраструктурата, екологосъобразно управление на отпадъците, по-чист въздух и опазване на богатото биоразнообразие в страната. С изпълнението на проекти по програмата се подпомага икономиката на България и се подобряват условията за живот на гражданите", каза тя, сякаш цитирайки някаква рекламна диплянка.
Парите по програмата "Региони в растеж" също не са никак малко – 1.3 млрд. евро. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 1.5 млрд. евро. Убеждават ни, че програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия у нас. Тя щяла да допринесе и за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване. Само че и в този случай не са малко подводните камъни. В управлението на половината от тези средства пряка роля ще имат 39 градски центъра. Затова е от изключително значение колко ефикасна и ефективна ще е тяхната администрация? Неслучайно от Еврокомисията дълго време ни убеждаваха, че е по-добре да насочим финансирането към по-малко, но по-добре подготвени общини. Само че политиците никак не харесаха идеята да загубят толкова лостове за икономическо влияние.
Акценти
По програма "Околна среда" – 1 770 381 345 евро
- Подобрено третиране на отпадъчните води за 1.5 милиона души
- Осигуряване на питейна вода за 200 000 души
- 285 000 тона по-малко отпадъци в сметищата
- По-чист въздух за 1.3 милиона души
- 4.4 милиона хектара земя с подобрен природозащитен статус
- Защита от наводнения и намаляване на риска от свлачища за 2.8 милиона души.
По програма "Региони в растеж" – 1 543 182 113 евро
- Балансирано териториално развитие на 39 градски центъра
- Повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради
- По-екологичен, мултимодален и устойчив градски транспорт
- Модернизиране на образователни учреждения
- Социална инфраструктура за деинституционализация на деца и възрастни
Междувременно се разбра, че Европейският съюз няма да ни даде отсрочка за плащанията по стария програмен период, каквито приказки ни разказваха някои наши началници. С други думи, страната няма да успее да реализира забатачените проекти. Съобщи ни го в прав текст комисарят Крецу. Според нея в момента действат нови регламенти и подобна отсрочка изисква одобрението и на Съвета на ЕС. Вместо това Крецу препоръча да се направи анализ на проектите, да се прецени какво може да се свърши до края на годината, а останалите дейности да се прехвърлят в новия програмен период. Подобно "фазиране" вече беше направено за Западната дъга на столичното околовръстно шосе. Неприятният момент е, че така реално ще се изразходват средства от новия програмен период за нещо, за което са били предвидени пари по стария, но ние не сме успели да ги усвоим. Единствената полза е, че поне няма да е необходимо да връщаме всички платени досега евро за забавените начинания.
След срещата си с Корина Крецу премиерът Бойко Борисов заяви, че очаква до края на годината общото усвояване да достигне над 90 на сто от бюджета на оперативните програми за периода 2007-2013-а. "Тази година ще бъде рекордна за еврофондовете в България – ще усвоим толкова средства, колкото за предишните шест години, взети заедно", изхвърли се на свой ред и президентът Росен Плевнелиев. В действителност по последни данни България е получила над 76 на сто от парите за стария програмен период (виж таблицата). А до 31 декември бихме могли да разплатим още не повече от един милиард евро.
