Усилено пропагандираната независимост на енергийния регулатор, заради която нарочно бе променен Законът за енергетиката, а новият му състав избран с консенсус от парламента, "увисна" във въздуха още при първия по-сериозен въпрос. В опита си да спести драматично поскъпване на тока за бита непосредствено преди местните избори Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реши да натовари бизнеса да плаща скъпо за таксата задължение към обществото. Което пък предизвика острата реакция на засегнатите индустриални потребители, а оттам и на премиера Бойкo Борисов. За да се излезе от конфузната ситуация, Министерството на енергетиката набързо наду един спасителен пояс за председателя на комисията Иван Иванов и колегите му, като пусна за обществено обсъждане проектонаредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници.
Създаването на въпросния подзаконов акт бе разписано в промените на енергийния закон, влезли в сила на 6 март 2015-а, и той трябваше да е готов в рамките на шест месеца – т.е. до есента на тази година. Най-общо казано, целта е да се даде възможност за намаляване или освобождаване на разходите за изкупуване на зелена енергия от големи индустриални потребители, но при спазване на изискванията за държавните помощи. По всичко личи обаче, че експертите са били спешени да действат на пожар и не са могли да доизкусурят документа, в който сега има много сериозни дефекти.
Според публикуваните за обществено обсъждане текстове от помощта ще могат да се възползват всички предприятия, консумиращи над 30 гигаватчаса на година. Само че това стеснява твърде много кръга на фирмите, които ще ползват държавната облага. Още повече че преди да излезе официалният вариант на проектодокумента, се говореше за праг от 10 гигавата. Ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че за "екстрата" ще могат да кандидатстват само дружества, които не са в "затруднено положение" съгласно насоките за държавна помощ на Европейската комисия и са с изчистени данъчни задължения към държавата и общините. Компаниите, покрили тези нелеки критерии, ще могат да ползват отстъпка в рамките на 85% от разходите за купуване на зелена енергия над границата от 30 гигаватчаса.
Самият енергиен министър Теменужка Петкова призна на пресконференция през седмицата, че става дума за около 30 големи индустриални предприятия, които ще си спестят близо 90 млн. лв. на година. "Това са предприятия – заяви тя – които използват най-много електроенергия, изнасят на международните пазари и тяхната конкурентоспособност е застрашена от промяната в енергийните цени. До момента индустрията плащаше 18.93 лв. такса за задължения към обществото, докато битовите потребители – 53 лева. С новото предложение тежестта на тази такса се изравнява за всички."
Кои конкретно ще са облагодетелстваните фирми, не стана ясно. Единственият намек, който направи Петкова, е за голямо стоманопреработващо предприятие, използващо 400 гигавата ток за един ценови период. Да се стигне до заветната отстъпка обаче съвсем няма да е лесно. Компаниите ще трябва да преминат и през тежки административни процедури, изискващи кандидатстване за отстъпка, доказване на потреблението, получаване на удостоверение за период от една година и още куп други формалности. В проектонаредбата е записано също, че в срок до три седмици от постъпване на заявлението от съответно предприятие е необходимо министърът на енергетиката или оправомощено от него лице да извърши проверка за редовността му и евентуално да изисква допълнителна информация.
Ако преодолеят всички тези спънки и се доберат до заветната отстъпка, предприятията се задължават да уведомяват в рамките на седем дни Министерството на енергетиката за всяка промяна в условията, при които са били субсидирани. С две думи, формалностите са достатъчни, за да накарат всяко едно дружество да се замисли сериозно, преди да кандидатства.
Всъщност най-смешното е, че целият този шум около наредбата е абсолютно безсмислен, защото предприятията няма как да получат помощ сега. В подзаконовия нормативен акт е посочено, че срокът за подаване на заявленията е 31 март, но само за тази година той започва да тече от 1 юли. Уловката е там, че след изготвянето на окончателния вариант на документа той ще трябва да получи одобрение от Европейската комисия. Тоест докато това не стане факт, всички ще трябва като попове да плащат цялата сума по новата такса задължение към обществото, която възлиза на 40.21 лв. за мегаватчас. И едва след зеления сигнал от Брюксел ще може да се претендира за получаване на обещаната отстъпка от 85 на сто.
Министър Теменужка Петкова обаче е спокойна. По думите й трите министерства, отговорни за разработването на новите правила (на енергетиката, на икономиката и на финансите), вече са изпълнили ангажимента си да ускорят максимално работата си, за да бъде намалена възможно най-бързо финансовата тежест за индустрията през новия ценови период след 1 юли. Така сега топката пак е в полето на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейния председател Иван Иванов, който през седмицата бе привикан да обясни вижданията си за предстоящото увеличение на цената на тока пред депутатите от парламентарната икономическа комисия.
"При изпълнение на ценовия модел в този му вид текущият дефицит на НЕК трябва да се намали със 702 млн. лева. Така компанията ще излезе на печалба. Комисията е работила, както повелява законът при равнопоставеност на дружествата и използване на ясен математически модел, за да няма субективизъм", отбеляза Иванов. Той обаче отказа да коментира точните размери на таксата "задължения към обществото", която отделните индустриални предприятия ще плащат.
По всичко личи, че освен с подзаконовия акт управляващите ще пробват и с още един трик да облекчат индустрията. Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори предложи таксата да се налага и върху износа на електроенергия, като възрази срещу коментарите, че по този начин той ще бъде блокиран. "Експортът на ток е 20% по-малко от износа на останалите стоки и услуги. Ако вземете 1 лев от нас, нашият износ също ще спре", изтъкна Стаменов. Изненадващо той получи сериозна подкрепа от министъра на икономиката Божидар Лукарски, който също присъства на заседанието на парламентарната комисия. Пред журналисти Лукарски обясни, че таксата "задължения към обществото" отразява ангажиментите на България, поети донякъде и с членството ни в ЕС, и от тази гледна точка е несправедливо износът към Турция, Сърбия и Македония да не бъде облаган с добавката. Това вече било договорено с премиера Бойко Борисов и ще се обсъди и с министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Проблемът е, че КЕВР не може да въведе такса върху износа, защото такава забрана бе въведена от депутатите в 42-ото Народно събрание с промени в Закона за енергетиката. С други думи, отново ще се наложи да се правят поправки в норматива, което също ще отнеме време.
При тази ситуация все повече се очертава отлагане на окончателното решение за цените на тока.
Споразуменията за намаляването на цената на електроенергията от двете американски топлоцентрали "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" ще влезе в сила от началото на август. Договореностите със собствениците на двата щатски ТЕЦ-а трябваше да са факт до края на този месец, но все още част от техните кредитори не са одобрили споразумението.
