Полицайката Анна Витанова най-вероятно ще бъде уволнена дисциплинарно – поне така вече прогнозираха медиите. Заради споделена снимка с действително грозно съдържание – на група роми и Хитлер, който се кани да ги "товари на вагоните". И няколко непредпазливи коментара по повод събитията в "Орландовци" от сорта на: "Ако си с повечко тен – гориш", пуснати в личния й профил във Фейсбук.
Доколко са "расистки" коментарите или са просто плод на черен хумор, типичен не само за ченгета, но и за лекари, гробари, журналисти и куп още "прегарящи" професии, е въпрос на преценка. И тя най-вероятно ще бъде направена от съда, ако Анна Витанова реши да оспорва дисциплинарното си наказание или пък ако някой изобщо я обвини, че от личния си профил във Фейсбук е проповядвала омраза към ромите.
Въпросът, който повдига този случай обаче, е друг и той засяга всички: доколко всъщност е "личен" личният ни профил във Фейсбук. И доколко надничането в това пространство е допустимо.
Има едно много интересно решение на Върховния съд на Румъния, според което личните страници във Фейсбук се считат за обществено пространство – дори когато са достъпни само за малка група приятели. Съдът се е произнесъл по ,кажи-речи, аналогичен казус: през 2012 г. по време на протести с чисто икономически характер един бивш държавен служител публикува на страницата си нацистка реплика към протестиращите. И е глобен за това с 1000 леи – съдът приема, че постът му е с националистически и обиден за протестиращите характер. А аргументът, че страницата във Фейсбук представлява лично, а не публично пространство, е отхвърлен. "Неговият личен Фейсбук профил – дори ако е достъпен само за приятелите му – т.е. малка група от хора, остава публичен и всеки "приятел" може да разпространява информацията, публикувана на профила. Това е възможност, с която жалбоподателят е бил наясно", решава съдът. С което на практика окончателно зачерква всяка идея, че "личното" във Фейсбук е наистина лично.
Въпросът обаче е повече от спорен – и то за целия свят. Още повече във време, в което приятелствата са все повече виртуални и срещите се правят все по-често в интернет, вместо на чаша бира в кварталната кръчма.
Да оставим случая "Анна Витанова" настрана. Да оставим и двуличието, на което ставаме свидетели: сякаш няма лошо, ако двама души помежду си псуват ромите, стига това да не става обществено достояние. Да помислим за какво всъщност става дума: за свободата ни да мислим и да се изразяваме на уж "личните си страници" във Фейсбук, за елементарните човешки връзки и коментари между приятели, за правото ни да имаме чувство за хумор, пък бил той и черен, за възможността да казваме лично мнение по който и да е въпрос от всекидневието ни. И за абсолютния контрол върху всичко това, който – парадоксално, но факт, оказва се може да бъде осъществяван през най-свободното пространство – интернет…
Само си представете как щеше да пращи по шевовете затворът в Белене с осъдени за вицове срещу властта, ако социалните мрежи съществуваха по времето на комунизма!
А иначе полицайката Анна Витанова – бивша мис "Кюстендилска пролет" и най-вероятно бъдеща бивша полицайка, май вече изгоря. Независимо че няма тъмен цвят на кожата…
