Измина точно една година от деня, когато КТБ беше подложена на агресивна атака, в резултат на която днес банката е почти спомен, а около активите й лаят побеснели хиени. В убийството й взеха участие най-различни инстанции, които не спряха да ни уверяват, че съвестно са си вършили работата. Като се започне от БНР, което пусна анонимка за директора на Дирекция „Надзор“ Цветан Гунев в БНБ, че срещу него тече съдебна проверка за неадекватен надзор на КТБ, мине се през прокуратурата, която режисира мащабно шоу с участието на медии и тежковъоръжена полиция пред офиси на банката, и се приключи със съда, който впоследствие услужливо довърши атаката. В цялата история важна роля изигра и БНБ, начело с гуверньора й Иван Искров, който цяла година не спря да говори, че той и Централната банка са направили всичко възможно, за да спасят КТБ.
Една година е достатъчно време за равносметка. Най-неочаквано тя бе дадена от гражданите в рамките на социологическо изследване на "Алфа Рисърч" за обществените нагласи през юни. На дъното по доверие лежи съдебната власт – съдът и следствието се радват на одобрение сред 8% от анкетираните. Неодобрението съответно е 60 и 57 на сто. Прокуратурата дълбае още по-надолу – одобрението за нея е едва 6 на сто, а не й вярват 60% от анкетираните. Главният прокурор Сотир Цацаров се ползва с 13 на сто доверие, а недоверието към него е 40 на сто. А Централната банка благодарение на действията си по казуса "КТБ" (по-скоро на бездействието си) е загубила дълго трупания си капитал на доверие и няма изгледи скоро да възстанови загубата. БНБ почти се е изравнила с позицията на Темида – 9% от анкетираните й имат доверие, а процентът на недоверието в БНБ е шейсет.
Навярно в някакъв подобен случай римляните са казали: "Гласът на едного е глас на никого, глас народен – глас божи". Всичко друго е лъжа.
