Жельо Бойчев е роден на 15 декември 1974 г. в София. Завършил е аграрна икономика и финансово-счетоводна дейност на фирмите в УHCC. Член на Националния съвет на БСП. Депутат в 42-рото и 43-ото Народно събрание. Преди това дългогодишен общински съветник и председател на групата на социалистите в СОС.
Г-н Бойчев, какво става в БСП? След ексдепутата Страхил Ангелов партията напусна и бившият издател на в. "Дума" Николай Малинов. Повече или по-малко критични реплики се чуват и от други важни фигури в нея. Защо?
– Не е приятна ситуацията. Наши колеги и приятели, с които сме работили години, да напускат. Но в крайна сметка политиката е и доброволен, и осъзнат избор. Аз мога да изразя само съжаление, че не сме заедно в предстоящата битка за промяната, която трябва да направим и в партията, и в обществото.
И в същото време се опитахте да изхвърлите Георги Кадиев от парламентарната група и за малко не успяхте. Имаше ли сериозна причина за такъв радикален ход?
– Първо, имаше една ситуация с предложения, които бе направил колегата Кадиев. При представянето им в групата те и като философия, и като разбиране не получиха подкрепа. След това, за да не изпадаме в неприятна политическа ситуация, помолихме колегата Кадиев да оттегли тези си предложения. И тази позиция беше приета с пълно единодушие. До миналата седмица той не ги беше оттеглил. И след това, спазвайки процедурите, които са приети в нашата партия, и правилата на парламентарната група, а между другото и по негово настояване се проведе това гласуване. Бих направил един доста по-различен извод от този, който се внушава отдясно. БСП за пореден път показа, че в своята същност и битие може би е единствената демократична партия в България, с много здрави инстинкти. Твърдя, че друга такава партия няма.
Но всеки народен представител има право на законодателна инициатива и Кадиев е направил точно това. А групата гласува да го изключи от редовете си. Кое му е демократичното?
– Ставайки част от една парламентарна група, приемаш определени правила, принципи и начин на организация на тази група. Поемаш ангажимент в предизборната кампания да отстояваш определени политики. Това е водещото. Никой не поставя под съмнение конституционните права на отделния народен представител и никой не иска да ги наруши. Но принципът на работа на една парламентарна група предполага предварително обсъждане и приемане на определени предложения. И когато си част от една парламентарна група, съвсем нормално е да се съобразяваш с мнението и решенията й.
Всеизвестна истина е, че когато има кауза, тя обединява хората в партия за нейното постигане. Но когато няма кауза, се раждат групи по интереси. БСП като че ли е в тази фаза? Едни искат оставката на Драгомир Стойнев като заместник-председател, други разиграват интрига с някакъв подкуп…
– Аз ви казах, че БСП по същество продължава да бъде единствената демократична партия, в която можете да чуете различно мнение, различни гледни точки. И твърдя, че не можете да станете свидетел на това в нито една от другите партии. При нас в момента тече процес на обсъждане и на номиниране на кандидатите за местна власт. А в някои други партии ги съобщават от телевизионния екран – този ще бъде тук, онзи ще бъде там. Вие казвате, че в БСП се случва нещо страшно. Не мисля – напротив, в БСП винаги е имало различни мнения, това е било нейното богатство. Въпросът е ние да съумяваме в това разнообразие, в тази палитра да извличаме най-ценното и най-работещото към даден момент. Изводът от всички тези ситуации, дори от гласуването, за което говорите и което фокусира вниманието върху Кадиев, е, че всички колеги много ясно трябва да си дадат сметка, че каузата, която носим и представяме – каузата на БСП, е по-голяма от личното его и от личния интерес на когото и да е от нас. И това трябва да бъде отправна точка в нашата работа.
Според доста анализатори БСП върви по пътя на СДС и постепенно ще се маргинализира. Това ли е бъдещето й?
– Няма да отрека, че БСП има проблеми след тежката загуба и ниския резултат на последните парламентарни избори, както и с нашето присъствие в краткото управление на кабинета "Орешарски". Това създаде доста проблеми пред нас. Между другото, ситуацията и в България, и в Европа поставя редица предизвикателства въобще пред политическите партии за начина на тяхното функциониране, за начина, по който вземат своите решения. Свидетели сме на една цялостна загуба на доверие към политическата система и традиционните политически партии. Голямото предизвикателство пред нас е да се опитаме да преодолеем тази ситуация. И аз мисля, че сме тръгнали с малки стъпки в правилната посока.
Само че се вижда, че новият ляв курс, който поехте, включително и завоят към Русия, не са достатъчни, за да спечелите наново избирателите. Те постоянно намаляват.
– Вижте, печеленето на избирателите е дълъг процес и ние трябва да сме наясно, че това няма да стане за ден или за два. То става със системни и последователни усилия. Изводът, който се налага, е, че през последните години всички компромиси, които правихме с нашите принципи, с програмата ни, разбиранията си в крайна сметка не доведоха до нищо добро. Ето защо това, което започнахме като първа стъпка, трябва да продължи. И то с най-простичките неща, които, за съжаление, най-трудно се случват в реалността. На първо време – да правиш и да изпълняваш това, което си поел като ангажимент и си обещал. Ще бъде много груба грешка, ако не си направим този извод от всичко, което се случи. Няма как да искаме доверие от избирателите, от нашите съмишленици и симпатизанти, ако те не виждат в реалните ни действия продължение на това, което сме твърдели във всичките си документи, в срещите с тях по време на кампаниите. Другото, което се опитваме да правим и като законодателен процес, и като политически инициативи в последните месеци, е да поставяме проблемите на хората, на обикновения човек в центъра на нашето внимание. И в данъчното законодателство, и в пенсионната система, в здравеопазването, в образованието…
Мисля, че това е правилният път. Успяхме най-после да вкараме в дневния ред на Народното събрание законопроекта за защита на българските производители, а оттам и на българските потребители. Радвам се на такъв тип успехи. Но някак си не съумяваме в голяма степен това да го извадим и да го покажем. А в политиката става все по-важно не това, което по същество си направил в пленарната зала, в комисиите, какво си реализирал, а става все по-важно това, което си представил или представяш, че правиш.
Предстои ли „пленум на истината“ в БСП? Ще загуби ли според Вас Драгомир Стойнев заместникпредседателския пост?
– На всяко заседание и пленум в БСП се говори доста открито. Не знам защо точно този го наричат "пленум на истината". И не знам защо трябва да се фокусираме върху личната съдба на който и да е от колегите. Надявам се наистина в БСП този разговор да продължи. Но той трябва да продължи не публично, не през медиите. А както решихме на конгреса – в един формат на работна група или комисия да бъде направен един цялостен анализ. Трябва да стъпим върху нещо черно на бяло. Един цялостен анализ защо за пореден път излизаме от управлението с толкова тежки морални поражения върху репутацията на БСП и доверието в нея. И за да сме честни към себе си, към нашите избиратели, сме длъжни да го направим. Този анализ трябва да включва това, което сме успели да реализираме, докато БСП е била част от управлението и е носела отговорност за него. И, разбира се, трябва да бъдат посочени и да има отговор за нещата, които не сме съумели да направим, както и причините, заради които не сме успели да реализираме нашите принципни постановки и програмни намерения, дори управленските грешки. Всеки уважаващ себе си човек би направил такъв анализ. И е добре той да избяга от субективната насоченост.
Само коалицията с ДПС ли е виновна за тези тежки морални поражения?
– Трябва да се направи цялостен анализ, който да включва проблемите, причините за тях и да се види къде е отговорността за всичко случило се. А отговорността я носи всеки един от нас, включително и аз като народен представител в рамките на тази една година в миналото Народно събрание и като член на Националния съвет. Аз си давам сметка назад във времето, че по много въпроси съм могъл да реагирам по друг начин. Това са изводи, които съм направил сам за себе си. Не съм привърженик да се хвърля вина върху един или друг човек.
Да, но когато напусна партията, Страхил Ангелов каза, че му е омръзнало да слугува на династии. Преди това хвърчаха едни обиди от рода на "фараони" и "богати младоци". Има противопоставяне, персонализиране на вината, търси се необходимият грешник, за да бъде разпънат и да се успокоят всички.
– Не бих използвал думата противопоставяне. Има различни мнения, различни виждания за това какво би трябвало да прави БСП и как да се държи. Мисля, че голямото майсторство на ръководството й трябва да бъде да използва позитивно тази енергия. А не да се чертаят разделителни линии в партията. Имаме доста спорове, и то чисто концептуални, по принципни въпроси. Но аз съм убеден, че БСП ще съумее да излезе от това положение. Ако ме питате защо се случва това, бих си позволил да очертая един друг ракурс. Към момента БСП е единствената политическа партия, която не е подчинена на този доминиращ финансово-икономически кръг, който управлява страната. Този финансово-икономически кръг, върху чиито темели са изградени и сегашното четворно мнозинство, и правителството. И затова получава тази широка подкрепа извън партиите, които са подписали програмната декларация. И това го виждате всеки ден в Народното събрание. Въпреки всичките си кусури БСП все пак продължава да не е подчинена на този кръг. И това ще бъде една битка и една цена, която ние ще плащаме. Мисля, че ще устоим. От изборната нощ има и една друга сюжетна линия в партията. Има хора, които смятат, че БСП трябваше да стане част от това мнозинство или да се опита съвместно с ГЕРБ да формира правителство. Знаете, че този въпрос, още в изборната нощ и след това със съответните решения, категорично сме го затворили. И сме определили единствената възможна роля, която може да имаме в това Народно събрание и тя е – много ясна алтернатива на ГЕРБ и на втория кабинет на г-н Борисов. Но това също е линия на напрежение, която по един или друг начин непрекъснато ще провокира определени среди, определени хора да говорят по определен начин. Ето, давам ви много сюжетни линии. Много хора биха искали БСП да бъде максимално разделена, максимално маргинализирана, натикана в ъгъла, тъй като и към момента, макар и изглеждаща по-слаба, тя по същество се явява единствената заплаха, единствената алтернатива на това политическо статукво. И на ГЕРБ, и на този финансово-олигархичен кръг, който управлява страната.
