В страна, която се управлява като султанат, всичко трябва да минава през султана и през везирите му. Принципът беше потвърден с пълна сила в скандала с разследването срещу бригаден генерал Димитър Шивиков, срещу когото Софийската военноокръжна прокуратура повдигна обвинение за злоупотреба със служебно положение. Разследването започна в началото на април по сигнал на служба "Военна полиция", която установила, че Шивиков използва неправомерно труда на четирима свои подчинени военнослужещи. Отклонявайки ги от задълженията им в карловската бригада, генералът ги пратил да ремонтират апартамента му в София.
Новината за разследването предизвика истинска истерия сред управляващи и опозиция, след като отнеха на Шивиков достъпа до класифицирана информация. Това стана точно преди да го назначат за национален военен представител в Съюзното командване по операциите на НАТО в Монс, Белгия. Военният министър Николай Ненчев възропта, че срещу Шивиков се води "хибридна война", а предшественикът му Бойко Ноев избълва истинска канонада срещу военната прокуратура, която отдавна вече не била нищо друго освен "инструмент за тормоз, репресия и омаскаряване на армията".
Стигна се дотам да бъдат предложени законови промени, който да обърна наопаки основни правила. Например да не бъдат лишавани от достъп до секретни материали разследваните и дори подсъдимите за умишлени престъпления от общ характер лица. Достъпът трябвало да бъде отнеман едва когато влезе в сила осъдителна присъда, а през цялото това време не трябвало да бъдат прекратявани и договорите за военна служба. Ноев дори предложи депутатите от парламентарната Комисия по отбрана да поискат промяна в конституцията, с която военното правораздаване да бъде изпратено "там, където му е мястото – в историята".
В началото на тази седмица прокуратурата отвърна на удара с официално съобщение, в което отхвърли твърденията, че е започнала разследването по анонимен сигнал. Доколкото стана ясно, държавното обвинение е сезирано от служба "Военна полиция", но първоначалният сигнал до нея е подаден анонимно по телефона. В това обаче няма нищо нередно, защото в качеството си на оперативно звено тази служба не само може, но и е длъжна да проверява всяка информация за правонарушения в армията.
На заседанието на Министерския съвет в сряда (17 юни) пък наред с Николай Ненчев огън откриха премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Христо Иванов. Борисов така и не може да разбере защо "Военна полиция" е сезирала направо прокуратурата през главата на Ненчев. Тезата на премиера е изцяло в тон с разбирането, че вместо да изпълняват закона съобразно правомощията си, държавните органи трябва да питат първо него. Представата на Христо Иванов за военната магистратура пък е сходна с тази на Бойко Ноев.
Според правосъдния министър системата на военното правосъдие е абсолютно излишна, тъй като е изключително слабо натоварена и само тормози хората, "включително с билетчета за транспорт – че не били издадени правилно". Иванов твърди, че можело "да се напише роман за начина, по който хвърляме обществен ресурс да поддържаме една абсолютно излишна система". Ненчев пък отново посочва, че има възможност за "много бърза промяна в закона", която да гарантира запазването на авторитета и статута на военните. А Борисов го уверява, че ще получи пълно съдействие за такива "леки корекции".
Още на следващия ден главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че ще му е много интересно да си купи "романа, който министърът на правосъдието Христо Иванов можел да напише за безобразията на военната прокуратура". Цацаров се зарече досъдебни производства, включително и такива, водени от военната прокуратура, никога да не бъдат решавани на заседание на Министерския съвет, който "въобще не е мястото, откъдето се дават присъди и се отчита работата на органите на военното правораздаване". Главният прокурор опроверга и изнесената от Ненчев статистика, според която за последната година от армията са отстранени шестима висши офицери, повдигнати са обвинения срещу 2400 офицери и войници, но само 113 от тях са стигнали до съд, а осъдени са едва шестима. Числата на Цацаров се оказаха съвсем различни – повдигнати са обвинения към 157 военнослужещи, на съд са предадени 129, а 98 души са осъдени.
В крайна сметка ударът срещу Шивиков може да е нанесен от негови съперници в армията. Но това го има навсякъде, а законът си е закон. Неспазването му и светкавичното му обръщане на 180 градуса, за да бъде отървано конкретно лице, не е белег на правовата държава. Но и България не е такава, защото това се случва често, а безспорно необходими и неотложни законодателни промени не се правят с години. Генералът може и да е доказан командир в Афганистан, но висотата му на припознат НАТО-вец не предполага да ползва безплатен войнишки труд. Но по евроатлантически съображения проблемът може и да се уреди или замаже.
