Край на "безплатното" държавно здравеопазване, опит за истинска реформа в сектора или големи икономически интереси? Директори на болници, лекари, специалисти и пациенти се питат защо и откъде дойде предложението да отпадне забранителният списък за приватизация на лечебниците и кой ще спечели от това? Министерският съвет вече прие проекта за изменение в Закона за лечебните заведения, даващ зелена светлина пред покупко-продажбата на клиники и обособени техни части. Проектът предвижда здравните обекти да се търгуват по пазарна оценка, като предимство в наддаването ще имат лекарите и служителите, работещи в тях. Но текстовете са твърде общо разписани, което породи основателни съмнения, че отключването на "забранената приватизация" ще доведе до изчезването на редица болници. Наистина, законопроектът предвижда новите собственици да запазят всички лечебни дейности на приватизираното заведение, но няма текст за сградния фонд, прилежащите и обособените части.
Ако върнем лентата назад, забранителният списък за приватизация бе приет през 2008-а и в него влизат 70 многопрофилни, университетски и специализирани лечебници, на които принципал е държавата. Само в София те са над 20 и сред тях са болници от значение дори за националната сигурност като "Пирогов", "Царица Йоана"- ИСУЛ, "Александровска болница", "Св. Екатерина" и "Майчин дом".
Мненията по въпроса за раздържавяването са доста разнопосочни, но като цяло ясно се долавя напрежението от съмнителните резултати, които тази реформа може да донесе на здравната система. Като цяло най-негативно настроени са управителите на болници, които смятат, че идеята е недомислена. Директорът на "Света Екатерина" проф. Генчо Начев например посочва, че голяма част от общинските, областните и университетските лечебници изпълняват социални задачи, защото лекуват без доплащане болни с ограничени финансови възможности и така трупат дългове. Според него никой няма да иска да купи закъсалите болници, а атрактивни ще са тези, които печелят. И затова е по-логично да се приватизира дейност, а не обекти.
Председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев пък е още по-краен и определя като "абсурд" държавата да приватизира всички свои болници. Според него бъдещите частни структури няма как да бъдат принудени да следват определени политики. Тотев допълва,че във водопада от нормативни здравни промени не се мисли какви ще са крайните последствия. "Приватизацията може да стане неефективна заради натрупаните дългове, както се случи с много предприятия – отбелязва той. – С промените се върви към финализиране на обществените лечебни заведения, а тогава достъпността ще стане химера. Хората по селата ще останат без лечение. Държавата не трябва да се отървава от всички свои ангажименти."
Сред скептиците е и синдикалистът и член на надзора на здравната каса д-р Иван Кокалов. Той напомня, че преди въвеждането на ограничителния списък са били приватизирани апетитни санаториуми и почивни бази в Банкя и в морските курорти, а интерес към големите болници е липсвал. Ето защо зад лансираната от здравния министър д-р Петър Москов идея може би се крият големи интереси към клиниките за рехабилитация, където освен здравеопазване може да се развива и спа туризъм, и курортно дело. Кокалов не изключва "картите вече да са раздадени под масата" и сериозно се съмнява, че работническо-мениджърската приватизация и този път ще проработи.
Въпреки че промяната на хартия им дава предимство да станат собственици, "белите престилки" също са скептични към нея. Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров каза, че има опасност хора с много пари да купят сградите, за да ги използват за други бизнес цели. Затова, според него, при приватизацията трябва да бъде поставено изричното условие купувачите да се занимават с медицина, а сградите да се използват само за лечебна дейност. Киров допълва, че западният модел, при който лекарите в извънболничната помощ са собственици на малки медицински центрове, е лукс за нашите условия. А медиците сериозно ще се замислят дали им е изгодно да си купят дори кабинета, в който работят.
Такова е и преобладаващото мнение в здравните форуми. Лекар например казва, че инвестицията на дребно в здравеопазването ни е губеща и дава пример с ехограф за 40 000 лв., който не може да бъде "избит" с потребителските такси по левче. Негов колега пък допълва, че да платиш кабинет по пазарна цена и да преглеждаш безплатно в него е все едно да си купиш палатка на Червения кръст в Сомалия.
На фона на този скептицизъм не липсват и "приватизационните оптимисти". Един от тях е д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, който изтъква, че това е една от най-важните положителни промени, които са предлагани през последните десет години в системата. Кацаров изтъква, че здравното осигуряване не се интересува от собствеността на лечебните заведения, а частниците имат икономически интерес да предлагат качествени услуги и да контролират разходите си, за да печелят. Според него болницата – независимо дали е частна, или държавна, ще приеме всеки пациент, стига услугата да е платена. И следователно проблемът не е в собствеността, а в неадекватното финансиране на клиничните пътеки. От своя страна ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. Славчо Томов е на мнение, че част от общинските, както и многопрофилните болници не разполагат с достатъчно квалифицирани специалисти, апаратурата им е стара, а материалната им база не отговаря на съвременните изисквания. И ако точно тези "слаби звена" бъдат приватизирани, обществото ще спечели много.
Чие мнение е меродавно ще разберем, ако парламентът даде ход на мащабния търг в здравеопазването. Междувременно се появи и конкретен казус. Частен съдебен изпълнител обяви за публична продажба сградата на белодробната болница в село Радунци, като началната цена е 1.66 млн. лева. Тя е обявена в ликвидация заради дългове, въпреки че се води най-голямата специализирана клиника за костно-ставна туберкулоза на Балканите. Лечебницата дължи няколко десетки хиляди лева на свои бивши служители, някои от които смятат да съдят държавата в Страсбург. В задачката се пита: ако законовите промени вече бяха влезли в сила, дали щеше да се намери инвеститор с бизнес план за оздравяването й?
Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването в първия кабинет на Бойко Борисов:
"Раздържавяването на болниците е сложен и нееднозначен процес. По-скоро съм "за", но ако има ясна идея какво ще се прави. Трябва да бъде представен на обществото подробен план дали и как ще се приватизират цели лечебни заведения, отделения и кабинети, както и да се състави списък с въпросните. А така да се хвърлим на юруш: "Дайте да приватизираме!", не ми звучи сериозно. Това не е оперативно действие, а стратегическа реформа и изисква сериозна аргументация и широк дебат. Необходимо е да се чуят различни мнения от всички участници в здравната система. Записаните мотиви за тези поправки в Закона за лечебните заведения са противоречиви. От една страна, да се осигурят допълнителни средства не е лошо и ако държавата няма достатъчно пари за здраве, е логично да се обърне към частните инвеститори. Но от друга, в текстовете се казва, че чрез приватизацията на болниците държавата ще налага своя модел на здравна политика. Как това ще стане, ако лечебниците излязат от нейния контрол? Така че реформата трябва да се случи с конкретна визия.
Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването в кабинета на ОДС:
Процесът за приватизиране на болниците беше регламентиран в глава 13 от Закона за лечебните заведения, който ние приехме още през 1998-а. Веднага след мандата на ОДС той беше отменен от правителството на Симеон Сакскобургготски. Този, който отмени въпросния член от закона, е доц. Атанас Щерев, когото Петър Москов награди в началото на мандата си. Министър Москов се опита да одържави окончателно здравната каса, разпорежда се с общинската собственост на комплексните онкологични и на психиатричните центрове. Те са общинска собственост и той ги слива с държавни болници, тоест ги експроприира и одържавява. А сега говори за приватизация и раздържавяване. Моментът за приватизация е закъснял точно с 15 години, защото вече има много частни болници и интересът към държавните ще е по-малък. Вероятно обаче ще се продават имоти на лечебните заведения.
