НАП ще получи серия от нови правомощия спрямо длъжниците на хазната. Отпадат доброволните покани и запорите и публичната продан ще стават по-лесно. Това става ясно от проектопромени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подготвени от финансовото министерство, съобщава в. "Сега".
Данъчните вече няма да се притесняват, че трябва да приключат с ревизиите за максимум една година. В момента при ревизии давността спира да тече, но за не повече от 1 година. Според МФ този срок пречел, защото ревизиите често се бавели заради започнали наказателни производства за престъпления срещу данъчната система.
Проблем със сроковете възниква и покрай предложеното премахване на поканите за доброволно плащане на просрочени задължения. МФ предлага поканите изцяло да отпаднат, защото и при стартирало принудително изпълнение данъкоплатецът получава съобщение и възможност да се издължи доброволно в 7-дневен срок. Сега обаче срокът реално е поне 14 дни, защото 7-дневен срок тече и по доброволната покана. Според МФ значителна част от тези покани – 36%, се връчват служебно, което струва пари и време.
НАП няма да е длъжна да съобщава на засегнатото лице и при налагане на запор върху фирмени дялове. В момента законът задължава НАП да изпрати запорно съобщение до съответната фирма, като то влиза в сила от датата на получаването му. Занапред съобщението ще се праща директно до Агенцията по вписванията. Запорът ще влиза в сила към момента на вписването му и едва постфактум агенцията ще уведомява съответното дружество.
Сред текстовете, които улесняват данъчните, но са в ущърб на задължените лица, е намаляването на цената при липсващ интерес към публични търгове за разпродажба на имоти и вещи. В момента вторият търг започва на цена от 80% от първоначалната. Занапред прагът пада на 75%. При трети търг директно се слиза на 50% вместо намаленията от по 10% на тръжната цена за всяка процедура, съществуващи в момента. При невъзможност имуществото да се продаде на 50% от началната цена ще може да се пуска търг с позволена начална цена под данъчната стойност на имота. В момента не се позволява падане под данъчната или застрахователната стойност.
Сред най-сериозните промени е въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност. Съгласно ДОПК абсолютната давност за публичните задължения е 10 години и тя настъпва независимо от предприетите междувременно мерки от данъчните за събиране на съответното задължение, стига дългът да не е отсрочен или разсрочен.