Кюрдска облигационна емисия качи градуса на напрежението в обтегнатите и без това отношения между правителството на Ирак и управата на Кюрдистан. Регионалните кюрдски власти обявиха, че са наели "Голдмън Сакс интърнешънъл" и "Дойче банк" за мениджъри на продажбата на деноминирани в щатски долари облигации и за срещи с международни инвеститори през тази седмица.
По този повод генералният директор на инвестиционното управление на централната банка в Ирак – Мюнер Мохамед Омран, коментирал в телефонно интервю за агенция "Блумбърг", че регионалното правителство на Кюрдистан няма право да емитира международни облигации, защото това е федерален приоритет – акт, разрешен единствено на федералния кабинет на страната.
Иракските кюрди, които от началото на 90-те години на миналия век имат автономно управление, направиха сериозна крачка към финансова независимост през последните години. На фона на териториалните спорове с Ирак и за подялбата на бюджетните приходи те предложиха на пазара собствените си енергийни ресурси и подписаха ред сделки с големи мултинационални компании за сондажи и за експлоатация на нефтените полета на тяхна територия. Тези инициативи тласнаха Багдад да заплаши с юридически действия всеки купувач на кюрдски суров петрол под претекст, че единствено централното правителство има право да продава черното злато на страната.
Предупреждението изобщо не смути регионалните власти на Кюрдистан. Те съобщиха, че износът им през май е достигнал 578 хил. барела на ден и че целта им е да помпат по 1 млн. барела дневно до края на идната година. Резервите в региона се изчисляват на 45 млрд. барела суров петрол.
Пазарният стратег на "Екзотикс партнърс" в Дубай, Хаснаин Малик е на мнение, че "опитите на регионалното правителство на Кюрдистан да емитира дълг, като използва собствени гаранции, технически не се различава от подобни облигации на провинции, щати или общини в различните части на света"… Но "контекстът определено е за пълзяща независимост, най-малкото икономическа".
През миналата година кюрдите разшириха сферата си на действие, като овладяха контрола върху богатата на нефт провинция Киркук. Правителството в Багдад пък загуби властта върху големи части от страната, завзети от Ислямска държава.
Доларовите облигации на Ирак с падеж през 2028-а се търгуват при 8.34% годишна доходност. Сравнително стабилният северен район на страната, контролиран от кюрдите, пък би могъл да продаде дълговите книжа при по-ниска доходност, ако не бяха правната несигурност, разприте с Багдад, зависимостта от износа на въглеводороди и алиансът със съседна Турция. А това са все неща, които качват риска, респективно и премията над търгувания в момента иракски държавен дълг.
