Някои хора водят дела на поразия и си докарват от това добри пари, без да плащат за адвокатски услуги. Разходите остават за сметка на данъкоплатеца. Проблемът с неправомерното ползване на финансираната от държавата правна помощ не е от вчера, но на проведената преди дни в "Грандхотел София" кръгла маса по тази тема за първи път бяха посочени конкретни имена. Организираното от Софийския адвокатски съвет събитие беше уважено от омбудсмана Константин Пенчев, от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, от председатели и заместник-председатели на съдилища и адвокатски колегии, от декана на Юридическия факултет при СУ "Свети Климент Охридски" проф. Сашо Пенов. Присъстваха също представители на Института за държавата и правото към БАН, на МВР, на правосъдното министерство и на Националното бюро за правна помощ (НБПП).
Кои са шампионите в тази дисциплина? Призовата тройка оглавява гражданинът Калин Божков, който води над 150 дела в софийските съдилища. По 108 от тях е получил правна помощ, представяйки се за социалнослаб и тежко болен. Юристите от столичната колегия обаче са категорични, че същият човек притежава недвижими имоти и танцува, ако е на кеф. Негов "подгласник" е Пламен Милков със 114 дела, а бронзът е за Коста Петров със 100 дела. От адвокатурата са категорични, че в случая става въпрос за опорочаване на достъпа до правосъдие. Тези хора ощетяват и бюджета й, и нейните членове.
Тези фрапиращи случаи са възможни най-вече заради липсата на контрол от страна на съдилищата при упражняване на правомощията по допускане на правна помощ. А средствата за нея идват от бюджета по реда на Закона за правната помощ. Проблем има и с т. нар. депозитни дела по реда на Гражданския процесуален кодекс, който предвижда назначаване на особен представител на ответника, ако той не може да бъде открит, но ищецът иска да води делото. В такъв случай ищецът трябва да заплати предварително разноските за особения представител, който обикновено е адвокат. Адвокати се оплакват обаче, че се случва съдиите да дават ход на дела, въпреки че въпросният депозит не е внесен. Затова Софийският адвокатски съвет отказва вече да разпределя такива дела, ако не е посочено по кой ред се иска правната помощ, размерът на депозита и доказателства, че е внесен.
Проблемът всъщност е в закона, който не задължава съда да изследва служебно действителното имуществено състояние на лицата, на които предоставя правна помощ по граждански и административни дела. Законът за правната помощ предвижда представяне на богат набор от доказателства. Но след като липсва задължение на съда да ги изиска и събере, това остава на добрата воля на молителя. И ако той е недобросъвестен, минава с една декларация, в която твърди, че е социалнослаб. Даже когато води търговски и данъчни дела с голям интерес, някои от които печели. Съдиите пък често не спазвали изискването за издаване на акт за назначаване на правна помощ или пропускали да отбележат в него задължителни реквизити, което води до неясноти относно размера на заплащането.
Още по-силно е недоволството на адвокатите от ниското заплащане на труда им при осъществяване на правна помощ, която е по закон, а не по договор. За пореден път беше изказано недоволство и от разликите между долните прагове на заплащането на адвокатския труд в тарифата към Закона за адвокатурата и наредбата по Закона за правната помощ. А именно по наредбата се определят хонорарите за правна помощ по наказателни дела, които са големият процент от тези случаи. Чу се оплакване, че по дело с обем 130 тома били назначени 130 служебни защитници, на които бил определен хонорар до 300 лева. Това кара адвокатите да се отказват да поемат служебна защита за малки суми, въпреки грозящата ги дисциплинарна отговорност.
В същото време граждани, които водят купища дела, без да отговарят на критериите за безплатна правна помощ, се жалят от всеки служебен защитник. В резултат се натрупват неоснователни сигнали срещу адвокати, които съдът санкционира с глоби.
На кръглата маса беше отправен призив да бъдат свалени всички табели в съдилищата и прокуратурите, които призовават: "Ползвайте безплатна правна помощ!" Според адвокатурата те изкривяват представата за тази дейност, тъй като безплатен обяд няма. По закон неоснователно предоставените средства за правна помощ от бюджета трябва да бъдат възстановени от лицата, които са я ползвали. Отчетено беше обаче, че Националното бюро за правна помощ не успява да си възстанови голяма част от изплатените суми.
Особено болезнена за адвокатурата е и темата за разпределянето на правната помощ от адвокатските съвети. Оказа се, че и по тази линия има "ударници", които получават много на брой дела, гарантиращи им сигурни и високи доходи. Сегашното ръководство на столичната колегия е взело драстични мерки, след като е установило, че определени нейни членове са получавали по 20-30 досъдебни производства годишно, докато други оставали с не повече от две-три служебни защити. Печелившите си докарвали до 70 хил. лв. само по тази линия, потвърждавайки представата за т. нар. адвокати служебници. Други избраници пък редовно обирали каймака при скъпите граждански, търговски и административни дела, по които заплащането е според материалния интерес. Установени са и откровено криминални действия с цел избягване на разпределението на исканията за правна помощ от адвокатските съвети. Искания на съда за правна помощ попадали у определени адвокати, което предполага корупционни действия и от двете страни.
С въвеждането на специални правила за разпределение в столичната колегия е определен таван от 15 дела годишно на стойност до 6000 лева. При достигането му изключват съответния адвокат от разпределението, което става публично и всекидневно. От Националното бюро за правна помощ пък увериха, че полагат усилия да въведат твърди единни правила за разпределение на служебните защити. Те са внесли в правосъдното министерство проект за изменение на наредбата за правната помощ.
Чуха се и призиви за въвеждане на административна и наказателна отговорност при неправомерно предоставяне на правна помощ. Някои адвокати дори настояха да бъде закрит т. нар. безплатен телефон за правна помощ, който бюрото въведе и поддържа по проект и със средства от Норвежкия финансов механизъм. Според недоволните широко рекламираната преди година услуга е незаконна, тъй като не може да бъдат идентифицирани ползвателите й, за да е ясно отговарят ли на изискванията.
За разлика от предишни подобни форуми за правната помощ, тонът този път не беше само критичен. Наред с искането за засилване на вътрешния контрол при допускането и разпределението й от страна на адвокатските съвети Националното бюро за правна помощ беше похвалено за добрата си работа в последните месеци. Това се отнася най-вече до бързината при изплащане на сумите. В предишни години забавянето на хонорарите беше постоянно предмет на недоволство. Злоупотребите с разпределението на делата от съда пък били пресечени в голяма степен с въвеждането на електронна връзка. Засега тя свързва Софийския районен съд и Софийския адвокатски съвет, но се работи за въвеждането й и в други съдебни органи и райони.
