Буксуващите преговори между Атина и тройката кредитори на гърците предизвикаха вълнения в швейцарския франк, които се материализираха в резкия му спад към основните конкуренти. На 24 юни той се смъкна до 1.0546 франка за едно евро и до 0.9416 франка за един щатски долар – най-ниската стойност от 8 юни насам. Причина бе коментарът на председателя на Националната банка на Швейцария Томас Йордан, че швейцарските пари са "значително надценени" и че той и колегите му ще продължат да интервенират на валутните пазари. Поводът за изказването – евентуален неуспех на гръцките преговарящи да постигнат сделка "финансова помощ срещу реформи", който би предизвикал мощен прилив на капитали към активи в швейцарска валута в качеството й на най-сигурното убежище от кризи.
Единната европейска валута се задържа в утвърдения през последните няколко седмици широк диапазон на търговия между 1.09 и 1.14 щ. долара за едно евро, но в средата на седмицата се придвижи към "по-централните" 1.12 долара за едно евро.
Валутни анализатори отбелязват, че пазарните играчи очакват някакъв вид гръцка сделка, след което посоката на търговия на единните европейски пари отново ще се диктува от фундаменталните икономически показатели. А като се отчете свръхщедрата парична политика на Европейската централна банка в еврозоната и очакванията Федералният резерв да започне да качва лихвите, това с две думи означава слабо евро.
Нийл Мелор – валутен стратег в лондонския офис на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън" – прогнозира, че при евентуални добри новини за Гърция еврото ще падне, защото инвеститорите ще използват валутата за търговски сделки carry trades, при които теглят заеми в нея и след това я продават, за да купят активи в парични единици с по-висока доходност. В подкрепа на предвиждането си Мелор посочва, че всеки път когато изскочи шанс Атина и кредиторите да се договорят, еврото отслабва, а при всяко разочарование тръгва нагоре.
Още един парадокс се прояви през седмицата: полската злота може да поскъпне, ако Гърция напусне еврозоната, защото полската икономика е най-балансираната в Европейския съюз и ако това стане, притокът на капитали към нея може да се засили, коментира на 23 юни председателят на Полската централна банка Марек Белка. Бюджетният дефицит на страната е под 3% от БВП, а финансовото й министерство държи 60 млрд. злоти (16.2 млрд. щ. долара) кешови резерви – буфер, който ще позволи на правителството да работи спокойно няколко месеца, без да продава облигации.
Еврозоната зарадва с неочакван ръст на индекса, отчитащ активността в секторите на промишлеността и на услугите. През май той достигна до най-високата си стойност от май 2011-а насам – 54.1 пункта. Във Франция той се е увеличил от 52 през април на 53.4 през миналия месец и е най-силен за периода от август 2011-а досега. Подобна е картината и в Германия, където комбинираният индикатор за активността в промишления сектор и сферата на услугите е достигнал 54 пункта през май. Това означава, че стопанството на еврорегиона се справя сравнително добре с гръцкото предизвикателство. Принос за успеха имат също паричните стимули на ЕЦБ и по-слабото евро.
Известно разочарование през седмицата внесе новината, че доверието на германския бизнес се е понижило за втори пореден месец през юни заради опасенията на мениджърите, че гръцките дългови трусове могат да засегнат най-голямата европейска икономика. Индексът за бизнес климата на института IFO е спаднал от 108.5 пункта през миналия месец на 107.4 през този при очаквано намаление до 108.1.
В другия край на континента пък Финландия се справя обезпокоително зле с местния пазар на труда. Безработицата в страната е скочила до най-високото си равнище за последните 13 години – тя достигна 11.8% през май, срещу 10.3% през април. Това е лоша новина за новото правителство на премиера Юха Сипила, което планира реформи за стимулиране на растежа и за ограничаване на загубите на работни места.
Унгарската централна банка понижи базовата си лихва за четвърти пореден месец – до рекордно ниските 1.5%, колкото е и в Полша. Потребителските цени в Унгария са се повишили с 0.5% годишно през май. Банковият паричен комитет очаква "по-нататъшен слаб спад на инфлацията", но ревизира нагоре тазгодишната си средна инфлационна прогноза от нула до 0.3 процента. Централните банкери предвиждат икономически растеж от 3.3% през 2015-а и леко охлаждане до 2.5% през 2016-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2855 млн. евро (5585 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
