За никого не е тайна, че ИТ-специалистите са най-търсени от българските компании. Проучване на Агенцията по заетостта обаче показва, че барманите, готвачите и сервитьорите също са хитови професии на събуждащия се трудов пазар. Очаква се догодина да бъдат разкрити 25 675 места за висшисти, или поне такива са заявките от страна на бизнеса. Освен компютърджиите на мода ще бъдат стопанските и административните специалисти, преподавателите и експертите по природни и технически науки. За нови преподаватели ще бъдат направени над 2000 заявки, което би било добра новина, ако младите хора не бягаха от професията заради ниското й заплащане. За тези, завършили средно професионално образование, най-голям е гладът в сферата на услугите. Около 19 000 работни места ще бъдат разкрити в ресторантьорството, което навява на мисълта, че браншът е излязъл от рецесията, в която изпадна след забраната за тютюнопушене на закрито.
Ще се търсят и работници, произвеждащи храни, облекло, дървени изделия. Традиционно високо се котират и професионалните шофьори, голяма част от които също предпочитат да работят зад граница за по-високи надници. При неквалифицираните най-търсени са продавачите, работниците в селското, горското и рибното стопанство, в добивната и преработващата промишленост, както и в строителството. Изглежда, предстои известно икономическо съживяване, след като през 2016-а над 13% от работодателите в страната смятат да отворят над 143 000 работни места. Точно половината дефицитни кадри са с профил средно специално образование, което е ясен знак, че трябва да се ускори въвеждането на професионалното дуално обучение. В същото време за средно и за основно образование са предвидени общо под 50 000 места. Това означава, че просветната ни система категорично не работи в съвременното си предназначение – да създава кадри, които могат безпроблемно да се реализират на трудовия пазар.
Има и още един тревожен факт. Едва около 6 на сто от работодателите наемат младежи веднага след завършване на образованието им. А когато го правят, установяват, че нито среднистите, нито висшистите имат необходимите знания и умения, за да работят в компанията. Нищожна част от бизнеса се впуска в риска да наеме персонал без квалификация и опит. Лесно може да се отгатне, че това се случва в професии, "оголени" откъм кадри и конкуренция. Шефовете предпочитат да наемат персонал чрез препоръки или лични контакти, едва след това идват регистрираните в бюрата по труда.
В същото време най-търсените обучения от служителите за придобиване на професионална квалификация са оперативен счетоводител, охранител и помощник-възпитател в училищата и детските градини. От ключовите компетентности модерни са обществените и гражданските, както и компютърното обучение. Във времената, когато ученето през целия живот е световна тенденция, само около 17% от предприятията правят обучения на персонала си за своя сметка. В голямата си част това са вътрешнофирмени обучения, които в някои случаи имат спорен ефект.
