Главният прокурор Сотир Цацаров и правосъдният министър Христо Иванов се вкопчиха яко по въпроса за съдебната реформа. Цацаров преглътна стратегията на Иванов, позатрая си за конституционните промени, но прекрояването на съдебния закон му дойде в повече. Оттук насетне играта загрубя. Почти всеки ден двамата се замерят с цветисти изрази – по служба, пред камери и микрофони. Ще речеш, че единият иска да закопае съдебната система, а другият – да затрие съдебната реформа в зародиш. А чергата – все съдрана.
Тази седмица Иванов нацели Цацаров право в сърцето, сравнявайки пловдивските съдии със севернокорейци. Присъствал на събранието им за обсъждане на реформата и го споходило усещането, че е на "партийно събрание в Северна Корея". А той понеже е грантов демократ, се уплашил да не го осъдят ефективно и по бързата процедура според наказателната политика в Пловдивския апелативен район, наложена по времето, когато Цацаров оглавяваше окръжния съд под тепетата.
Ден по-късно Висшият съдебен съвет (ВСС), в който Главният е един от "тримата големи", поиска министърът да се извини на севернокорейците. А Цацаров си спомни, че в предишното си битие на неправителствен активист Иванов нарекъл одобрения от Европейската комисия функционален одит на прокуратурата "документ на Централния комитет на Китайската комунистическа партия". Стигайки до извода, че Иванов явно има добри познания за практиките в Северна Корея и в Китай, Цацаров призова те да не бъдат представяни едностранчиво. И цитира Мао Цзедун:
"Нека цъфтят 100 цветя! Накрая градината ще покаже кое е най-силното цвете", рекъл китайският вожд. Ще рече – всеки да си предлага идеите за съдебна реформа, пък да видим кой ще надделее. Остава да разберем ще дочакаме ли Големия скок в правосъдието? Или ще си останем на ниво Културна революция.
